БАЛАДА ЗА ДВАМА

Олег Левитан

превод: Тихомир Йорданов

Все с нейното здраве се случват такива!
Ту гръб заболи я, сърцето, ту - поза.
Ей на - и простуда! Съвсем я не бива.
Сега пък е мрачна, отново хондроза!

А той си се връща със кундури кални.
Пак шлял се е нейде, надигал е чаши!
И още от прага очите му… жални.
За чай й приказва, с ангина я плаши.

Пак скарване май че сега ще започне!
Човек има нерви! Защо ли се жени?
Как става при вас, не зная, по-точно
как вие се справяте с това положение?

Но чуйте какво й приказва той в случая.
- Аз с мъка, каква да е, постигам съгласие.
Но болката ти си ми и да се отуча
да те изстрадвам не мога… Това си е!

Кажи ми ти друга добра карантина.
Подай си ръката и черните мисли.
Животът отвънка е тъжна картина
и там да съм, пак във сърцето ми ти си.

И как ли в живота без тебе да крача?
Едничко ти искам, едничко те моля -
на, огън гори ме, но ти си илача
и други лекарства не знам срещу болест!