ПОГРЕШНА СЯНКА

Христо Петрески

превод от македонски: Ваня Ангелова

ПОГРЕШНА СЯНКА

Бягай по-надалеч от сянката на друг завинаги!
За зaвет тя не може да ти служи.
Бягай по-надалеч, дори нозете да не те държат!
Защото, ако те стигне сянката -
ще се превърнеш в непознат човек.

Не припкай и след собствения си силует!
Не се опитвай да го прегазиш, прекосиш или стигнеш,
защото той винаги ще търчи пред теб!
А и ще премръзне (ще измръзнеш),
ако застанеш под него.

Затова бягай от хората,
които правят прекалено голяма сянка!
Скрий се под сянката (под короната)
на най-високия бор,
където и по време на буря не падат мълнии,
или остани самотен в собствения си двор!


ПОГРЕШНОТО ВРЕМЕ

Всяко време винаги е погрешно.
Ако тръгнеш сутрин и навреме,
ще стигнеш вечер преждевременно.
И това някои го наричат реално време.

Кой ще затвори времето в бутилка?
Който оседлае коня, преди да е тръгнал на път,
никога не ще намери своето време,
в което да се движи, и ще остане вечно сам.

Времето е бърз влак,
който само ще премине през релсите…
А може би е зловеща птица, която убива малките си,
преди да се излюпят?…
Понякога то е сняг, който пада и през лятото,
колкото да не е всичко еднолично и повърхностно.


ПОГРЕШНОТО МЯСТО

Не всеки човек има право
на хоризонтално положение.
Той трябва да стои на двата си крака,
макар да не е птица,
за да не отнеме повече от пространството,
предназначено за други.
В противен случай няма да има
нито къде да ходи,
нито къде да седне,
или да легне…

Просторът е един - уникален и ограничен.
Споделят го само тези, на които не принадлежи.
За него говорят само онези,
които никога не са го виждали.
Той е погрешното място за тези,
които все още не са се родили.

Погрешното място е гробът без плоча и кръст,
къщата без улица и номер,
човекът без име и фамилия,
заедно с всичко онова,
което никога няма да му потрябва!


ПОГРЕШНАТА ПЛАНИНА

Това е планината, която ще извървиш
още на ранина, преди зазоряване, съвсем сам.
Не, това е планината, която ще изминеш
с много други (от стадото) и дори няма да си спомниш.

Погрешната планина е твоят брат близнак.
Ти крачиш, а планината се движи след теб.
Не, тя е като огромна морска стена,
в която ще си удариш (ще си скършиш) главата
още с първото падане.

Намери погрешната планина първо в себе си!
Запъти се към нейния хребет и връх,
без никой да забележи, както се пее в песента,
още рано, преди зазоряване!
А ако се върнеш, ще разказваш за двама ви -
за нея и за теб!


ПОГРЕШНОТО СЕМЕ

Това е семето, от което не покълва нищо,
от което не може да се зачене, нито да се роди
(та макар и погрешен) нов човек.
Напразно го засяваш наесен в земята.
Ще изгние, преди да пусне стъбълце.

Затова го хвърли колкото по-нависко,
толкова по-надалече,
поне светлината да улови, след като е безплодно!
А може би е толкова некадърно и непокорно,
че противоречи (и се противопоставя) на всички,
дори и на себе си.

Твоето семе е единствено, уникално и величествено.
То е от специален сой и се пази за дамазлък.
Затова го пази и на никого не го показвай,
защото друг ще го вземе и ще зачене от него!


ПОГРЕШНИЯТ КАМЪК

Този камък не същият,
в който вчера си се препънал
и под който не си намерил нито тенекиена,
нито златна паричка.
Не е и камъкът,
на който е записана датата на твоето раждане,
след която трябва да се впишат
само още няколко цифри…

Този камък е изваден направо от морето,
върху който са оставили неясните си знаци
вълните и вятъра.
Те са дълбаели и записвали
имената на загиналите моряци
и тези на корабите,
потънали тук,
претоварени с вино и жито.

Дълго след това много детски уста
оставали гладни,
а рибите умирали с препълнени стомаси,
докато най-малкият хитър рибарски син
не успявал да улови нито една златна рибка.


ПОГРЕШНИЯТ МЕЧ

Една стара японска приказка разказва,
че имало две села и двама добри майстори,
които изработвали мечове.
Но никой не знаел кой майстор е по-добър,
затова селяните решили да направят състезание.

Пуснали в потока зелени липови листа
и с тях покрили мечовете, поставяйки ги
с дръжките надолу във водата,
но течението носело всички листа към единия меч
и той ги съсичал наполовина,
така че никой не разбрал
какъв е другият, току-що изкован, меч.

Резултатът от състезанието отново останал нерешен,
защото другият състезател, макар и да не бил победител,
не бил и загубил в двубоя.
Затова извадете най-острия меч
от кориците на своите книги
и внимавайте с думите в главата си,
за да не я посечете!


ПОГРЕШНА РАДОСТ

Ако някога преждевременно и твърде много се зарадваш,
бъди сигурен, че после цял ден ще хленчиш,
или безпогрешно ще научиш урока си,
че се радват само тези, които без причина са тъгували.

От прекомерна радост на моряка му се пръснало сърцето,
когато след силна буря едва зърнал сушата,
на преводача - когато най-накрая открил римата,
на слепия пътник - когато стигнал до домашния праг.

Не се радвай преждевременно на случайно написан стих,
нито на сън, в който ще видиш предварително
целия си живот, защото какъв е този живот
без изненади и очаквания?!
Това е монотонно плаване, без плуване и изплуване!


ПОГРЕШНОТО МОРЕ

Който никога не е усетил дълбочината му
и не се е опитал да намали тежестта му,
той от сутрин до мрак ще пие мътилката му
и ще стои закотвен в паяжината му.

Морето долу е също толкова голямо, колкото и горе.
Който го е преплувал, само той вярва в това.
Който е пляскал с крака като риба, уловена в мрежа,
само той може да имитира делфините - малко по малко.

Морето е приказка, която може да разкаже само този,
който е вкусил солта му.
Като в погрешните стихове - нищо не се случва,
а детето поет напразно с пръчка в ръце
учи стария майстор на рибите и римите!