ЕПИГРАМИ
ГОЛАТА МАХА
Стоя пред картината – истински зомби,
очите ми – стъклен визьор…
Мадоната гледам – с големите бомби –
и искам да стана сапьор.
НЕЙНИТЕ ОЧИ
Дори самият Шекспир жив да бе,
на тоз куплет би кимнал утвърдително:
- Очите й са късчета небе,
в което патрулират изтребители!
ПОЛОВИНКА
За нея се охарчих до стотинка!
За нея ми е поздрава!
Ах, как обичам мойта половинка!
О, половинка… гроздова!
БАЛКАНИЛИАДА
Провикна се юнак Балкански
към олимпийския сарай:
- О, Зевс! Не щем коне троянски!
Троянска сливова ни дай!
ВМЕСТО НАЗДРАВЕ
Живот водя – гола вода!
Барман, тебе агитирам:
вода газя, жаден ходя,
затова – налей ми бира!
СЕМЕЙНА ПУКОТЕВИЦА
Съпруго ненагледна, в моя дом,
признавам ти чистосърдечно,
ти като гургулица сви гнездо –
гнездо, гнездо, ама картечно!
ШУРОБАДЖАНАШКА
Почин се поде от комшулука –
не на шуробаджанащината тука!
А борбата тежка нази чака:
мене, шурея и баджанака.
ДОБРОЖЕЛАТЕЛИ
Прогърмява възторжен салют,
а пък аз пиша тъжен катрен –
от мига, в който станах прочут,
хич не щат и да чуят за мен!
ЕПИГРАМИТЕ
Мисъл точна. Думи – куршумлии!
Цел – мишените по върховете!
Огън!… Но отвръщат ми ония:
- А! Увеселителни конфети!
РЕСТИТУЦИЯ
Дебнейки на Рила във полите,
се провиквам към другарите:
- Бе, върнете му на Симеон горите!
Ама заедно с шумкарите!
ЕПИЛОГ
Изправени дори и на колене,
напук на всяка логика,
това са сатириците – мишени,
отвръщащи на огъня.
