Иван Енчев
На поета Георги Ангелов
На кръстопътя между есента и лятото
глухарчето сънува, че е облак на небето.
Но ето, че се спусна вихър -
луд гидия общо взето! -

Христина Комаревска
Това безводие вече ме побърква. Обърна дневния ми стереотип с хастара навън. Кое да свърша по-напред, като за всяка дейност ми е нужна вода - да готвя ли, да пускам пералнята, да се къпя или просто да гледам в атмосферата, както се изрази преди много години една санитарка.

Теодоси Антонов
Как точно да започна този случай. Може би от там, както ни го разказа един кротък човек по жепе линията от Плачковци до Дъбово.

Стефан П. Стефанов

Малцина са авторите, които пишат мемоари на 90-годишна възраст.
Славко Григоров от с. Железна издаде своите „Спомени и размисли” , Полимона, 2023.

Кирил Русев
ГАТАНКА
Бабичка е стара -
и обича да се кара -
често е сърдита -
вихър ветровита:

Цанко Н. Цанков
Даде Господ
топло време -
стъпвай, воле,
да ореме!

Иван Франко
превод: Стоян Бакърджиев
***
Защо съня ми нощем ти
смути?
Защо си поглед в мене впила?
Тъга в очите ти блести.

“Добър ден драги слушатели, излъчваме от свободна Добруджа.”
Добрин Добрев-Финиотис
Навършиха се 90 лета от създаването на Българското Национално Радио, с указ на цар Борис Трети през 1935 година, една достолепна годишнина на първото радио у нас.

Златка Чолакова
„Предял”, (нашата дума „предел”) означава самия гребен на Карпатите, там дето острите върхове на планината отделят двете долини: на р. Прахова, която разхубавява Синая и тече в стара Румъния, и на р. Тимиш, спуснала се към нова Румъния, към Трансилвания.

Златка Чолакова
Просто, като нива с тежки класове, еднообразна и шепнеща тъжно, бе тая среща. Скромно, като цъфнали китки сред топлия дъх на нивята в Добруджа.

Венцислав Бойчев
Пак ще дават драго, мило
за държавното кормило.

Люпка Цветанова
превод: Валентин Димитров
***
Ще излезем от кризата. Ето, вече стягаме багажа.
***
Най-лесно се пише история. Всички свидетели са мъртви.

Сергей Красиков
превод: Красимир Георгиев

СВИ СЕ ЦИГАНСКОТО ЛЯТО
Сви се циганското лято. Смръщи се. Разлюби листи.
Горската корона люшна се, обречена на лед.
Буйната рекичка се повесели. И се избистри.
Цялата до дъно видна, бавно продължи напред.

Любомир Духлински
Имало преди време един мъж, почти на петдесет години. И нещо в гърдите на човека го заболяло. Боли, боли… Ама то кой от хората сега не го боли? Все пак мъжът решил да отиде при местния терапевт, така наречения семеен лекар, за да разбере дали може той да направи така, че да не го [...]

Денчо Владимиров
Помните сигурно каква вакханалия настъпи още в първите месеци на привнасяната ни като при индианците демокрация?

Цонка Славкова Николова
Голямото слънчево око, заковано на разжарената небесна вис, погали невчесаните коси на Меди.

Сирак Скитник
Отрупани от грижи, залисани в своите ежбици и напредварвания, възгордели се от „напредъка” на новото време, съвременниците обикновено непълно и недостатъчно ценят усилията на първите ни работници в различните области на културния живот.

Райнер Мария Рилке
превод: Павел Спасов
Защото, Господи, тез градове големи
загубени са те и разстроени;
там бягат от пожарните вълни
и никаква утеха няма да ги утеши
и отлетява малкото им време.

Василий Чуевски
превод: Красимир Георгиев
ГОРИ, ГОРИ, МОЯ ЗВЕЗДА
Гори, гори, добра звезда,
гори звезда приветлива!
Единствена си ти, заветна си,
аз нямам друга на света.

100 години от рождението на писателя Генчо Стоев
Кирилка Демирева
Мъдрецът! Така, почтително, но и някак свойски, наричаха писателя Генчо Стоев група млади интелигенти от кръстопътно Харманли, имали привилегията да общуват с него при честото му гостуване в родния град.

Янчо Михайлов
Този ден имаше много записани панихиди в храма, една след друга, на всеки половин час. След всяка панихида опечалените близки се оттегляха в някой от страничните кораби на базиликата, където раздаваха храна и питие за „Бог да прости”.

Живко Сотиров
Децата правят снежен човек. Такъв - неугледен, смешен даже.
Но за тях той е най-хубавият Снежен човек.

легенда
Цонка Славкова Николова
- Хе, там горе на баира, където къдрави брястове от векове шушнат, там е Пашин кладенец. Спусни ръката си в него и виж - не ще изтраеш… Студената вода като че я откъсва от тялото ти.

Шел Силвърстийн
превод: Христина Керанова
МОСТЪТ
Този мост е само част от пътя ти
към мечтаните, загадъчни земи:
през цигански катуни, арабски панаири шумни
и лунни лесове, където тичат волни еднорози.

Едгар Алън По
превод: Росица Станева
Весел и смел
бе рицар, поел
в изгреви и по сянка, с радост,

Марк Твен
превод: Илия С. Бобчев
Преди няколко месеца на мене биде предложено да си дам кандидатурата за предстоящите избори на ню-йоркски губернатор. Аз приех това предложение. Моите съперници бяха Стюворд Вудфорт и Джон Хоффман.

Марк Твен
Ние пристигнахме в местенцето „Weiberteu” което значи „Женска вярност”, както аз мисля. Това е феодален замък от средните векове.

Ваня Колева

Книгата на Добрин Паскалев, Бистра Галунска, Диана Петкова - „Лудвиг ван Бетховен. Патография на гения” (Медицински университет „Проф. д-р Параскев Стоянов” - Варна, 2021), е резултат на целенасочени проучвания, сравнения на данни, анализи, асоциации, на обобщения.

Любомир Духлински
Впущу - дождался,
Смерть на порог.
Того ль боялся?
И был ли бог?
Константин Бояндин

Валентин Димитров
***
Дворец може да се построи и от крайъгълни камъни.
***
Богати могат да бъдат само избрани хора. Точно за това са изборите.

Георги Драмбозов
2025
Навеяно от Димчо Дебелянов!
Кажи, госпожо Двадесет и пета,
от своя сейф какво ще ми дадеш,
за да събудиш „в душата ми клета”

Литературна шега

Денчо Владимиров
Ако  ФИНЛАНДИЯ  се слави като СТРАНАТА  НА  ХИЛЯДИТЕ ЕЗЕРА, то България  не  може  да се  похвали  със същото.

Анастас Павлов
Над гори и над полета
трепкат рой звезди.
Свирят черните щурчета
в черните бразди.

Самуил Маршак
превод: Анастас Павлов
*
Всяка сутрин рано-рано
еква в звън и шум градът -
по пътечки от стомана
чудни къщички вървят.

Иван Франко
превод: Анастас Павлов
ГОЛОГАН
Тича малкият Иван
и гласчето му звъни:
- Мамо, мамо, погледни!
Аз си имам гологан!

Цено Тодоров
Чествуването на 25 години от смъртта на основателя на днешната художествена академия, Константин Величков, е тясно свързано с имената на нашите първоучители Ив. Мърквичка и Антон Митов.

Добрин Паскалев
КЪМ СЪБРАТА ПО ПЕРО
Panem et circenses
Juvenalis*
Est ist der Geist, der sich den Koerper baut
Schiller**
Угрижен си, Поете, зная -
животът твой май беше сън,
а днес от скромната си стая
тълпата слушаш пак навън.

Демир Демирев
ЕМО
Сам и безмълвен засега
Емо седи
върху белязания камък

Янчо Михайлов
- Трябва да освежим апартамента - каза на Дончо жена му. - Близо десет години не е боядисван. Напоследък голям мързел те е налегнал. Не пипаш нищо вкъщи. По цял ден си стоиш в ателието. И никакво внимание не ми обръщаш. Картините за теб май са по-важни от жена ти.

Бисера Дживодерова
Единственото свободно място за работа в Бюрото по труда беше в поддръжката на старинните улички на града. Бях финансово притеснен. Наскоро бях завършил университета и се бях оженил за бременната си приятелка.

Георги Струмски
Тънкостволо, трепна под небето
посред хоровода от цветя
и в сърцевината си дръвчето
първо
нежно кръгче

Стефан Руневски
Из „Картини из Балканските войни”
- Ще го видиш най-после този много прочут завой - казваше най-сърдечният от ротата с един тон в гласа, който издаваше не любопитство, размесено със страх, а ирония.

Емануил Попдимитров
Четиво по българска история. (Изд. Христо Г. Данов)
Още по-рано, когато се явяваха като отделни статийки, предимно във в. „Зора”, някои от тези археологични проучвания, свързани с любопитни и свежи импресии на автора, нам ни идеше на ум да бъдат допълнени и събрани в една популярна книга.

Константин Ваншенкин
превод: Тихомир Йорданов
***
Свири оркестър печален.
Черния лъскав капак
вдигна жена над рояла.
И януари е пак.

Константин Ваншенкин
превод: Красимир Георгиев
СПИ ЖЕНА
Присънваш й се нощем до леглото -
наоколо покой е и мъгла -
и вижда онзи юноша, когото
да види всъщност тя не би могла.

Ръдиард Киплинг
превод: Явор Димитров
СИНИ РОЗИ
Дадох й бели и червени
рози, с обич напоени.
Връщайки китката цветя,
сини рози поиска тя.

Никола Намерански
Из книгата “Този град стана моята съдба” (2008)
Мое свидно гнездо, и топло, и ветровито!
Вековечно и многолико!
Обикновено и необикновено!

Мюмюн Тахир
Тази история ми бе разказана през декември, когато суровата зима висеше неподвижно над селото и оставяше много хора гладни, а добитъка пред измиране.

Любомир Духлински
Неделна сутрин. Весела и слънчева. Семейство Бикови седят край масата и закусват. Таткото важно бели твърдо сварено яйце, мама си маже сандвич, а малкият Славчо не иска да яде каша.

Румен Стоянов
Те пък общо какво могат да имат? Събраността им в заглавие не е ли пресилка, дори нелепица, взаимоизключеност? Да поумишляваме.

Върбан Велчев
ПРИ ДИСПУТ МЕЖДУ ТЕРОРИСТИ
На единия от устата му изхвръкна
пломба,
а на другия от джоба -
бомба.

Константин Петканов
Тази есен не паднаха дъждове. Селяните се замислиха за сеитбата. В полското селце Славейна няколко души излязоха на оран, но вечерта се върнаха загрижени.

Змей Горянин
Единствени свидетели от някога,
безбройни спомени те още пазят:
въздишки глухи и очи разплакани
и много тайни през сълзи разказани.

Чило Шишманов
Христо Ясенов заслужава по-голямо, дори по-особено внимание от това, което българският читател има за него.

Росица Станева
Писателят Дамян Калфов имал
някога сестра - близначка Дамяна…
Прибран е в ножицата ятагана,
над сто години го покрива прах.

Албена Фурнаджиева
(Сценарий за документален филм не по истински случай. Съвпаденията на лица и имена не са случайни)
В крайморското градче звучат тихите взривове на капещите зрели смокини. Меденият им сок потича на кехлибарени струйки и се смесва със солените ухания на прегоряло пладне, на пържена риба и пъплеща по калдъръмите туристическа глъч.

Цветана Костова
“Димитър Милов е един от малцината съвременни автори, родени за поезия, живеещи с поезия и посветени на поезията.”Иван Есенски

Красимир Машев
УТРИННА ГИМНАСТИКА
Отвори клепачи.
И двата обаче.

Мариана Василева
В качеството си на начален учител и в съгласие с необходимостта да поддържам професионалната си форма се опитвам да следя, доколкото мога, новите издания, посветени на детската литература.

Кирил Христов
Остави облаче приоблачен Балкан
и се изгуби, скри се в тъмнината.
То ря се дълго там. А в късна нощ на стан
припадна, дето свари в тъмнината

Петър Анастасов
Тук сме -
далеч в планината,
двамата с моя внук,
тук.

Петко Тотев
Изграждането на старобългарската култура и литература не е плавен процес на постепенни натрупвания. Обикновено подражанието и влиянието бавно отстъпват пред съзряващото собствено творческо начало.

Любомир Духлински
Само тринадесет години - половината от краткия му живот - бяха отредени на Лермонтов за творчество.

Георги Червенски
„Кой липненин каквото знае да го напише и остави на поколенията. За един бъдещ историк на селото това ще бъде полезно. Той ще знае какво да подбере от него.”

(По случай годишнината от обесването на Левски)
Мирослав Минев
Отиват си годините, сякаш прехвърляш зърна от броеница, с която по-леко минава времето.

Петър Драгоев
След смъртта на Толстоя човечеството осиротя. Докато беше жив, в неговото лице човечеството чувствуваше и виждаше бранителя на човешките права и свободи, закрилника на всички, които изнемогват от бедност и нищета.

Осип Количьов
превод: Красимир Георгиев
МОМИНИ СЪЛЗИ
Снегът внезапен с пух зелен се смесва
на северната пролет в снежен ден,
с небето локвите объркваш лесно,
щом звезден образ в тях е отразен.

Шарл дьо Бюси
превод: Лъчезар Станчев

За излет към една планинска хижа
към стръмен връх, бай Трайко се погрижи
да бъде стегнат като пръв турист.

Еню Кювлиев
Исторически разказ
* Случката е станала в манастира „Св. Тодор” над с. Перущица, Пловдивско. бел. авт.
Когато слънцето клюмна на заход, отец Леонтий напусна своята килия, и подкованите му обуща глухо закънтяха по тревясалия калдъръм на манастирския двор.

Васил Венински

Тоя път ще ти разкажа една друга история, която е истинска отначало докрай. И макар че се случи бая подир робията и в нея няма забъркани турци, когато я чуеш, косите ти ще щръкнат като ежови бодли.

Вислава Шимборска
превод: Татяна Любенова
МИР
Звукът на сърдечен ритъм
предхожда радиосъобщенията.
Новините са по-бързи от светлината,
вярата по-бърза от новините.

Коста Стефанов
„Когато кракът ви стъпи в една политическа партия, смятайте, че сте излекувани от всички ваши съмнения и угризения на съвестта - и нищо не ви остава да търсите.

Калина Малина
В стаята затворник
аз съм зад решетка,
блъскам се в стените
като птиче в клетка.

Ценко Цветанов

Басня
Небесносиният синчец, над цветята хубавец, вирнал гордо си глава и на житото каза:

Нели Коларова
- Вярваш ли, че има, мале, Змей?
Моето сърце ще е за него!
- Пепел на езика ти! Не смей!
Дерт си ми от малка, дявол взел го!

Георги Михалков
Шосето се простираше като самолетна писта, право и гладко. От двете му страни се зеленееха безкрайни полета. Тук-там се издигаше по някое дърво, окичено в цвят като невеста в бяла премяна.

интервю на Ирина Кирилова с Таня Бойчева

Тя е съпруга на Илия Ангелов - певецът, който е написал повече от сто песни и част от текстовете на тези песни ги пише Таня. Има издадени три стихосбирки, участва в наши и в международни конкурси.

Румен Стоянов
Бива я тази дума, пък и от нея изхождайки може да създадем тоже новицата цветолюбив. Прибавям цветолюбец и ще кажа, че сред чудовищния всенаплив от буквени чуждотии какви ли не драги са ми трите нашенки, радват ми душицата.

Денчо Владимиров
Редове от интервю с БОГОМИЛ  СТОИЛОВ, взето в  Пловдив и включено  в  книгата ми „Театрисимо”. Споделеното  от големия театрален творец открехва завесата и за  причината за протестите пред НАРОДНИЯ ТЕАТЪР  от нощта на 7 ноември  2024 година.

Продрум Димов
Спомените ми често ме връщат към многобройните ни срещи и разговори, които ме препращат към уникалния житейски и творчески път на този рядко талантлив и остроумен поет от Сливен.

Лалка Павлова
Изкуството е специфична дейност на човешкото съзнание, която представя в художествени образи естетическото отношение на твореца към действителността по законите на красотата.

Бисера Дживодерова
Неочаквано открих, че като наближих петдесетте, мъжете започнаха да ме харесват повече. Като млада никой не ми каза, че съм хубава жена, макар че бях доста апетитно парче.

Асен Ненов - Бдинец

По улица „Мария Луиза” се движеше погребално шествие. Обикновена история. Някакъв дефицит в касата на банков чиновник от сто хиляди лева и после един куршум в черепа.

Йордан Влайков
Скица
Среднощ.
Градът е похлупен в мрак.
Черни облаци са увиснали зловещо над града, смълчан и притихнал дъх, като че в очакване да срещне и отблъсне нечий удар, с всичката сила на вгърчените си мускули.

Аркадий Аверченко
Когато Раскатов влезе в кабинета на Кирилов, домакинът се изкашля и каза недоволно:

Славчо Красински
Твоят празник вече мина -
сбогом, сбогом, дядо Мраз!
Да се върнеш догодина
с нови дарове при нас.

Боян Балабанов
Навън е бяла януарска вечер,
снегът гори под лунна светлина…
А в стаята е топло и сърдечно
сред толкова усмихнати лица.

Красимир Симеонов
БУРЕНОСЕЦ
Ранна сутрин.
Дълго кафе с чашка вода. Стоя и си мълча.
От нас няма да остане нищо.

Лозан Такев
ГЛАС НАРОДЕН
Пак сме тук между редиците
в строя български на съвестта.
И гласуваме за опозиция,
опозиция срещу властта.

Светла Дамяновска
ВЪЗДУШНА ПОЩА
На капризното дете
баба спомени разказва
(всичко да си изяде,
да не се наказваме):

Александър Геров
Отлетяха птиците на юг,
есента далече ги прогони;
само аз съм, както лани тук,
кацнал върху тези голи клони.

Чило Шишманов
Там далече в планината с ромон сладък и приспивен
бистро ручейче извира от потайните недра,
и с безгрижни тихи песни на водите си игриви,
като пътник преминава през зелената гора.

Сергей Есенин
превод: Татяна Любенова
РУС
А селцето тъне в неравности,
домовете притуля гора,
виждаш само блата и падини,
как синеят над тях небеса.

Огдън Неш
превод: Красимир Машев
КОСТЕНУРКАТА
Тя живее между два щита,
но не заради сексуална самозащита.

Мая Цекова
И словото става злато, когато стане слуга на мълчанието.
Ако имаш повече отколкото ти е необходимо, значи, че около теб някой няма това, което му е необходимо.

Красимир Власев
СИЛУЕТ
Двата фара
пробиваха нощния мрак
и голата осова линия грациозно
танцуваше.

Цветана Костова
„Изгонихме децата си, възпитавайки ги в любов към света, загърбвайки любовта към Родината.” проф. Иван Гаврилов
Едно необичайно похвално родолюбиво издание предизвиква още по-необикновен интерес сред българската общественост.

Златимир Коларов
Досега в Албания - Шиптерия, страната на орлите и непристъпните скалисти планини и родина на майка Тереза, съм бил два пъти - първия път ме возиха, втория път аз шофирах.

Златимир Коларов
Ако ми го разкажеха - нямаше да повярвам. Като го видях - продължавам да се учудвам. Но да вървя подред…

Виолета Станиславова
Ако някой го попита как е стигнал до тук, няма да може да му отговори. Самият той се учудваше кога е успял и откъде е намерил сили да превъзмогне умората и страха от падането по стръмните заострени зъбери.

Ангел Даскалов
На дъщеря ми Росица
Спи ми кротичко,
мило детенце,
спи ми сладичко,
нежно цветенце…

Александър Фьодоров
Беше сезонът на жътвата, онова чудно време когато селата са глухи и безмълвни, а животът от тях е пренесен в полето.

Георгий Рубльов
превод: Красимир Георгиев
СЕВАСТОПОЛСКИ ВАЛС
Тихо плиска вълна,
ярко свети луна,
край брега на морето вървим,
пеем, с песен летим.

Дерек Уолкът
превод: Ангел Хаджипопгеоргиев
Ще дойде Времето,
когато със възторг
ще срещнеш своето пристигане.

Дерек Уолкът
превод: Христина Керанова
ЛЮБОВ СЛЕД ЛЮБОВТА
Ще дойде време,
когато с възторг
ще поздравиш себе си, изправен
пред собствената си врата, пред твойто огледало
и усмивки за добре дошъл двамата ще размените,

Георги Драмбозов

Свищов, родният град на Алеко Константинов, е град на седем крайдунавски хълма, както са и повечето древни градове.

Георги Граматиков
За бащата на проф. Асен Златаров
“Менторът” е прозвището, което Стоян Заимов дава на младият и неспокоен духовен водач на българите в Хасково - Христо Златаров.

Румен Стоянов
През нашето славно Възраждане усилено градим православни храмове, отваряме училища и читалища, с надежда, упование ратуваме за своенаша пробуда.

Лозан Такев
Дали Войводата и Левски се познават ,
дали били са двама приживе в беда,
дали гладуват
и воюват заедно тогава,

Велин Георгиев
Това са двете заглавия на стихосбирките на младата поетеса Виолета Станиславова, които излязоха една подир друга в рамките на година и нещо. И като редица други стойностни български книги, и те останаха незабелязани.

Стилиян Чилингиров
Реч, произнесена при погребението
Опечалено събрание,
Стоим с оборени глави пред тленните останки на един от най-предните представители на българската литература и общественост, който с живота и с дейността си свързва две епохи от нашето ново историческо развитие, пред останките на отминалия чрез смъртта към вечен живот Тодор Генчов Влайков,

Георги Жечев
ДЯДО КОЛЕДА
Според старите детски поети
той живеел в незнайна страна,
но сред зима запрягал конете
и долитал с вълшебна шейна.

Станислав Томич
превод: Валентин Димитров
***
В миналото хората са дарявали кръв за свободата. Днес - за почивен ден.
***
Снимките се правят за спомен. Затова нашите хора се снимат, когато ядат.

Яна Моравцова
превод: Василка Хинкова
ПЪТЕКА „ЗЛОДЕЙКА”
Там зад градчето, там надалеко
тънка и стръмна се вие пътека.
„Злодейка” тя се нарича.

Сергей Гребенников
превод: Красимир Георгиев
НЯМА ТОЙ ДА СЕ ВЪРНЕ, НО ВИЙ НЕ РИДАЙТЕ
Няма той да се върне, но вий не ридайте.
Като птица да литне над нашия свят.
Сякаш хляб е, душата на части раздайте.
И какво ще остане в гръд? Черен квадрат…

Уилям Блейк
превод: Явор Димитров
КЪМ МУЗИТЕ
Било на Ида вдън усои
или над Изтока с жар лъчи,
в чиито слънчеви покои
песен древна вече не звучи;

Любомир Духлински
Познанството между Христо Ботев и Васил Левски
„…може би щастие е за него, че е умрял, без да дочака времето, когато би могъл в родна България да бъде обесен за крайните си убеждения и за своята революционна смелост.”

Иван Енчев
ЛИСТА ПОЖЪЛТЕЛИ
Колко много златни пеперуди,
кацнали на слънце по тревата!
Весел жълт ветрец ги гъделичка,
милва и пощипва тук и там.

Иван Енчев

Отначало прочетох поетичния сборник „Капан за сънища” (2022) от Анелия Черкезова от корица до корица. Повторих от А до Я. След време потретих диагонално.

Продрум Димов

Такова впечатление оставя творческото поведение, което наблюдавам вече години наред на писателя Иван Д. Христов от Пловдив, който следи отблизо и се старае да обхване лавинообразния ни днешен литературен поток.

Продрум Димов
Първото ми докосване до поетичното слово на този забележителен литературен творец стана през първите седмици след 9 септември 1944 г., когато страната ни вреше и кипеше от неудържимото опиянение и неописуемия ентусиазъм грабнали стотици хиляди наши съотечественици, обзети възторжено от изгрева на новите многообещаващи дни за родината ни.

Георги Ревов
***
Животът ми е пълен с изненади,
откакто може би съм се родил.
Живея по паланки и площади,
а после си припомням: кой съм бил?

Туко Рамирез
НЕ НА НАС ТИЯ
Позвъниха ми от скрит номер.
Искаха да им кажа номера на банковата си сметка. Казаха, че са от Държавна сигурност и разследват крупна афера за пране на пари. Не им се хванах на номера. Казах, щото Държавна сигурност отдавна не съществува.

Стефан П. Стефанов

Един забравен творец от гр. Фердинанд (Михайловград, а дн. Монтана) отдавна търсеше откривателя си. И го намери в лицето на своя колега и съгражданин Теодоси Антонов, който в края на 2024 г. издаде тази книга с подзаглавието „Една забравена легенда от гр. Фердинанд и Михайловград”.

Стилиян Чилингиров
Още е пред очите ми. Прекомерно пълен, той пъхти по улица „Раковска”, чисти с кърпа потта по овалното си лице и от очите му се излъчва тънка ироническа усмивка.

Камен Зидаров
С дълбока вяра, в каменната щерна,
гласът ти продължава да гърми
и всички - горе слушат и треперят,
потънали в разблудни светлини.

Ненчо Савов
Закован съм по стени -
в стаи, кухни - и врати.
Имат ме богати, бедни -
от царе до най-последни.