Балканска литература

ПОВИКАЙ МЕ

Валерио Орлич
превод от хърватски: Ваня Ангелова

ПОВИКАЙ МЕ
Повикай ме
по-късно,
когато падне вечерта.

{Още»}

 
БЕЛЕЖКИ

Исидора Секулич
превод от сръбски: Санда Йовчева
1.
Всички монотонни звуци са мярка за простор, ширина и далечина. Когато шумят дърветата, трепти въздухът, когато вятърът духа, когато копитата се отекват, когато стадото блее, когато воденицата трака

{Още»}

 
МИРТО ИЗЧЕЗНА

Менелаос Лундемис
превод: Веселин Ханчев

Къде се загуби, момиченце мое?
- Мирто! Мирто!
Напълних света с моя вик.

{Още»}

 
ПРОЗОРЦИТЕ

Константинос Кавафис
превод: Константинос Марицас
ПРОЗОРЦИТЕ
В тези тъмни стаи дето прекарвам
денонощия тежки, слизам и се качвам
търсейки прозорците. - Отвори ли се даже
един прозорец, ще е утеха за душата.

{Още»}

 
РОДИНА

Апостолос Спилйос
превод: Вътьо Раковски
РОДИНА
Пътувам в чужбина, красива чужбина,
но все ти пред мене сияеш.
Насън и наяве те виждам, родино -
лъч, който в небето играе.

{Още»}

 
ЩОМ ПОМИСЛЯ ЗА ТЕБ

Илхан Берк
превод: Иван Коларов и Стефка Първанова
Не съм виждал ни такава обич,
ни такава разлъка.

{Още»}

 
ИЗ „РОМАН”

Георгиос Сеферис
превод: Иван Радоев
4.
Врага и чужденеца ги видяхме в огледало.
Добри момчета бяха нашите другари.

{Още»}

 
АКО НЕ ПОМОГНЕШ

Фотис Ангулес
превод: Димитър Василев
АКО НЕ ПОМОГНЕШ
И в най-заклетия си враг брат всеки ще намери,
ако съзнае, че тежат оковите еднакво,
без разлика дали на бял са роб, или на черен.

{Още»}

 
ТОЗИ ВЯТЪР

Мария Кендру-Агатопулу
превод: Марин Жечев и Михаил Берберов
Този вятър
Дойде от чужбина
Настани се в къщата ни

{Още»}

 
НОЩИ

Костас Янопулос
превод: Божидар Божилов
НОЩИ
Как ще забравиш тази нощ?
Всички мракове слязоха - глутници вълци.
И зави ужасът на смъртта.

{Още»}

 
РОДИНО МОЯ

Орестис Алексакис
превод: Димитър Василев
Макар и в чужди край, далеч от родна къща,
макар оставил своя скъп народ в беда,
но мисълта ми винаги към теб се връща,
копнея, Гърцийо, за твойта свобода!

{Още»}

 
БАЩИТЕ

Костис Паламас
превод: Теодора Стайкова
БАЩИТЕ
От мене щом поемеш градината ни стара,
не я оставяй, сине, каквато я завариш!
Копай я по-дълбоко, ограждай я по-здраво,
знай - щедро ли я сееш, тя щедро плод ще дава.

{Още»}

 
РАБОТНИК

Константинос Хадзопулос
превод: Теодора Стайкова
РАБОТНИК
Стани, стани от своя сън вековен,
недей пълзя, за милост не хленчи;
а зъби стиснал в бурен гняв бунтовен,
преградите пред себе си строши!

{Още»}

 
СТАРАТА ЦИГУЛКА

Йоанис Полемис
превод: Димитър Василев
Чуй самотната цигулка сред нощта
на стаените предпролетни простори!

{Още»}

 
ТЕАТЪР

Ламброс Порфирас
превод: Божидар Божилов
ТЕАТЪР
Не зная как да ти го кажа, но улицата снощи вечер
ми заприлича на театър под небосвода пепеляв;
една огромна странна сцена аз гледах сякаш отдалече
с артисти - нереални сенки - под трепкащата светлина.

{Още»}

 
АТИНА

Маркос Циримокос
превод: Теодора Стайкова
АТИНА
Море и острови, и хълмове в полето,
на красотата крепост. Колко векове
прекрасната Атина чудно свети!

{Още»}

 
КОЛИБА, БРУЛЕНА ОТ ВЯТЪРА

Алекос Фотиадис
превод: Теодора Стайкова
КОЛИБА, БРУЛЕНА ОТ ВЯТЪРА
Колиба, брулена от вятъра, какво не казва
дима над теб в часа, когато слънцето залязва.
Забравена, самотна си, със пустош оградена,
от мъката си тайна оставаш тук пленена.

{Още»}

 
БОГОМИЛСКА МОЛИТВА

Десанка Максимович
превод: Бленика
O, Боже на мира, слез в домовете на нашите жупани,
влез във сърцата им, с чиличени брони покрити.
Слез над техните кули от камък,
Боже на светлината, на деня и на звездите.

{Още»}

 
БАДЕМОВО ДЪРВО

Костас Кариотакис
превод: Атанас Далчев

БАДЕМОВО ДЪРВО
           Не мога да разбера как може
           да умре една жена, която е обичана.

{Още»}

 
ЕЗДАЧ

Атанасиос Христопулос
превод: Димитър Василев
Ерос сляп стопаните,
къщите, мегданите,
със шеги разсмиваше,
всекиму се кривеше.

{Още»}

 
СТРАХ

Елена Пренджова
превод: Кристиана Добрева-Станкова
СТРАХ
Страхувам се от твоята искреност.
Някога се страхувах от моята.

{Още»}

 
МОЯТ БАЩА

Синиша Паунович
превод: Асен Разцветников
Той настръхва във миг като рис,
и в минутка
се разсърдва на целия свят,

{Още»}

 
ПОИСКАЙ

Денко Рангелов
ПОИСКАЙ
Когато поискаш миг на щастие,
пожелай да бъдеш край езерото кротко
и пламъчето на обичта ще проблясне
като слънчев лъч, дълго очакван.

{Още»}

 
ВДИГАМЕ РЪЦЕ…

Васко Попа
превод: Симеон Владимиров
***
Вдигаме ръце,
улицата към небето се катери.
Погледи навеждаме,
покривите към земята слизат.

{Още»}

 
ПАЛАМАС

Ангелос Сикелианос
превод: Кръстьо Станишев
Ехтете, о, тръби! Разтърсвайте, камбани,
със звън просторите на родната страна!
Кънтете, тъпани! От светлина огряни,
високо вейте се, свободни знамена!

{Още»}

 
НА ВЪРХА НА ВУЛКАНА

Весна Мундишевска-Веляновска
превод: Ваня Ангелова
НА ВЪРХА НА ВУЛКАНА
Стоим прегърнати
в нагрятата тепсия на деня.

{Още»}

 
ДА УЛОВИШ ПОЕТИЧНАТА МАГИЯ ПРЕЗ ИСТОРИЯТА

Найдан Стоянович
Съвременната цивилизация на сръбското его, като част от региона на славянския народ, наречен сърби, е много бедна на прагматични познания за собственото си историческо минало.

{Още»}

 
СТУДЕНИ УТРИНИ

Петко Шипинкаровски
превод: Ваня Ангелова
СТУДЕНИ УТРИНИ
Забита в плещите нощ.
Спи съмнението и те превзема.

{Още»}

 
ДА НЕ МИ Е МЕЧТА

Зоран Пейковски
превод: Ваня Ангелова
ДА НЕ МИ Е МЕЧТА
Не знам какво да правя
с жаждата си за любов,
с мислите,
вълнуващи настоящето,

{Още»}

 
МОЛИТВА НА СЪРНАТА

Десанка Максимович
превод: Бленика
Обърната на изток,
сърната, коленичила под бора,
се моли със молитвата на звяра,
без да говори.

{Още»}

 
ЕВА

Владимир Ягличич
превод от сръбски: Красимир Георгиев
ЕВА
Не знаех за щастливи глуми,
че вечността без нас е глуха!
Бях камък ням, а твойте думи
с ветреца покрай нас се чуха.

{Още»}

 
ДЕЛОТО НА ОГЪНЯ

Илиас Симопулос
превод: Михаил Берберов и Марин Жечев

Загина Хирошима. Хирошима
не съществува вече. Тъмна нощ
простря жалейки черни над земята

{Още»}

 
КОРОНОВАНА ТЪГА

Фазъл Дагларджа
превод: Георги Ангелов
КОРОНОВАНА ТЪГА
Главата на петела е коронована.
Главата на вола е коронована.

{Още»}

 
ВИЕТНАМСКА ВОЙНА

Невзат Юстюн
превод: Иван Коларов и Стефка Първанова
Двеста и петдесет хиляди деца,
деца - и то какви!
Двеста и петдесет хиляди стенания,
стенания - и то какви!

{Още»}

 
АЗ ТЕ ЛЮБЯ…

Миртиотиса
превод: Първан Стефанов
***
Аз те любя и искам
нищо друго да няма
по-дълбоко, по-чисто,
по-голямо!

{Още»}

 
ПОГРЕШНА СЯНКА

Христо Петрески
превод от македонски: Ваня Ангелова
ПОГРЕШНА СЯНКА
Бягай по-надалеч от сянката на друг завинаги!
За зaвет тя не може да ти служи.
Бягай по-надалеч, дори нозете да не те държат!

{Още»}

 
АНТИЧНИ ЕПИГРАМИ

превод от старогръцки: Крум Димитров
НАДГРОБНИ
*
Син тук Диконов, Саон, от Акант, дреме в сън непробуден,
дреме, че никаква смърт няма за честни мъже.

{Още»}

 
ИЗ „ВЕК ЗА САМОТА”

Веле Смилевски
превод от македонски: Роман Кисьов
поема
БЛАГО УСПЕНИЕ
(ПРЕЛЮДИЯ)

{Още»}

 
В ПОЛУНОЩ НА ПЕЙКАТА

Стеван Раичкович
превод: Димитър Василев
Ето го тъмният глас, който започва да вика,
ето го старото пак, старата пейка среднощна.

{Още»}

 
MAL DE DEPART

Никос Кавадиас
превод: Димитър Василев
MAL DE DEPART
Идеалист ще си остана и презрян любител
на дългото пътуване и сините морета.
И ще умра в банална вечер като всички вечери,
на хоризонта без да съм разбил чертата светла.

{Още»}

 
В ТОВА ПОЛЕ

Весна Кръмпотич
превод: Кръстьо Станишев
В ТОВА ПОЛЕ
Кой си ти, малък житен клас, коя съм и аз?
Защо именно ти, малък житен клас, защо именно аз?

{Още»}

 
ЦВЕТЕТО, КОЕТО СЛОЖИ…

Тимос Мораитинис
превод: Кръстьо Станишев
Цветето, което сложи във вода,
слушай ме, не ти желай доброто.

{Още»}

 
МАЙКА МИ

Петрос Властос
превод: Атанас Далчев
МАЙКА МИ
Везеше до прозореца мама грижливо.
Изливаше се вън дъждът над младите жита
и крехките фиданчици. През сълзи, но щастливо
се смееха зелените очи на пролетта

{Още»}

 
БЕЗИМЕННИЯТ ПОРУЧИК

Никифорос Вретакос
превод: Савас Ахилеа
             В Окинава американски поручик бил осъден
             от военен съд поради отказа му да воюва във Виетнам.

{Още»}

 
НОВ ЗАВЕТ

Тодор Манойлович
превод: Змей Горянин

НОВ ЗАВЕТ
В срутини и гробове
(в които зарит е и много от нашия живот)
днеска ний гледаме пак със светещи очи
и с погледи чисти, лъчисти в света,

{Още»}

 
ШАХ

Манолис Анагностакис
превод: Марин Жечев
Ела да изиграем една партия.
Царицата си ще ти подаря
(тя беше някога любима моя,
сега любима нямам).

{Още»}

 
ЕСЕНЕН АКВАРЕЛ

Синиша Паунович
превод: Змей Горянин

ЕСЕНЕН АКВАРЕЛ
През черния простор мъглив и мрачен
не блясва светлинка на шир и длъж;
потъва всеки лъч в тъмата. Плаче
небето утринно със първи дъжд.

{Още»}

 
ПЕСЕН ЗА БЕЛА ПАЛАНКА

Братислав Петрович-Браца
превод от сръбски: Таня Попова
ПЕСЕН ЗА БЕЛА ПАЛАНКА
Птицата милее за гнездото
в което се е излюпила
Паланке гнездо мое

{Още»}

 
ВЪРХЪТ НА ЛЮБОВТА

Панайот Станчев Черна
превод: Стилиян Чилингиров
Как живо в небесата блестят Бучеджите!
Ала върхът на вечната любов,
за наший свят останал чужд и странен,
е в тайната на облачний покров.

{Още»}

 
ИКАР И ВЕНЕРА

Петко Шипинкаровски
превод от македонски: Ваня Ангелова
ИКАР И ВЕНЕРА
Без шум в ковачницата влезе Венера,
със сребристо наметало и езерни очи,
с усмивката си на балерина омагьоса нощта.

{Още»}

 
УТРИННА

Джордже Баковия
превод: Иван Коларов
Утрото с очи на юга
в росни цветове трепти -
а Венера тъй блести,
като жива теменуга.

{Още»}

 
ИЗ „ЗАПИСКИ НА ЕНИЧАРИНА”

Константин Михайлович
превод от руски: Георги Ангелов
„За турските дела на Константин, син на Михаил Константинович от Островица, рац, който бил взет от турците за еничарин” или „Записки на еничарина” е документ от XV век.

{Още»}

 
ЛЯТНА ПЕСЕН

Тоде Илиевски
превод от македонски: Ваня Ангелова
ЛЯТНА ПЕСЕН
Край реки и воденици
зреят чудни любеници.
Хей, тръгнете през горите!
Трябва да се отморите.

{Още»}

 
ИЗ „ПОДСВИРКАНИЯТА НА СКИТАЛЕЦА”

Тевкрос Антиас
превод от френски: Елисавета Багряна
***
Скиталецо, денят завършва с вечер толкова прекрасна.
Ще можеш да преспиш на някоя скамейка цяла нощ.

{Още»}

 
МИЛА РОДИНО

Найдан Стоянович
превод от сръбски: Ваня Ангелова
Обичаш ме с румената си зора,
със зелените си полета и с безкрая на своя сън.
Светлината ти ме води през нощта.

{Още»}

 
ПОГРЕШНА ФИЛОСОФИЯ

Христо Петрески
превод: Ваня Ангелова
ПОГРЕШНА ФИЛОСОФИЯ
Не бъди „дървен” философ!
Не се опитвай да обясняваш пеенето на птиците,
на кучетата лаенето,
на рибите мълчанието!

{Още»}

 
ТЕЖЕСТ

Фазъл Дагларджа
превод: Георги Ангелов
ТЕЖЕСТ
Ще имате дълъг живот
ако не разбирате,
за какво говорят планините,
за какво с тъмнината си шепнат звездите,

{Още»}

 
СОТО ВОЧЕ

Костас Картеос
превод: Кръстьо Станишев
Обичах те, преди да съм те срещнал,
и още ти не си ми много близка,
макар че стана моя, с по-горещо
желание душата ми те иска.

{Още»}

 
СЪЗДАВАНЕТО

Анте Поповски
превод от македонски: Роман Кисьов
СЪЗДАВАНЕТО
Гълъбица литна от духа на Създателя,
направи кръг около всемира
и го обрамчи със светлина.

{Още»}

 
АКО НЕ МОЖЕ ТАКА, ТОГАВА…

Михайло Свидерски
превод от македонски: Ваня Ангелова
АКО НЕ МОЖЕ ТАКА, ТОГАВА…
Първо изрежете щастието му,
вземете му свободата,
унищожете мечтите му
и не му давайте да наизусти нито дума.

{Още»}

 
СВ. ГЕОРГИ УБИВА ЗМЕЯ

Катица Кюлавкова
превод от македонски: Роман Кисьов
СВ. ГЕОРГИ УБИВА ЗМЕЯ
1.
„И когато аз бях безименен,
и когато ми накладоха цяла клада

{Още»}

 
ЛЯТНО УТРО

Владимир Ягличич
превод: Красимир Георгиев
ЛЯТНО УТРО
Обикновена лятна заран.
С възглавницата пак се будя.
Отново ден след ден се чудя
какво ли ме от сън изкара.

{Още»}

 
ИЗВОРЪТ

Найдан Стоянович
превод от сръбски: Ваня Ангелова
ИЗВОРЪТ
Над факелната планина извираше утрото.
Красотата от всички страни течеше свободно, кипеше, бълбукаше.
Огънят продираше зениците, както мъглата костите.

{Още»}

 
ПРОЗРЕНИЕ

Чичероне Теодореску
превод: Иван Коларов
Днес, щом те видя да тръпнеш до мене,
с бистри зеници поглеждам назад:
в плен съм на твойта магия свещена…
Сляп бях, прости ми - бях млад.

{Още»}

 
ОЧАКВАНЕ

Октавиан Гога
превод: Иван Коларов
В чашата три рози-жар,
три уханни свежи рози,

{Още»}

 
ЗА БОЖИЯ СЪД

Десанка Максимович
превод: Първан Стефанов
Обвиненият, който се врича,
че е невинен,
а не може свидетели да докара,

{Още»}

 
АКТУАЛНОСТТА НА ВЕЛИКИТЕ ТРАДИЦИИ

Перивое Попович 
превод: Таня Попова 
(Съвременна българска поезия)

В областта на културата българите са постигнали завидни върхове. Сред тях, по мое мнение, предимствено място заема литературата и по-точно българската поезия.

{Още»}

 
ПОВОД

Марин Сореску
превод: Здравко Кисьов и Асен Стоянов
Децата са сладки поводи
за любов,
така както бъдещето -
за живота в настоящето.

{Още»}

 
МОНОГРАМ

Одисеас Елитис
превод: Марин Жечев и Михаил Берберов
Във този свят е рано още, чуваш ли ме
Не са опитомени зверовете, чуваш ли ме
Пролятата ми кръв и тоя остър, чуваш ли ме

{Още»}

 
КОГАТО МАЙКА МИ МЕ КЪПЕ

Христо Петрески
превод от македонски: Ваня Ангелова
КОГАТО МАЙКА МИ МЕ КЪПЕ
Когато майка ми ме къпе,
тогава не ми трябват никакви шапки,

{Още»}

 
ЦЕЛУВКАТА

Марчел Бреслашу
превод: Иван Коларов
Целувката е твърде странно цвете,
което едновременно зачева
от две усти и пие сок от двете
от двата свята - на Адам и Ева.

{Още»}

 
ТЪГА

Орхан Вели
превод: Георги Ангелов

ТЪГА
Ядосвал съм се понякога
на любимите хора,

{Още»}

 
БИТИЕ

Тасос Ливадитис
превод: Атанас Далчев
БИТИЕ
Светът не е напълно сътворен.
Творят го всеки ден
работниците
и поетът вдъхновен.

{Още»}

 
ТРИМА БЕЗДОМНИЦИ

Никифорос Вретакос
превод: Димитър Василев
ТРИМА БЕЗДОМНИЦИ
В студена зимна вечер, закопнели за огнище,
нахълтаха те в кръчмата през ниския й вход.
Макар да бяха изжаднели, никой не поръча нищо
и гледаха умислено към дъсчения под.

{Още»}

 
КАКВО НИ ГОВОРЯТ ГРЪЦКИТЕ ПЕСНИ

Атаол Бехрамоглу
превод: Хасан Карахюсеинов
Какво ни говорят гръцките песни?…
За нощта ли, за любовта ли?…
Какво ли говорят гръцките песни
за нашето житие-битие?…

{Още»}

 
ИЗ „ЗА ПАСХАТА”

Свети Мелитон Сардийски
превод: Роман Кисьов
ВЪЗКРЕСЕНИЕ ГОСПОДНЕ
И НЕГОВИТЕ ПЛОДОВЕ
… а Той възкръсна от мъртвите
и се възнесе в небесата.

{Още»}

 
ИГРИ СЪС СМЪРТТА

Раде Силян
превод: Владимир Луков
ИГРИ СЪС СМЪРТТА
От досада и скука се влачим в живота
За нас щастието е хлебче пречупено
Зверчето последно чакаме на пусия
На прескочи-кобила играем с историята

{Още»}

 
АНГЕЛ НАД ХРИСТОВИЯ ГРОБ

Ристо Ячев
превод от македонски: Роман Кисьов
АНГЕЛ НАД ХРИСТОВИЯ ГРОБ
През тежки врати
съвсем тихо дойдох до него,
и виж чудо:

{Още»}

 
ЕДИН ОТ НАС

Рифат Ългаз
превод: Иван Коларов и Стефка Първанова
ЕДИН ОТ НАС
Щом ръката му хвана кривак,
стана овчар -
в торбичката мушнаха сухия хляб.

{Още»}

 
ПРА-СПОМЕН

21 март - Световен ден на поезията
Ефтим Клетников
превод от македонски: Роман Кисьов
Не зная дали дефиницията за Поезията като изкуство на езика е съвсем точна. Повече съм склонен да тълкувам Поезията като говор на битието, а езика - само като медиум, чрез който този говор се отелотворява.

{Още»}

 
СТИХ, КАКЪВТО НЕ ТРЯБВА ДА СЕ ПИШЕ

Предраг Белошевич
подбор и превод от сръбски език: Роман Кисьов
СТИХ, КАКЪВТО НЕ ТРЯБВА ДА СЕ ПИШЕ
Ако пишеш поезия
недей да пишеш стихове
за поезията

{Още»}

 
ПРОБЛЯСВА

Йовица Тасевски-Етерниян
превод от македонски: Роман Кисьов

ПРОБЛЯСВА
       „В начало беше Словото,
       и Словото беше у Бога,
       и Бог беше Словото.”

{Още»}

 
ПЛАТНОТО НА ТВОЯТА ДУША

Миодраг Милачич
превод: Станко Нацев
ПЛАТНОТО НА ТВОЯТА ДУША
За мечтата от съня ти нека звъннат чаши.
Платното на душата ти пред мен разгънато е вече,
чака да нарисувам общите наши съдби,
които слънчевият изгрев с нетърпение ще поздрави.

{Още»}

 
ЗАЗИЖДАНЕ НА СЯНКАТА

Раде Силян
превод: Владимир Луков
ЗАЗИЖДАНЕ НА СЯНКАТА
Всичко, което сме трупали скришом, бледнее, бледнее.
Видимостта ни навежда на вятър, на отривиста вихрушка.

{Още»}

 
ЩЕ ЗАБРАВЯ ЛИ НЯКОГА

Миртиотиса
превод: Божидар Божилов
Ще забравя ли някога робската зима
и оджака замръзнал под първия сняг,
и мъждивата лампа, що бавно догаря
и потапя душата във гъстия мрак?

{Още»}

 
ЖЕНА

Сергие Димитриевич
превод: Петко Недялков
Жена. Равнодушна жена. Търся тебе,
твойта хубост и стана ти тънък.
Пак обзема сърцето ми трепет
за пламтящи очи, за стан тънък.

{Още»}

 
НЕ ПОГЛЕЖДАЙ НАЗАД, СИНЕ

Деян Джорджевич
превод от сръбски: Петко Недялков
НЕ ПОГЛЕЖДАЙ НАЗАД, СИНЕ
Не се обръщай, сине!
Зад тебе няма нищо.

{Още»}

 
КРЪЧМАРСКА ПЕСЕН

Аргирис Ефталйотис
превод: Димитър Василев
Със нож ме нарежи, парчетата със всичка сила, о, мила,
без страх хвърли в реката.
откакто ме остави, отщя ми се свят и родина, загинах,
не вярвам в добрината.

{Още»}

 
ТЪЖНИ ЗАЛЕЗИ

Захариас Папандониу
превод: Николай Антонов
ТЪЖНИ ЗАЛЕЗИ
Умът ми неспокойно скита
из сиромашкия квартал.
Аз мисля, колко много жал
в неделя вечер тук е скрита!

{Още»}

 
КАЛИПАТИРА

Лорендзос Мавилис
превод: Димитър Василев
- Как влезе, повелителко позната?
Жени не пуска тук закона строг! -
„Аз имам внук Евклей и трима братя,
баща и син - бдят на Олимп висок.

{Още»}

 
ЗАТВОР

Теохарис Пападопулос
превод от гръцки: Емилия Трифонова
ЗАТВОР
Днес ти се спи повече от вчера,
горчивото кафе не ти помага.
Животът ти е оплетен като кабели,
с пръсти изкривени върху клавиатурата.

{Още»}

 
КСАНТУЛА

Дионисиос Соломос
превод: Михаил Маринов
Щом лодката отвърза,
преди да се стъмни,
Ксантула тръгна бързо
към чуждите земи.

{Още»}

 
НА РАЗПИТ

Метин Демирташ
превод: Михаил Берберов и Хасан Карахюсеинов
НА РАЗПИТ
Нощ. Единадесет часа.
На разпит съм отново.
За сън съм премалял.
Умората ми тегне.

{Още»}

 
ЦАРИГРАДСКИ ДРУМ

Братислав Петрович-Браца
превод: Таня Попова
откъси
1.
В това пролетно утро в началото на двайсет и първи век след Христа, Ниш, древен сръбски град, започваше своя живот, както и в многото утрини на своята богата многовековна история. Автомобилите започваха да обикалят улиците, а пешеходците забързано вървяха, всеки към своята цел.

{Още»}

 
ФИЛОСОФЕМИ

Ристо Василевски
***
Не е по-голяма оная благодат, от другата, с която чуждият живот се възприема като свой, във всичките му фази, с всичките му добродетели и недостатъци.

{Още»}

 
„ТЪЙ СЛАВЕИТЕ ПЕЯТ…”

Милтиадис Малакасис
превод: Борис Струма

„ТЪЙ СЛАВЕИТЕ ПЕЯТ…”
О, как понякога тупти сърцето ми на старини,
              как искам да отида
там, дето бях младеж, да гледам звездни висини
              и залеза да видя.

{Още»}

 
ИЗ „ОДИСЕЙ”

Никос Казандзакис
превод: Първан Стефанов

ИЗ „ОДИСЕЙ”
Два месеца, откакто преминавах
край пясъчните брегове на Пилос…

{Още»}

 
МОЖЕ ДА МЕ НАРЕЧЕТЕ МЕЧТАТЕЛ

Христос Хартомацидис
Изказване на Десетата световна писателска среща - София, 23-24 септември, 2013 г.
Скъпи приятели,
Първо бих искал да ви поздравя за 100 годишнината от основаването на СБП.

{Още»}

 
СИЛАТА И СЛАБОСТТА НА СЛОВОТО В БЪДЕЩЕТО

Костас Кремидас
Изказване на Десетата световна писателска среща - София, 23-24 септември, 2013 г.
Въпросът не е толкова за несъмнената сила на словото, колкото за центровете, от които то произлиза и които го използват за своите интереси, в ущърб на всички народи.

{Още»}

 
ГРАДИНА

Милтос Сахтурис
превод: Никос Тавридис

ГРАДИНА
Миришеше на треска, на бълнуване
това не беше градина
странни двойки се шляеха в нея
пъхаха в обувките ръцете си

{Още»}

 
ОПИСМЕНЯВАНЕ

Богомил Гюзел
подбор и превод от македонски: Роман Кисьов

ОПИСМЕНЯВАНЕ
Вселената се отвори като книга
буквите й падаха върху земята

{Още»}

 
ПИСМО ДО МЛАД ПРИЯТЕЛ

Стефанос Дафнис
превод: Димитър Дублев
Стих да напишеш,
                     скъпи мой,
какво ти е потребно:

{Още»}

 
МИСЛИ В ТЪМНОТО ЗА СВЕТЛИНАТА

Фазъл Дагларджа
превод: Гюлчин Чешмеджиева и Григор Ленков
Казват - боят се печелел от оръжието,
не е вярно,
боят се печели само от човека.

{Още»}

 
НАКАЗАНИЕ

Даринка Кръстич
Ти измести течението на реката -
в моето море да не се влива.

{Още»}

 
ПРЕВОДАЧЪТ Е ТВОРЕЦ НА ХУДОЖЕСТВЕНОТО ПРОИЗВЕДЕНИЕ

Даринка Кръстич
                   „Думите не трябва да броим, а да мерим”
                                                                      Цицерон
Историята на литературата показва, че превеждането и преводите на художествени произведения са от голямо значение за литературата и културата въобще.

{Още»}

 
НА МОЕТО КУЧЕ

Александрос Суцос
превод: Кръстьо Станишев
Ето кучето ми. Бързо то пред мен опашка мята;
мое кученце добро, ти си искрен мой приятел.

{Още»}

 
ОСТАВИ СВОЙТА ЛОДКА

Константинос Хадзопулос
превод: Николай Антонов

Остави свойта лодка сама по вълната -
нека вятърът тласка надути платна.
Няма край тоя свят. Разгърни си крилата -
непознатият бряг по-красив е за нас!

{Още»}

 
КАМЪК

Юмит Яшар
превод: Иван Коларов и Стефка Първанова
КАМЪК
Аз съм мъничко камъче от чакъл,
уморено пътно паве съм аз,

{Още»}

 
ПЪТЯТ „ХО ШИ МИН”

Фазъл Дагларджа
превод: Иван Коларов и Стефка Първанова
ПЪТЯТ „ХО ШИ МИН”
Аорта на свободата ли е този път?
Да.

{Още»}

 
СЪГЛАСЯВАНЕ

Деян Джорджевич
превод от сръбски: Петко Недялков

СЪГЛАСЯВАНЕ
Съгласен съм
на всичките ви принуди:
да карам колело с двеста в час,
да се превърна в лъв.

{Още»}

 
ИЗ „ПОСЛЕДНАТА МЕЧТА” (1979)

Аргирис Митропулос
ЖИВОТ
Цял живот да си нащрек.
Сам като пръст
върху спусъка на живота,
готов за отбрана.

{Още»}

 
ИЗ “ОДА ЗА НИКИФОРОС ВРЕТАКОС“

Ники Рапти
превод: Мариана Кузманова

ИЗ “ОДА ЗА НИКИФОРОС ВРЕТАКОС”
Лагеруват в мен
с непрекъсващ ритъм
онези бури.

{Още»}

 
ПРЕВОДЪТ И ДУШАТА НА ПОЕЗИЯТА

Вангелис Зафиратис
превод от гръцки: Емилия Трифонова
Когато стиховете ни отвеждат към душата на човек, трябва да се погрижим преводът да не срещат трудност по пътя към читателя.

{Още»}

 
ПРАХ

Георгис Павлопулос
превод: Ирина Младенова
ПРАХ
                           На М.
Вятърът шумеше
и издигаше праха им до небето

{Още»}

 
СРЕДНОЩ

Георгис Павлопулос
превод от руски: Георги Ангелов
СРЕДНОЩ
Късно среднощ
женски глас
ми прошепна: „Ела”.

{Още»}

 
СЕГА, КОГАТО СИ ОТИВАМ

Костас Нусиас
превод от гръцки: Емилия Трифонова
СЕГА, КОГАТО СИ ОТИВАМ
Сега, когато тръгвам отново,
приличаш на канарче,

{Още»}

 
НАСТЪПВА ОНЗИ МИГ

Бардил Малики
превод от английски: Петко Недялков
НАСТЪПВА ОНЗИ МИГ
Настъпва онзи миг - ще станa въздух,
с ръце на бриз косата ти да милвам,
ще стана огън, тялото ти който топли.

{Още»}

 
БЕЗМЪЛВНО

Лорендзос Мавилис
превод: Стоян Бакърджиев
Като река пред теб, все по-голяма
и благовонна, любовта потече.
С лъжи за щастие тя те увлече
и пътят й, помисли той, край няма.

{Още»}

 
ЛЕТУВАНЕ В ГЪРЦИЯ

Иван Негришорац
превод: Пролет Филипова
ЛЕТУВАНЕ В ГЪРЦИЯ
твоите сънени очи
ленивите стършели из маслинаците
на Пелопонес
изпружените по пясъка тела

{Още»}

 
ЛИТЕРАТУРНИЯТ ПРЕВОД КАТО ПОСРЕДНИК НА ХУДОЖЕСТВЕНИЯ ЕЗИК

Стела Леондиаду
превод: Христо Василев
Литературният превод е една трудна задача, при която преводачът се опитва да предаде мисли от един език (начален език) на един друг чужд език (език - цел), където освен превода на думите ще трябва да се предаде най-вече верния смисъл в съответствие с навиците,

{Още»}

 
УТРИННА ЗВЕЗДА

Янис Рицос
превод: Веселин Ханчев
(откъси)
              Малка енциклопедия за
              умалителни на дъщеричката ми
Мое малко момиченце,
бих искал да ти подаря,
за да ти светят в съня
фенерчетата на криновете.

{Още»}

 
ИЗ „НАСЪН И НАЯВЕ”

Братислав Петрович-Браца
превод: Таня Попова
Започнах да уча всичко, което ще ми потрябва, за да се занимавам с политика. Полекичка. Тайно. Никой да не знае какво правя. Чувал съм, че така трябва да бъде в политиката. А и да не кажат, че съм тъпанар.

{Още»}

 
БЯЛО КРАЙБРЕЖИЕ МОЕ

Вангелис Зафиратис
превод от гръцки: Емилия Трифонова
1.
Бяло крайбрежие мое,
разпънат чаршаф.
Спокойно, божествено,
изгарящо на слънцето.

{Още»}

 
ДЪРЖАВНИ ЧИНОВНИЦИ

Костас Кариотакис
превод: Димитър Василев
ДЪРЖАВНИ ЧИНОВНИЦИ
Чиновниците бавно се стопяват
до пълния със досиета рафт.
Смъртта и царя само ги сменяват
подобно стълбове на телеграф.

{Още»}

 
АЗ СКОРО ЩЕ ЗАСПЯ…

Костас Кариотакис
превод: Стоян Бакърджиев
***
Аз скоро ще заспя, ще се удавя
в съня без сънища… Така умира
запаленият огън. Във всемира
ще ме обгърне вечната забрава.

{Още»}

 
РУСО ДЕТЕ

Телос Аграс
превод: Димитър Василев
РУСО ДЕТЕ
Детенце русо с профил блед,
ти вчера с връзчици жасмини
и теменуги тъмносини
вървеше в пустия бюфет.

{Още»}

 
КОЛКОТО ПЪТИ, ЛЮБИМА…

Михай Еминеску
превод: Вътьо Раковски
КОЛКОТО ПЪТИ, ЛЮБИМА…
Колкото пъти спомня си за нас, любима,
аз виждам океана леден в бяла зима;

{Още»}

 
ГРАДЪТ НА ИДЕИТЕ МИ

Сотирис Скипис
превод: Вътьо Раковски
ГРАДЪТ НА ИДЕИТЕ МИ
Знам. Градът е обречен на гибел.
Враговете са тъй упорити,
че дори чудеса да направя,
много трудно ще бъдат разбити.

{Още»}

 
КАТО НАС

Орхан Вели
превод: Иван Коларов и Стефка Първанова
В сънищата си танкът
дали има свои мечти?
Какво ли си мисли самолетът,
когато самотно лети?

{Още»}

 
НЕЙНОТО ЗАМИНАВАНЕ

Георгиос Залокостас
превод: Борис Струма
НЕЙНОТО ЗАМИНАВАНЕ
Щом се пробудих и разбрах, че вече си отива,
отидох на брега тогаз
морето да попитам аз,
вълните му горчиви.

{Още»}

 
ИЗВОР В ГОРАТА

Вангелис Зафиратис
превод от гръцки: Емилия Трифонова
ИЗВОР В ГОРАТА
Извор в гората
от сълзите на камъка,
от мъката на дървото.

{Още»}

 
РАНИ, КОИТО ТРУДНО ГИ ГАСИ ДЪЖДЪТ

Андонис Самиотакис
превод: Марияна Кузманова
Горко ми, каквото и да кажа,
каквото и да помисля
съществуваш ти,

{Още»}

 
НЕБЕ

Зия Осман Саба
превод: Гюлчин Чешмеджиева и Григор Ленков
Искам да гледам - сега и след дни, след години - небето,
тук и навсякъде, легнал по гръб на земята,

{Още»}

 
ДРУГА ПОЕМА…

Михаела Дешлиу
ДРУГА ПОЕМА…
Пролет… Пролет…
преспи мръсен сняг -
бели херувими в черни сажди.

{Още»}

 
РАЗСЕЯН ДО ТЕБ

Мелих Андай
превод: Иван Коларов
РАЗСЕЯН ДО ТЕБ
Очите ти гледам:
рисунка на птица върху чиния, извадена от морето,
селски хижи на хълма разпръснати,
сенки на зюмбюлови луковици в кошница светла.

{Още»}

 
МОЕТО СЕЛО

Григоре Виеру
превод: Марко Марков
МОЕТО СЕЛО
Измито от прозрачен ручей
по-бистър от сълза

{Още»}

 
ПЕСЕН

Стере Буковалу
превод: Петко Недялков
ПЕСЕН
Отвсякъде акации. Но как да изкрещя?
Декор от тишина, в която те побиват тръпки.

{Още»}

 
МИТОЛОГИЯ НА СЪНЯ

Влада Урошевич
превод от македонски: Роман Кисьов
МИТОЛОГИЯ НА СЪНЯ
Нощта има правило свое:
пороят приижда от дъното.

{Още»}

 
БЕЗНАДЕЖДНОСТТА Е ЗАБРАНЕНА

Метин Демирташ
превод от руски: Георги Ангелов

Душата ми сподели участта
на най-буйните цветя,
защото цари зима.
Жестока бездушна зима.

{Още»}

 
НИКОЙ НЕ ЗНАЕ

Григоре Виеру
превод: Марко Марков
НИКОЙ НЕ ЗНАЕ
Любима,
ето с какво граничи
моето същество:

{Още»}

 
ЗАВРЪЩАНЕ

Родика Драгич
превод: Михаела Дешлиу
Като ленива змия
влакът потегля леко,
дори страшно леко,
върху изгорелите релси

{Още»}

 
СЪЩЕСТВУВАНИЯ

Влада Урошевич
превод от македонски: Роман Кисьов
СЪЩЕСТВУВАНИЯ
Аз съществувам в люспата на един кристал
който десет милиона години мечтае да стане птица
Аз съществувам в дълбините на един океан

{Още»}

 
ЗА ЛЮБОВТА И ЗА МОЯТА ЛЮБОВ

Миливой Славичек
превод: Иван Коларов
Любовта е
единствената будност на спуснатите клепки
и тя, най-после, ме събужда.

{Още»}

 
МАЙКА

Панайот Черна
превод: Борис Колев (Базарджик)
Ти, майчино сърдце, ти участ моя!
Защо укриваш своя дар лъчист?
Че паднах наземи, сломен от зноя,
и ето - секна ручеят сребрист…

{Още»}

 
В ГОРАТА С ПЕПЕРУДА

Драгутин Тадиянович
превод: Иван Коларов
В ГОРАТА С ПЕПЕРУДА
В гората, на припек,
припичам се кротко
и гледам през клоните
небе бледосиньо.

{Още»}

 
ХАРИС 1944

Манолис Анагностакис
превод: Божидар Божилов
ХАРИС 1944
Събрани всички заедно, разлиствахме ний неуморно
                                                                            часовете.
Той бавно пееше за дните, които щяха да настъпят,
да дойдат натоварени с виденията многоцветни.

{Още»}

 
ПЪТЕШЕСТВЕНИК

Теохарис Пападопулос
превод от гръцки: Емилия Трифонова
ПЪТЕШЕСТВЕНИК
Пак потегляш на път.
Сбогуваш се с пристанището.

{Още»}

 
НОСТАЛГИЯ

Йон Болдума
превод: Марко Марков
НОСТАЛГИЯ
Между хълмите се вдига
слънце -
ето моят рай!

{Още»}

 
БЛЯН ИМАХМЕ…

Насос Никопулос
превод: Михаил Берберов и Марин Жечев
***
Блян имахме
и го написахме със седем букви.

{Още»}

 
ЕЗЕРОТО

Михай Еминеску
превод: Мария Грубешлиева
Синьо езеро в гората,
цяло в лилии жълтее,
с бели кръгове водата
сънно лодката люлее.

{Още»}

 
КОПНЕЖ

Фахри Ердинч
превод: Иван Коларов
КОПНЕЖ
Как можа самата ти да ме изпратиш,
с теб да се разделя как аз можах?
В плен ме държи твоето притегляне -
след три крачки пак по теб закопнях.

{Още»}

 
ВОЙНА

Цирил Злобец
превод: Марко Марков
ВОЙНА
По земята властва мрак и нужда
и душата се страхува
        от съседството на всичко живо.

{Още»}

 
ОБИЧТА ТИ

Ахмед Ариф
превод: Михаил Берберов и Хасан Карахюсеинов
Не ме напусна обичта ти -
останах гладен, останах жаден,

{Още»}

 
ЕПИЛОГ НА ЗВУКА

Костас Нусиас
превод от гръцки език: Емилия Трифонова
ЕПИЛОГ НА ЗВУКА
Някога всичко ще се измени.
Ще се стопят предметите и ще
се преобразуват в други форми.

{Още»}

 
ЙОНИЙСКО МОРЕ

Вангелис Зафиратис
превод от гръцки: Емилия Трифонова
ЙОНИЙСКО МОРЕ
Каменно море,
тежка болка, дълбока.

{Още»}

 
ЕМИР КУСТУРИЦА: „СВЕТЪТ Е ПЪЛЕН С ХАЙ ТЕК ЕЗИЧНИЦИ”

превод: Литературен свят
- Защо в творчеството си винаги се опитвате да говорите истината на хората, дори тя понякога да не е много приятна?

{Още»}

 
ЖЕНА

Григоре Виеру
превод: Найден Вълчев
ЖЕНА
И копняла жената
да бъде птица,
да лети
редом с Господа Бог.

{Още»}

 
ДОБРИЦА ЧОСИЧ: «ЗАСИЛВАНЕТО НА РУСИЯ Е СЪДБОНОСЕН ВЪПРОС ЗА ЦЕЛИЯ СВЯТ»

превод: Литературен свят
На церемония по връчването на наградите на I Славянски литературен форум «Златният витяз» Международният комитет присъди най-високата награда на Форума, златен медал на името на А.С. Пушкина «За важен принос в развитието на литературата» на Добрица Чосич - легендарния сръбски писател, романист и есеист, политически и национален теоретик, действителен член на Сръбската Академия [...]

{Още»}

 
ПРИКАЗКА ЗА ЛЕСА

Михай Еминеску
превод: Иван Коларов
ПРИКАЗКА ЗА ЛЕСА
Този лес е цар прославен -
в дворцовите цветни зали
под крилото благодатно
род до род са се събрали.

{Още»}

 
КЕРКИРА

Костас Нусиас
превод от гръцки език: Емилия Трифонова
КЕРКИРА
Как гледаш право в очите Керкира.
Далечна и синя, каквато е,
ще заслепи очите ти като слънце.

{Още»}

 
ЧАСЪТ НА ПОТОЦИТЕ

Юлиан Филип
превод: Георги Константинов
ЧАСЪТ НА ПОТОЦИТЕ
Сега е време на тревите.
Растенето им чувам.

{Още»}

 
ЛЮБОВ

Оскар Давичо
превод: Иван Коларов
Дали си расла, сестро, сред ливади
със вятър млад, залутан из цветята,
та сякаш твоето лице е гладил
с крило на пеперуда във съня ти?

{Още»}

 
АПОКРИФ 1

Радомир Андрич
превод от сръбски език: Роман Кисьов
АПОКРИФ 1
Родих майка ми
люлея нейните родители
в люлката на моите кости

{Още»}

 
МАЙКИТЕ

Кемал Йозер
превод: Иван Коларов
Приближили до ямата,
те гледат зиналата земя, без да им се завива свят;
а още е топла изкопаната пръст,
току-що е хлопнал капакът на ковчега,

{Още»}

 
ПЕТИМАТА ИСПАНЦИ

Кемал Йозер
превод: Хасан Карахюсеинов
                  На 25 септември 1975
                  фашистите ги разстреляха.
Колкото и необятен да е светът,
колкото и да е раздробен,
има нещо, което граници, далечини

{Още»}

 
ЛЮБОВ

Десанка Максимович
превод: Иван Коларов
Аз не знам кога и как се зачена
мисълта ми за теб - засияла
като пръстен годежен; смирена
и кръгла: без край и начало.

{Още»}

 
БАЛКАНЪТ КАМЕНЕЕ

Павел Боцу
превод: Николай Зидаров
Балканът каменее в синината мека,
унесен в минало, което сън е вече;
мълчи върху съдбовната пътека -
повела твърдите си стъпки отдалече.

{Още»}

 
СВЕТЪЛ ДА Е

Георге Воде
превод: Нико Стоянов
Родино, твоя рожба съм изцяло -
пшенично зрънце семенно в полето…
Вземи ти моето сърце и тяло -
и вечен да е образът ти светъл!

{Още»}

 
ОГНЬОВЕТЕ НА ЕСЕНТА

Георге Воде
превод: Марко Марков
ОГНЬОВЕТЕ НА ЕСЕНТА
От гнили корени,
от листи
и треви
излитат над поля и пусти друми

{Още»}

 
ОТКАКТО Я ПОЗНАВАМ

Иван Минати
превод: Иван Коларов
Откакто я познавам,
дните ми имат сини очи,
а водата - цвят на нейната пола.

{Още»}

 
ВЪЗМОЖНОСТ

Костас Нусиас
превод от гръцки: Емилия Трифонова
ВЪЗМОЖНОСТ
Възможността е хубава девойка,
с отбягващ поглед,
с дълга коса
и обещаваща усмивка,
отвяваща те като бърз куршум.

{Още»}

 
ПУШКИН В СЪРБИЯ

Добрица Чосич
превод: Литературен свят
Из речта на писателя при награждаването му с медал „А. С. Пушкин”     
Считам за свой дълг накратко да разкажа за Пушкин в историята и културата на Сърбия, за плодотворното влияние на Александър Сергеевич Пушкин върху литературното творчество на сръбски език.

{Още»}

 
XX ВЕК БЕШЕ ВЕК-ЗВЯР

Добрица Чосич
превод: Литературен свят
откъс от интервю на писателя за ИНИОН.ру
Какъв беше в най-новата история XX век най-вероятно ще можем да осъзнаем през  втората половина на XXI век.

{Още»}

 
МОЯТ НАРОД

Тоне Кутнер
превод: Марко Марков
МОЯТ НАРОД
Моят народ е малък,
як е моят народ.

{Още»}

 
ЗАКЛЮЧЕНИ ПОРТИ

Вангелис Зафиратис
превод от гръцки: Емилия Трифонова
СПЕЦИАЛНАТА РОДИНА
Родното ми място, от където идват тези стихове се намира някъде по средата на Акрокеравнион и Йонио, простира се в полетата на Финикис и Дерополис.

{Още»}

 
АНКЕТА

Григоре Виеру
превод: Найден Вълчев
- Фамилия и име?
- Аз.
- Година на раждане?

{Още»}

 
ЛУТАНЕ

Драгутин Тадиянович
превод: Бленика
ЛУТАНЕ
Самотен се лутам по тъмните улици.
На всеки ъгъл лампа сияй.
Стотина ъгли - стотина лампи.
Но тебе те никъде няма… Теб те няма.

{Още»}

 
ЛЮБОВ ПРЕЗ ЮЛИ

Иван Лалич
превод: Иван Коларов
Разтвори тая вечер като плик, -
ръкопис, опръскан с кръв на птици,
разпокъсани от жарко пладне;

{Още»}

 
СТАРИННА МОМИНСКА ПЕСЕН

Десанка Максимович
превод: Елисавета Багряна
СТАРИННА МОМИНСКА ПЕСЕН
Колкото са звездите на небето
и всичките да са мои очи,
не бих могла да му се нагледам.

{Още»}

 
И АКО…

Михай Еминеску
превод: Григор Ленков
И ако кленът зашуми
в стъклата ми стъмени
то значи, с теб не сме сами,
макар и разделени.

{Още»}

 
СТИХОВЕ

Михай Еминеску
превод: Йордан Стратиев
ПТИЧКИТЕ СЪНЛИВИ
Към гнездата си сънливи
птичките се връщат вече
и сред вейките се скриват.
        Лека вечер!

{Още»}

 
ОТ КИЛИЯТА НА СМЪРТТА

Костас Янопулос
превод: Божидар Божилов
Братя,
макар да настъпва последният ни час,
пред нас се откриват широки простори,
победата наша е цялата, братя,
щом надвием страха
и смъртта победена е.

{Още»}

 
БАЙ СТАНЧО

Антон Ашкерц
превод от словенски: Иван Коларов
БАЙ СТАНЧО
7 м а й 1876
                   … Защо и как съм загинал
                                              Хр. Ботев
Шуми зелени Вит, шуми…

{Още»}

 
МОЛИТВА ВСЕКИ ДА ИМА РАБОТА

Никола Шоп
превод от хърватски: Бленика
О, боже, мъчно ли е в тоя сънен час
да прислониш в десница морния си слух
и чуеш дали вред звучи трудът сред нас,
що свят е на земята като светъл дух.

{Още»}

 
НАШИЯТ ЕЗИК

Алексей Матеевич
превод: Нико Стоянов
Нашият език - имане,
в роден дом - далечно детство;
в майчините топли длани
бисер низ - като наследство.

{Още»}

 
ЕДНО ЛИ ЛЯТО ОТЛЕТЯ

Йоанис Полемис
превод: Димитър Василев
ЕДНО ЛИ ЛЯТО ОТЛЕТЯ
Едно ли лято отлетя, една ли зимна хала,
а нашата любов е все непроменена, цяла.

{Още»}

 
ДА ПРЕИМЕНУВАМЕ НЕЩАТА

Лойзе Кракар
превод: Марко Марков
ДА ПРЕИМЕНУВАМЕ НЕЩАТА
Да преименуваме нещата покрай нас.
Да наречем дървото угар,
да наречем тъгата радост,
а къщата - подслон за всичките бездомни.

{Още»}

 
МЪРТВА ЛЮБОВ

Петар Прерадович
превод: Иван Коларов
И къде сега да те погребвам,
щом си вече мъртва, обич моя?
В тъй сърце покой за тебе няма -
ти разби, отне му ти покоя.

{Още»}

 
РАЗРУШЕНИЕТО НА ПСАРА

Дионисиос Соломос
превод: Кръстьо Станишев
РАЗРУШЕНИЕТО НА ПСАРА
На Псара върху черния скелет
крачи Славата, поглед навела,
и си спомня юнаците светли.

{Още»}

 
СЕЛО В ИСТРИЯ

Алоиз Градник
превод: Елисавета Багряна
На пуст бряг - група къщи тъмносиви -
като че ято птици морни, гладни,
след дълъг път са спрели да починат.

{Още»}

 
СЕНКИТЕ

Ристо Ячев
превод: Владимир Луков
СЕНКИТЕ
Виждаш ли в смраченото око на небето
смръзнатите гробари и ангелите бели -
вечни стражи с цвете в ръце, -
в нескрита жалост как чакат?…

{Още»}

 
ОСЪДЕНИЯТ ОТ ВИДИН

Александру Пелимон
превод: Григор Ленков
На зурна свири той край видинския бряг,
изправен в шлепа черен, който бавно плава;
каторжници гребат, въртят веслата в такт,
към крепостта зловеща шлепът приближава.

{Още»}

 
MATER DOLOROSA

Джордже Баронзи
превод от румънски: Иван Коларов
Гласът на един син на Балкана
С чер чембер от стон жаловен
твоят лик е забраден;

{Още»}

 
ОЧИТЕ СИ АЗ ПИТАМ ВСЕКИ ДЕН…

Франце Прешерн
превод: Иван Коларов
ОЧИТЕ СИ АЗ ПИТАМ ВСЕКИ ДЕН…
Очите си аз питам всеки ден
да те обичам ли; мълча смутен.

{Още»}

 
РОБИНЯ

Аристотелис Валаоритис
превод: Кръстьо Станишев
Крилцата тънки разтвори,
о, гълъбче невинно,
при милия на дълъг път
да идеш и да стигнеш.

{Още»}

 
ПОЕТИТЕ

Душка Върховац
превод от сръбски: Роман Кисьов
ПОЕТИТЕ
Поетите са банда,
замислени скитници,
несигурни тълкуватели
на всекидневното и вечното,

{Още»}

 
СТИХОВЕ НА РАЗДЯЛАТА

Стеван Раичкович
превод: Григор Ленков
Мислиш: за мен са скрити
тайните, спящи
в камъка хладен, в тревите
тъмни, шумящи?

{Още»}

 
ДА УХАЕШ НА МАЩЕРКА

Дженгиз Бекташ
превод: Кръстьо Станишев
ДА УХАЕШ НА МАЩЕРКА
Виждам отново конете си,
а кое време е?

{Още»}

 
ХРИСТОС

Мариус Келару
превод: Роман Кисьов
пред нас
невидим за всички
Христос стои
тъжно.

{Още»}

 
ОБЕЩА НИ ДА БЪДЕШ ВЕЧНА

Десанка Максимович
превод: Иван Коларов
Обеща ни веднъж през детството,
че ще бъдеш вечна,
отдето и да се връщаме, ще те заварваме
като сянка под къщната стряха,
като къщния праг.

{Още»}