ХИТЛЕР И СТАЛИН

Алексей Голенков

превод: Литературен свят

За характера на войните и средствата за постигане на победата

ХИТЛЕР:

«Трябва с всички средства да успеем светът да бъде завоюван от немците. Ние трябва да изтласкаме и да изтребим славянските народи - руснаци, поляци, чехи, словаци, българи, украинци и белоруси».

«Нито една световна сила не може да устои пред германския натиск. Ние ще поставим целия свят на колене».

«Аз никога няма да започна война, без да съм абсолютно сигурен, че вече  деморализирания противник ще загине под първия удар».

СТАЛИН:

«Съществуват два вида войни: а) война справедлива, незавоевателна; б) война несправедлива, завоевателна».

«Заинтересованите от война нации са обикновено по-подготвени за войната, отколкото миролюбивите нации, незаинтересовани от нея».

«Основните, решаващите фактори, определящи края на войната: здравият тил, моралният дух на армията, организаторските способности на началническия състав».

Нима и досега не се разбира каква беше войната между хитлеристка Германия и СССР? И какви бяха Хитлер и Сталин? И какво би било, ако Сталин не се беше противопоставил на Хитлер? Щяха ли да издържат СССР, Русия, Червената армия, ако съдбата не ни беше изпратила такъв вожд - организаторът на нашата Победа - Сталин?

А тази наша Победа започна през 1917, когато Ленин насочи кораба на Русия от тъмното пристанище към светъл път.

След Ленин на кормилото застана Сталин и през целия курс не напусна своето място. Той съедини личните и обществените интереси, интернационалното и националното, миналото и новото. Той сви петте пръста - работническа класа, селячество, служащи, интелигенция и армия - в един громящ юмрук срещу вътрешни и външни врагове.

Малодушните се ометоха зад граница.

Други се уговаряха в топлите каюти да се предадат на милостта на вълните, които биха ги отнесли на тихо островче, в палатка с бира и ширпотреба.

Имаше и такива, които точеха ножове.

А Сталин с верните си съратници стоеше прав, без да изпуска от ръце кормилото. Като на фар, върху него се стоварваха вълните на грижите, тревогите и вражеската ненавист.

Но народът го разбра и затова го обикна.

Затова извърши под негово ръководство «форсираната» индустриализация и «насилствената» колективизация. Без това не би станало СЪСРЕДОТОЧАВАНЕТО НА ДВЕСТА МИЛИОНА в една воля, в която се разби врагът. Така победихме.

P.S. Ще кажат, че Русия е побеждавала и в царско време - с руската доблест. Именно: с руската народна доблест, а не със сламения царизъм. Нека си спомним в каква акционерна паяжина беше оплетена цяла Русия през 1917 г. Алчността на нашите банкери- милиардери измъкваше печалбата от руския народ.

Точно като сега! Или не е така? А?