„Сянка без паспорт” зове със слово, образ и песен всеки, който се е научил да бъде свободен и да бъде себе си, който иска да види и прочете видяното отвъд предразсъдъците и границите. В нейния словесен свод биха могли да открият убежище чувствителните, истинските, търсещите, градящите се и изградилите се личности. Възможно е да не съм напълно прав в цялостната си интерпретация, но кой със сигурност би потвърдил, че единствен проникновено познава твореца…
Едно обаче е сигурно, че книгата със стихотворения от Владимир Набоков „Сянка без паспорт” не е ветропоказател, а килватер; не е хронологична статистика, а преживяване; не е учебник по реторика, а лебедова песен - ръкопис, гравиран върху водата на времето, който не може да изгори или да потъне безвъзвратно.

Владимир Стоянов

Владимир Набоков. Сянка без паспорт. Превод и съставителство: Владимир Стоянов Издателство „ФАБЕР”, 2014 г.