АТАНАС ЗВЕЗДИНОВ
Атанас Звездинов е роден на 05.08.1943 г. в София.
Средно образование получава в родния си град, а след военната си служба завършва славянска филология – чешки език в Софийския университет “Климент Охридски”. Работил е като редактор в радио София и в издателство “Народна младеж”. За първи път печата стихове през 1959 г. След това сътрудничи на литературния и периодичния печат, радиото и телевизията. Пише за деца и възрастни. Основни теми в поезията му са любовта, дълга и красотата. Поетичните му текстове са наситени с много образност, метафоричност, често се чувства влиянието на народнопесенното начало, чрез доминираща фолклорна стилизация в различните идейно-тематични цикли, които можем да ги диференцираме в няколко групи:
- героико-патриотичното, родолюбивото начало, търсене чертите на моралните добродетели,
- пейзажно-пластичната лирика, която наистина е вдъхновено написана и прекрачва границите на обикновените, директни внушения в пантеистичен план.
Много интересно е разкрит проблема за сблъсъка в младежката душа на идеали и реални възможности, желанието за изява на личното Аз и коварностите, които поднася животът в стихотворението “Мишена”:
“По мене хвърля първите ками животът.
Младостта – разколебана.
Не ме боли от рани, а звъни
дълбоко в мен предчувствие за рани.”
Чрез лиричния герой авторът ни разкрива собствената си позиция за живота. Въпреки противоречивия характер на творбата, се открива и нота на просветление, надежда и оптимизъм.
В романтичен, баладично-патетичен план са написани стихотворенията: “Христо Ботев”, “Васил Левски”, “Апостолът” и др. Образност, емоционалност, метафоричност и романтична обагреност – това са основните характерни черти на стила и поетиката на автора.
“За мен не си
дори Джордано Бруно,
макар по участ
с него да си равен,
а кървав век
на нестопена струна,
който от жаравата изравям.”
Цикълът “Аз пламъче от твоята душа” съдържа стихове, в които доминира пейзажно-пластичното, пантеистичното начало. Интересно и ефектно са използвани народнопесенните компоненти, чрез процеса на фолклорна стилизация “Есен в гората”, “Зима”. Много силно, идейно-естетическо внушение има стихотворението “Народна песен”:
“Пет века те е стягало бесило,
възкръсвала си изпод ятагани,
зазидали те в чешми и къщи,
заравяли те с девойка жива.”
Един голям поклон пред песента-плод на гения на изстрадалия български народ, съхранил във вековете красотата и величието на език, бит и култура. Преклонение пред неизвестния творец на това непреходно във времето творчество.
Темата за строителството, за красотата на обновяващата се родина, детските игри, смелите и дръзки мечти, романтичния устрем към училището и познанието е основна в стихотворенията “Пътуване”, “Нощ в Девня”, “Петли”, от втория цикъл и повечето произведения от цикъла “Кръвта неукротена бди”. Интерес представляват като проблематика и съдържание стихотворенията “Дъщерята на секачите”, “Непознатият воин”, “Девети май”. Впечатляващо е стихотворението “Шопска сюита”, в което доминира динамиката на ритъма, оригиналната образност, ефектни епитети, сравнения и метафори:
“Наследници на Марко Кралевити
те бият като Шарколия крак.
Започват тъй, като че чупят пита
и свършват тъй, като че тъпчат враг.”
Известна е и една повест за първата любов – “Дивите карамфили”, която можем да отнесем към юношеската литература.
Стихосбирката “Фанфари” обхваща три цикъла. Доминиращи тематични проблеми в четиридесетте стихотворения са родолюбието патриотизмът, чувството за дълг и отговорност през настоящия ден и бъдещето. В стихосбирката “Кончета крилати” условно можем да разграничим два цикъла произведения: анималистични и с игрово-забавно начало. Възпитателните и познавателните компоненти са в симбиоза. Детето се запознава с различни елементи на интериора и екстериора, флората и фауната. Със забавно чудато настроение се отличават стихотворенията “Октоподчето художник”, “Рогатко”, “Дъжд в джунглата”, от анималистичните “Фотоапарати”, “Чудната къщичка” и др. И тук доминира амбициозното начало да се намери притчово-лаконичната формула на изказа. Той внушава идеята чрез старото, отдавна изречено, отлято в мъдрост и сентенции слово, има в бъдещето нов живот. Игривото фриволното начало ни ангажира с неочакваните си чудати инвенции.
“Сам през джунглата ще мина,
но когато дъжд вали
в зоологическа градина
вий сте ходили, нали?”
И в следващата си стихосбирка “Снимка с шапка невидимка”, която съдържа около 40 стихотворения, комичното, смешното се ражда от несъответствието между действителността и мечтите на лирическия герой. Отново ни привличат причудливите сравнения, странните хрумвания, намерили израз в разнообразните художествено-стилистични средства.
“Облакът е парашут,
нито виждан, нито чут.”
Своеобразен ключ за откриване общото в поетиката на автора могат да бъдат общите за различните детски стихосбирки поетични образи с допълнително символично значение. Това са Октоподчето, фанфарите, фолклорно-стилизираните моменти – народни песни и танци. Някои от тези художествени образи от символи с допълнителна семантика, се превръщат в малки притчи за вечното развитие – всичко в света е безкрайно младо и безкрайно старо едновременно, поради принадлежността си към вечното битие и непрестанността на движението. Творбите на Ат. Звездинов за деца са особено вълнуващи и интересни. Те грабват сърцето на малкия читател, въвеждат го в света на неговите детски мечти и идеали, разкриват му незнайни пътища и страни от голямата загадка – живота. Стихотворенията му винаги ще са четиво, желано и разбирано от тези, за които са предназначени – децата. Единственото белетристично произведение за деца от Ат. Звездинов това е повестта “Дивите карамфили”. Книгата е изповед за първата любов, за първия опит на юношата да воюва за своите чувства. Разказ за смисъла на приятелството, за първите срещи с основните истини на живота. Размисъл за отговорността на родители и учители в тези решаващи за крехката душевност моменти. След няколкото си поетични книги за възрастни и деца, този път авторът се е опитал да разкрие проблемите с изразните средства на прозата. Централните герои в повестта са тринадесетгодишни момичета и момчета – всеки от тях опознава себе си и света около себе си, изучава азбуката на житейското и гражданско поведение. Персонажите не са схематизирани и строго поляризирани на положителни и отрицателни. В тях доминира противоречивостта, тепърва моделират личността си. Художествените образи са дадени в развитие, сюжетната линия е вълнуваща. Проблемите от етичен и естетически характер са в центъра на повествованието, доброто и злото, дълга и честта, достойнството, красотата и хармоничността в отношенията, грозното и уродливото, недостойното – това са основните категории, върху които авторът размишлява в своето произведение чрез героите си. Всичко това кара читателя бързо да се почувства съпричастен, действащо лице в света на Ясен, Вишо, Любка, Гошо, учителя и др. Всеки от героите е специфичен, индивидуализиран. В същото време всеки от тях е като че ли типизиран, обобщен образ на определени хора, прослойки, носител на дадена идея, истина за живота и света. Особено интересно авторът е използвал приказката за Снежната царкиня като база за сравнение между приказното и реалния живот в мислите на главния герой. Той сравнява това, което е чел и в което вярва, с това, което вижда, и поставя простичко, по детски един сложен философски въпрос за доброто и злото. “Колко различни са цветята, а всички те радват хората. Защо хората не са като тях? Нима наистина съществува дяволското огледало от приказката за Снежната царкиня, в което хубавото се оглежда изкривено и грозно?” Едва ли Атанас Звездинов е предполагал колко актуална и необходима ще е днес неговата творба. Сега, с големите промени в обществото, с колкото повече подобни мисли и съждения се сблъскват младите читатели, толкова по-добри ще стават те, ще се обичат, ще творят, ще живеят пълноценно. Разбира се, че това преди всичко трябва да е позиция на родителите и учителите, защото те са тези, които с обич и внимание ще подходят към децата и ще формират от тях истински хора. Трябва да изчезнат неясните тъмни мисли у младия човек.
Атанас Звездинов е писател с голям творчески заряд. В малкото си по обем творчество досега той е намерил и дал по нещичко на най-малките, на по-големите и най-големите. Той може още много да даде на читателите си, да им помогне да преосмислят ценностната си система и начина си на живот.
