Проза

ВЪЛНЕНИЯ ВЪВ ВХОДА

Стефан Койчев
“Манолоооо, …. Манолооо, не чуваш ли, бе? Манолооо !…” Глас женски, писклив и дрезгав, но настойчив и властен едновременно, с нюанс на гърмяща тенекия. В него имаше някаквa перманентна паника и дори известна агресия. Дори лека лудост, би казал някой.

{Още»}

 
ЧЕРЕШИ „БИВОЛСКО ОКО“

Петър Ванчев
Из „Приказки за едно евро”
Г-н Келепир Градинаров едновременно бе предприемчив земеделец и отличен математик. На всички е известно, че „две плюс две” винаги е равно на четири. Но градинарят-математик можеше да направи така, че „две плюс две” да е равно на… пет!

{Още»}

 
СБОГОМ И СЕ ПАЗИ!

Румен Балабанов
Откакто Денят на последното сбогом стана официален празник, няколко пъти бях идвал на тази гара.
Купувах си кафе, излизах на перона и гледах как множеството от хора с официални костюми и рокли се прощава със своето детство.

{Още»}

 
ГОЛЯМОТО СЕМЕЙНО ЧЕТЕНЕ

Димитър Хаджитодоров
Татко закупи романа „Война и мир” от книжарницата, притисната между бакалията и плод - зеленчука. Продавачката го посрещна на улицата, за да му съобщи за изданието.

{Още»}

 
АФОРИЗМИ

Васил Толевски
превод: Валентин Димитров
***
Човек с един чифт гащи не може да се бори за власт. Той се страхува и тях да не загуби.
***
Неграмотните са нашето бъдеще! Грамотните ни върнаха в миналото.

{Още»}

 
ИЗ „ВЪЗГЛЕДИ ЗА ЖИВОТА И СВЕТА” (1929)

Анте Дукич
***
На златния телец се кланят само телците.
***
Бъди малък пред себе си, за да бъдеш по-голям пред другите.

{Още»}

 
ПРОТЕЗАТА

Янко Стефов
Автобусът изрева като посечено добиче, преметна задница и се бухна в най-дълбоката пряспа сняг. Прохъхра задавено, стъклата издрънчаха уплашено и в следващия миг тишината запищя в ушите на пътниците. Никой не смееше да мръдне от мястото си.

{Още»}

 
ЛУДИЯТ БЪЛГАРИН

Павел Боржуков - Боржи
„Лудите, лудите - те да са живи!…”
(„Под игото”, Иван Вазов)
Експериментът, който трябваше да се проведе във Врабчево под ръководството на доц. Колев, се пазеше ако не в тайна, то поне от разгласа. Нямаше друга причина за това освен опасението от любопитството на хората.

{Още»}

 
КАПИТАЛИЗЪМ В ГОРАТА

Денчо Владимиров
Вървя си аз из гората, тук-таме все още незастроена с небостъргачи и двуетажни вили, и хоп - насреща ми къщичка.
Познатата ми къщичка от приказките за Маша и Мечокът.

{Още»}

 
КАРА-СЕВДА

Васил Венински
Тая история захвана по време на Танзимата (1), когато падишахът вече бе натаманил прословутото си “Честито писмо” (2), дето уж равнеше правдините на българи и турци.
Да, ама тапията излезе най-обикновена султанска уйдурма, стъкмена за парлама на ингилизи и френци…

{Още»}

 
ПОКОЛЕНИЯ

Иван Воденичарски
Мария Петрова седна на фотьойла срещу телевизора, включи го и се опита да гледа някакво предаване по руската телевизия. Беше мелодрама под рубриката “Давай поженимся”. Бързо я овладя досадата и смени предаването с някакъв филм.

{Още»}

 
ДА ПОГРЕБЕШ СЪРЦЕТО СИ

Светозар Казанджиев
Смърт почерни бялата къща в горния край на Медино. Студена, страшна смърт. Не заради времето - 24 февруари 1995-а, а заради онова, което дойде с нея. И не би била толкова страшна, ако тя беше просто смърт, а не похитителка на хубост.

{Още»}

 
БИЛЕТ ЗА КАБО ВЕРДЕ

Стефан Койчев
Денят не предвещаваше нищо. Никакво особено оживление на ул. Сарторио… Обичайното всекидневно суетене и глъч. Баба Еулалия от отсрещния партер, вече вдигнала щорите бърбореше весело с познати, съседи и с ранобудни минувачи, като сканираше с поглед останалата част от улицата, намираща се в полезрението й.

{Още»}

 
СИНЪТ ОБЕЩА

Горан Атанасов
За Коледа Мариана няма да работи - банката затваря и ще си остане вкъщи. Ще извади омачканата изкуствена елха от платнената торба, която прибра януари в гардероба.

{Още»}

 
ЖИВИ ВЪГЛЕНИ

Гергина Давидова
По спомени на баба Мина
Дните на циганското лято свършиха и този ден тъмни облаци се сърдеха и плачеха от яд. Вечерта се спусна студ и зъл вятър. Прочисти небето и доведе снега, който разкраси земята.

{Още»}

 
СБОГОМ, МИНАЛО

Бойка Николас
Из „Обичам се!” (2018)
„Да кажеш сбогом и да погледнеш другия в очите,
освобождава и пречиства Душата…”
Баяна, дъщеря на Александър и Константина щеше да обиколи много страни и места, докато се научи да се чувства добре в собствената си кожа.

{Още»}

 
ПОСЛЕДНА ВОЛЯ

Филип Марински
Мария, жената на Дарчо Фъстъка, склопи очи ей тъй, изведнъж. То по-право е да се рече, че не ги отвори, щото работата стана тъй: след като се изсули рано сутринта от завивките, Дарчо посумтя, докато се облече и тръгна да излиза.

{Още»}

 
ЮДИН ИВАН

Димитър Петров
Иван качи дългогодишиния семеен любимец в колата. Бобо клекна доверчиво и леко помаха с опашка. Беше остарял и едвам се движеше. Гледаше стопанина си с огромни приятелски очи и му вярваше безпределно.

{Още»}

 
АФОРИЗМИ

Тодор Бакърджиев
Най-демократичното нещо в живота е неговата незадължителност.
Кръговратът на глупостта е твърде праволинеен.
Изпечените мошеници трудно изгарят.

{Още»}

 
КАРАМАНКАТА

Павел Боржуков - Боржи
Никоя друга селска работа през цялата година не насища мъжете с такова усещане за благополучие и празник, както църцоренето на струйката от казаните на ракиджийницата. И никое друго място във Врабец не е толкова мъжкарско. Викаха му “При бай Васо Змеят”.

{Още»}

 
ЦЕННОСТНА СИСТЕМА

Марина Димитрова
Октомврийското слънце щедро сипеше последните си лъчи, да стопли бедните душици, преди ноември да ги захапе с ледените си зъби.

{Още»}

 
БОРБА ЗА ВЪЗДУХА

Цветелина Александрова
Беше се изпънала върху лявата си страна в самия край на леглото. На тясната рамка на леглото, за да заема минимално място. Ама че легла - от старите пружини. Тялото й бе опънато като струна, мускулите - напрегнати.

{Още»}

 
БЕЗДНАТА ЖИВОТ

Надя Попова
Из „Дух над водите” (2016)
В начало Бог сътвори небето и земята.
А земята беше безвидна и пуста; тъмнина се разстилаше над бездната, и Дух Божий се носеше над водата.
Рече Бог: да бъде светлина. И биде светлина.

{Още»}

 
СПОМЕНИ ОТ НАСТОЯЩЕТО - VII

Георги Зарчев
ТРИМА МЪЖЕ ЗА УБИВАНЕ
В залата на Свиленградския съд бе топло и приятно. Току-що бях прочел обвинителния акт и гледах през прозореца как навън се сипе януарският сняг. Двамата обвиняеми бяха някъде около четиридесетте.

{Още»}

 
АФОРИЗМИ

Нинус Несторович
превод: Валентин Димитров
*
Както досега, животът е кучешки, но в крайна сметка поне ни разрешиха да лаем.
*
Държавите са като апартаментите. Който има два, винаги може да продаде единия.

{Още»}

 
ПРИТЧИ

Панчо Недев
ГОЛЯМОТО ЧОРБАДЖИЙСКО ХОРО
(притча)
Рейтингът на поредното Общо горско събрание на животинския свят в Горите тилилейски катастрофално падал - дебати с гръмогласни обиди за стари и нови грешки, корупция, компромати, безбожно високи заплати… какво ли не.

{Още»}

 
В ИМЕТО НА ДЯДО!

Антонина Димитрова
Ники не понасяше учителката си. Как можа да му се падне точно Тя?! Не можаха ли да го запишат в съседната паралелка? Всички купонясваха на Хелоуин, само в класа на Ники и помен нямаше от празник.

{Още»}

 
МОЖЕ БИ…

Иван Воденичарски
Напоследък отношенията ни с Люба се поразвалиха. Тя продължаваше да идва вкъщи, да работи на компютъра своите си работи, но обикновено мълчеше мрачно или пък се дразнеше при най-малкия повод.

{Още»}

 
ГРАФИТОМАНЪТ

Иван Воденичарски
От тъмното до слуха му достигна гласът на млад мъж. Стори му се, че има лек чуждестранен акцент и го попита:
- Българин ли сте?

{Още»}

 
СВАТБА

Константин Н. Петканов
Новогодишен разказ
Младоженците решиха да заминат за София веднага след венчавката и там да дочакат Новата година, да прекарат коледните празници и да се върнат в новото си гнездо. Файтоните и автомобилите чакаха наредени пред голямата къща на младоженеца.

{Още»}

 
ДЕЦА

Златимир Коларов
Пътят за гробището минаваше покрай училището. Подминаваше крайните селски къщи, виеше се като разпиляна лента към върха на хълма и свършваше пред разкривената желязна порта, облепена с некролози.

{Още»}

 
ОЧАКВАНЕ

Кирил Писарски
Един камион беше пристигнал в този затънтен край.
Мина по главната улица и вдигна прахоляк.
Цял облак!

{Още»}

 
ЗАКЪСНЯЛА СВЕЩ

Димитър Златев
Телефонът иззвъня. Жената отвори и протегна ръка към слушалката.
- Мария, обаждаме ти се от службата. Търси те някакъв другар от МВР, от София. Обяснихме му, че си три дни в болнични и утре ще се върнеш. Той каза,че утре след обяд ще те потърси.

{Още»}

 
ВЪЗПИТАНИЕТО НА ПРИНЦА

Димитър Хаджитодоров
Татко отиваше нощна смяна на работа, когато прозорците на съседите гаснеха един след друг. Преди вечеря той спеше час-два, а след това се бръснеше и обличаше.
Ние с мама изчаквахме момента, в който той излизаше и аз го изпращах с думите:
- Приятна работа! Да ми купиш влакче и локомотивче!

{Още»}

 
АФОРИЗМИ

Ашот Наданян
превод: Валентин Димитров

***
Лесно е да затръшнеш тази врата, която са ти посочили.
***
Лош е този интелигент, на когото никога не са чупили очилата.

{Още»}

 
СЪМНЕНИЕ

Иван Стефанов
Откриха го!
Потупаха ме по рамото!
Добре било!
Приличал си!
Разотидоха се…

{Още»}

 
АНТОЛОГИЯ НА ХУМОРА 1900

(Увод)
Жан-Клод Кариер
превод: Евгения Динкова
От 1880 до 1910 г. Франция изживява най-голямата епидемия от смях в своята история. Излизат десетки смешни вестници, като само вестникът Рир (Смях) излиза в 150 000 екземпляра. Много ползващи се с успех издателски поредици са съставени изцяло от хумористични книги.

{Още»}

 
КАК ДА СЕ ПОДБИРАТ ДЪРЖАВНИ ХОРА

Тихомир Йорданов
Из „Приказки от кафенето”
Западала султанската държава, много золуми се вършели, закони нямало.
Угрижен пътувал падишахът със свитата си през равното поле. С него били и везирите, и пазвантите, че и целият харем с жените му. Знам ли за къде е тръгнал, султанска му работа, но голяма била пушилката.

{Още»}

 
НЕЖНИ ПЕПЕРУДИ

Весела Люцканова
Всяка събота или неделя след тежката седмица в училището Валя и дъщеря й се качваха в планината или пътуваха по Искърското дефиле на гости при приятели.
Никога не оставаха в града през празниците, Валя казваше на всички смеейки се, че отиват да си проветрят главите, а всъщност искаше да създаде здрави навици на дъщеря си, [...]

{Още»}

 
ИКОНАТА

Георги Гълъбов
От години в семейството ни бе обичай да посещаваме Бачковския манастир на втория ден от Великден.
Дядо ми е разказвал, колко трудно са се придвижвали от София с влак до Пловдив и едва намирайки място в препълнения с богомолци скърцащ, изтърбушен автобус, пристигали в манастира.

{Още»}

 
ВСЕЛЕНА В РАМКА

Димитър Желев
Тягостна тишина изпълваше дома му. Леден полъх откъм хола загатна за забравен отворен прозорец. Застояла миризма от мивката се пренасяше на талази, раздробена и подхвърляна от течението из апартамента. Тъмните стаи спяха.

{Още»}

 
ДНЕС

Димитър Желев
Вратата се затвори и шумът остана зад него. Малката стая го посрещна с познатите вехти мебели и избеляла боя. Завесите бяха спуснати и слънцето немощно се отразяваше в далечната стена посредством тесен лъч, изпълнен с волни прашинки.

{Още»}

 
АЧЕЛЕРАНДО

Йордан Петров
Навън снегът е почти метър. От стрехите на къщите, като големи сребърни обици, висят ледунки. Автомобилите затъват в снега, често буксуват и едва-едва се измъкват от голямата поледица.

{Още»}

 
БЕЗМИЛОСТНА ЛОГИКА

Алфонс Але
превод: Евгения Динкова
Мъчно може да си представи човек по-положителна душа от тази на г-н Целестин Льороад, ерген на средна възраст, с който това лято имах честта да се запозная.

{Още»}

 
СТАРИЯТ ЕСТЕТ

Алфонс Але
превод: Евгения Динкова
- Ще отида дори по-далеч … заяви старчето.
Всеки път когато взимаше думата, а я взимаше постоянно, старчето започваше с тия думи: „Ще отида дори по-далеч…”

{Още»}

 
КАПЧИЦИ ОТ ЕСКОБЕДО

Виолета Бончева
Как се рисува пулсираща кръв?! Просто стоварваш червения цвят върху платното на едри вълни, тъй както вълните на човешките потоци от чувства обгръщат живота или пък разпръскваш копринени полски макове на лазурен фон, около които непременно се открояват фигури от бъдещето и сенки на [...]

{Още»}

 
САМЮЕЛ

Иван Митев
Беше най-различният от всички в гимназията. Името му сякаш увеличаваше преградата, която го делеше от нас: Самюел. Височък, слабоват, но жилав, с изпъкнали скули на продълговатото лице. Носеше очила. Свиреше на пиано.

{Още»}

 
РАЗКАЗИ

Гълъб Ковачев
“БАБИНИ ЗЪБИ”. ИЛИ ЗАЩО ЩЕ ПРОИЗВЕЖДАМ ТРИБЕСТАН
Нашата нива се намира в самия край на селото ни и е 10 дка. Била е купена през 30-те години на миналия век от дядо ми по бащина линия. Цялото семейство на дядо - жена, деца, родители, че и сестрите му - се изхранвало от тази нива.

{Още»}

 
МИНИАТЮРИ

Из „Настолна книга за широките маси и високите столове” (2017)
Валентин Димитров
СВИРЧОВЦИ
Много диригенти се навъдиха. Още повече - първи цигулки. Навсякъде - тъпани. Под път и над път - последни дупки на кавала. Безброй - издухани флигорни. Хрантутим ги ние - с гайдите! И дори си свиркаме… старата песен на нов глас!

{Още»}

 
ФРАГМЕНТИ

Дилян Бенев
Из ,,Противоборство”, изд. ,,Изток-Запад” (2018)

***
Всевъзможните бежанци заливащи Стария материк, никак не са случайни. Иначе ако бяха, не биха били толкова много от друга религия и с такова настървение да напират. Но погледнато от друг ъгъл, това ги прави добре дошли на европейска земя.

{Още»}

 
СЮИТА ЗА ДВЕ ДУШИ И ДЪГА

Мартен Калеев
Боже, колко дълго тичах към това утро! Въздухът избухна, нажежен до бяло от нежност. От чакане. От несбъдване. От самота, която се стопи, изчезна при първия поглед и несръчната ласка.
От думата, която всички разбират. По очите…

{Още»}

 
С БУЦА В ГЪРЛОТО

Галя Карааргирова
Почувствали ли сте как корените ни теглят назад, в спомените…
Случи се, преди няколко години да се разделя с двора, останал в наследство от баща ми, а на него - от дядо. Тъжно е, когато откъсваш от душата си нещо мило и свидно…

{Още»}

 
ТОПЛИНАТА НА ДЕТСТВОТО

Любомир Николов
Така се случи, че любимата ми братовчедка Мичето и мъжът й Панайот ме помолиха да напиша нещо за нашето общо детство. Ти можеш, казаха ми те. Колко е трудно.
Не защото нямам думи за спомените, а защото това с думи не се описва. Описва се със сърцето. И все пак ще опитам.

{Още»}

 
СПОМЕНИ ОТ НАСТОЯЩЕТО - VI

Георги Зарчев
ФИГУРИ ОТ БРОНЗ
Винаги съм твърдял, че не живея на квадратни метри, а живея в километри. Пътуванията ми започнаха още в детството ми. Истинските ми воаяжи тогава се извършваха с помощта на дядо ми, който ме качваше в неделен ден от кварталната спирка на градския автобус и започвахме едно безконечно пътуване из Хасково, сменяйки линиите [...]

{Още»}

 
ВЯТЪРЪТ В ДУШАТА

Йордан Калайков
Душата - странното название на вътрешното усещане за човешката природа, казват, че била някаква загадъчна субстанция - лека и ефирна като райски газ.

{Още»}

 
КОРАБЪТ, КОЙТО НИКОГА НЯМА ДА СЕ ВЪРНЕ

Ангел Христов
Сред изпращачите се чуха предупредителни намеци, някой казал, а след него мнозина разпространили думите му, че корабът, с който изпращат дъщерите и синовете си, тръгнали да търсят щастието си по чуждите земи,

{Още»}

 
В КАРДИОЛОГИЯТА

Ангел Христов
Стаята не изглеждаше като неговата вкъщи, но какво от това, болнична стая е, не е в хотел пет звезди, колкото и да му се иска на човек.

{Още»}

 
МИНИАТЮРИ

Панчо Недев
МОДЕРНА ХИТРОСТ
(притча)
След Промените и в Горите тилилейски, Кума Лиса станала член на Висшия горски съвет. Подписала клетвена декларация, че се отказва от досегашния си биологичен порок да души и яде кокошки, патици, яребици, фазани.

{Още»}

 
МАЛКИЯТ КАПИТАН

Добрин Василев
Нашият моторен ветроход бе вече добре натоварен с дърва. Три дни стояхме на котва пред Козяк, за да изпълним поръчката на търговеца.

{Още»}

 
ДВЕ МИНИАТЮРИ

Тихомир Йорданов
ЧИСТИ СМЕТКИ
- Давам ти 5 лева, - каза ми моят приятел писателят Черемухин - когато веднъж (бяхме студенти) му поисках един лев в заем. - Не ми връщай парите, но вече никога не ми искай заеми.
- Ама защо?… Аз…

{Още»}

 
ХАЙРЕДИН ПАША

Васил Венински
Подир Кримската война, Хайредин паша - везир на земите на падишаха в Баб-Алието, намисли да наобиколи Българско. Където и да идеше, деребеите му кършеха кръстове с теманета и се надпреварваха да му угаждат.

{Още»}

 
МОНКАТА

Георги Гълъбов
Бяха го осиновили бездетни възрастни хора и никога не криеха тази “малка подробност”. От него искаха да бъде послушно, възпитано дете, добър ученик и естествено, да ги “гледа”, когато му дойде времето.

{Още»}

 
ТАЙНАТА

Васил Павурджиев
източна приказка
Журналистът Азар се прибираше в къщи, когато видя пред старите порти на града приятеля си Бадажер, който разговаряше с един непознат човек. Слънцето си беше вече привършило дневната работа и се прибираше да спи зад планините.

{Още»}

 
ИЗРЕЧЕНИЯ VIII

Марко Марков
Сопата в ръцете на държавата цъфна, върза и даде плод.
Когато те ласкаят, не забравяй, че мълчанието е знак за съгласие.

{Още»}

 
КУЧЕ В ТРАМВАЯ

Почти фейлетонен разказ
Лозан Такев
Трябвяше срочно да заведа хъскито Лея до ветеринарната клиника за преглед. И се наложи да го кача в трамвая…

{Още»}

 
ДИМЧО

Димитър Подвързачов

Колкото скромно да оценявам значението на нашия приятелски кръжец, отсетне събран около списание „Звено”, за развитието на Димча - не ще мога да отрека, че изобщо ние си влияехме един другиму в най-добър смисъл.

{Още»}

 
МОЯТ МАЛЪК ПРИНЦ

Филип Марински
Той се появи така внезапно, както истинския малък принц.
Застанал в най-отдалечения край на двора, дори не беше ме забелязал.

{Още»}

 
ЦВЕТЪТ НА НАЦИЯТА НЕ ВЪРЖЕ

Тодор Бакърджиев
Кутията на Пандора се побира във всички човешки черепи.
Най-трудно се самопогребва самотата.

{Още»}

 
ЕРАТА НА НЕМИСЛИМОТО И СВЕТОВНИЯТ БЕЗПОРЯДЪК

Габриела Панова
Но какво е безпорядък, PC3023?
Годината беше 3023. Провеждаше се ежегодната среща на Обществото. Както обикновено тя се състоеше при 40° 52? 0? северна географска ширина и  34° 34? 0? източна географска дължина. Географските координати, бележещи точния географски център на земната повърхност. Това място се намираше в някогашна Турция.

{Още»}

 
АФОРИЗМИ

Александър Смирнов
превод: Валентин Димитров
Излишъкът на знания е опасен при недостиг на ум.
Смъртта приравнява във всичко, освен в цената на погребението.

{Още»}

 
ПРИТЧА ЗА ЛЮБОВТА

Васил Венински
Още първия път, като я видя да суши сено на Кара Сюлемайновите ливади на Тузлата, я бендиса. И как няма да я бендиса, когато беше от гиздава по-гиздава. Макар да не бе облечена кой знае в какви дрехи, отдалеч си личеше, че е мома и половина.

{Още»}

 
ОКОТО НА ЗЕМЯТА

Христо Черняев
ОКОТО НА ЗЕМЯТА
Тиха нощ. Половината небе е покрито с тъмни облаци, провлачени като тайнствени сенки. От другата му страна блещукат редки плахи звезди. Под тях сме двамата със Славчо Тасев - музеен човек.

{Още»}

 
ДЖЕК

Филип Марински
Като някои от големите писатели и той използваше псевдоним, макар че беше най-обикновен провинциален български писател.

{Още»}

 
С ГНЯВ И ПРИМИРЕНИЕ

Банко П. Банков
На Иван Арнаудов
Почина Иван Арнаудов, талантлив и честен творец. Бяхме колеги - референти в СБП. През 1996 г. в-к „Труд” публикува този мой разказ под вариантно заглавие, с дискретното посвещение „На Иван”. Нека си спомним за него.

{Още»}

 
ДВА РАЗКАЗА

Владимир Георгиев
СРЕБЪРНО
Заръмя. И е тихо.
Седи и пуши лула. Мокрите ръбове около кръга на лулата го дразнят и ги подсушава с длани; приличат му на кратер. Спомня си калдерата в Санторини, но изоставя този спомен за друг път. Той е спокоен. Такъв трябва да е. Иначе не може да мисли. Сиво е.

{Още»}

 
КРАЙ СТАРИЯ ЧИНАР

Георги Гривнев
Още когато погребваха момичето, младият мохамеданин се зарече: да иде в Беломорска Тракия, да донесе фиданка на чинар и я посади в родното място на своята галница.

{Още»}

 
САТИРИЧНИ МИНИАТЮРИ

Валентин Димитров
ПРИТЧА ЗА ДЪРЖАВНИЯ САМОЛЕТ
Държавният ни самолет губи височина. Направо пада! Отдавна! Какво ли не направихме, за да го спасим? Първо сменихме пилотите. После - посоката. Разбира се - и щурманите. Сменихме дори горивото.

{Още»}

 
МАЛКИ РАЗКАЗИ

Панчо Михайлов

МОРЕТО
Ето:
всяка сутрин и привечер седя на брега и гледам как играе многоцветната дъга на слънцето по повърхността му.
Белите крила на гемиите, чайките и маяка.

{Още»}

 
НАЙ-ХУБАВИЯТ СПОМЕН

Георги Михалков
Коледен разказ
Кварталът беше малък. Няколко улици, къщи с дворове, а в дворовете цветя, дървета, отрупани есен с плодове, зиме - покрити с пухкав сняг. От сутрин до вечер улиците бяха изпълнени с деца. Тичаха, викаха.

{Още»}

 
ЯРЕБИЦАТА

Иван Ст. Андрейчин
По онова време аз бях още дете, моя мила. Един ден откраднах пушката на баща си и излязох на лов.
Щастието ми се усмихна и аз сполучих да убия една яребица.

{Още»}

 
МАЙСТОРЪТ И РАЗБОЙНИКЪТ

Димитър Златев
В късната есен след Димитровден майстор Паскал се беше настанил с помощниците си в наетата гюмюрджинска одая. От младини беше тръгнал с аршин и ножици на гурбетчилък.

{Още»}

 
АФОРИЗМИ

Миле Горгиоски
превод: Валентин Димитров
***
Не можем всички да ядем по три пъти на ден. Няма толкова място в затворите.
***
Не вярвам, че тоягата има два края. Не може все ние винаги да хващаме дебелия край.

{Още»}

 
КОЛЕДНА КАРТИНА

Невена Паскалева
Градът се гушеше под снега. Провирах се по тясна, хрущяща пътечка на тротоара, а от двете ми страни се издигаха преспи. Снежинките скоро накацаха по палтото ми като мушици. После като пеперуди.

{Още»}

 
ОТЛОМКИ

Людмила Шаменкова
превод: Тихомир Йорданов
Малко бяха колите в този ранен час. Километражът показваше деветдесет. Зоя помоли да не бързат, скоростта я плашеше.

{Още»}

 
БАСНИ

Николай Фол

ВРАБЧЕ
Денят бил слънчев, свеж, животворен - априлски ден. Весело врабче подскачало по клонките на току-що разлистена слива и безгрижно чуруликало.

{Още»}

 
ЗАГАДЪЧНИТЕ МЕСТА В СТОЛИЦАТА

Димитър Хаджитодоров
Мечтата да попадна на две загадъчни места в София се зароди в мен през първите ученически години. Подсказаха я приятелите ми, Боре и Тони. Те бяха най-малките в големия им дом, но усвояваха мигом всяка дочута информация и ме учудваха с познанията си.

{Още»}

 
В БРЪСНАРНИЦАТА

Стефан Койчев
Дъждът се усилваше. Малкото минувачи по улицата, бързаха да се приберат на сухо или вкъщи. Скоро сумракът щеше да завладее града.
Веска отвърна бавно поглед от прозореца.

{Още»}

 
АФОРИЗМИ

Донка Колева
Точката на зрението има много ъгли. Понякога и тъпоъгълни.
Доверието на кредит често се връща с непогасени лихви.
И на „гребена на вълната” може да те „издуха течението”.

{Още»}

 
ТРИ РАЗКАЗА

Златимир Коларов
ГЪЛЪБИТЕ НА АЛЕКСАНДРОВСКА
На българските медицински сестри
Над Александровска болница прелита ято гълъби. Насочва се към сградата на Стоматологичен факултет, извива покрай Военна болница, прелита над Центъра по хигиена, Пулмологията, Кожна клиника и Майчин дом и се появява в небето откъм хирургиите.

{Още»}

 
БЕЗКОЛЕДНА КОЛЕДА

Елена Пеева-Никифоридис
Обичам Коледа. Рожденият ми ден е само мой празник, а Рождество е за всички. Още щом започнат да пожълтяват листата по дърветата, усещам тихите й стъпки. Всяка капчица есенен дъжд и паднал на земята кестен ми нашепват, че тя наближава и една скрита в мен радост се събужда.

{Още»}

 
ДЪРВЕТАТА ЩЕ ОСТАНАТ

Диана Димих
Съседският петел вряза глас в съня му и го размъти, сякаш с криле го издуха. През притворените му клепачи се процеди светлинка и той се размърда. Снощи не можа да свърши нищо. Бра на луна, но не успя да отнесе и шепа вкъщи.

{Още»}

 
ГЪЛЪБ

Димитър Христодоров
Не помня кога е било това. Сънувал ли съм, приказка ли някой ми е приказвал или наистина някога съм живял в такъв час?…

{Още»}

 
ДВА РАЗКАЗА

Иван Стефанов
ГОЛЯМАТА КАМИНА
Уж за майстор минавах, уж се бях прочул, но човек никога не знае, ни кога, ни как ще се изложи!
Правех камина след камина и не щеш ли, един ден дойде и приятел, с който отдавна не бяхме се виждали.

{Още»}

 
СЮЖЕТЪТ

Виолета Бончева
Роберт Дончев се събуждаше много рано, преди прозорците да посинеят, преди да пропеят птичките в църковния двор, преди първия курс на асансьора до десетия етаж, който събуждаше с трясък цялата северна секция на блока.

{Още»}

 
СЛАДКИТЕ ЦАРЕВИЧНИ ПРЪЧИЦИ

Галина Голова
превод: Иван Антонов
Беше юли. Слънцето тържествуваше. Обличайки копринения сарафан, под който се криеше само един детайл от женския тоалет, връзвайки косата на стегната висока опашка, Вероника се погледна в огледалото: “Отлично!” - заключи тя и излезе на пазар за зеленчуци.

{Още»}

 
ГЛУПАК

Ангел Христов
Нямаше човек в селото, който да не го познаваше. Почти всички, по-малко или повече, мислеха, че нещо не е в ред в главата му, други открито го причисляваха към глупаците, а той самият казваше за себе си, че душата му е чиста, но тялото - не, нещо в него е различно, сякаш е белязан, [...]

{Още»}

 
ХЛЕБАРЯТ

Светозар Казанджиев
Тук ще разкажа за Мехмедали - димановският хлебар. Той ме научи, че животът е като хляба, всеки ден трябва да го замесвам, да чакам да втаса, да го пека и когато го извадя от пещта, да си отчупя един залък, а самунът да дам на гладните.

{Още»}

 
СТАНИ, СТРАНА!

Василий Воронов
превод: Дафинка Станева
На Николай Иванович Дорошенко,
който ме вдъхнови да напиша тези редове
В старото воронежко село дойде ранният априлски Великден.
В утрините по водата още се образуваше тънък ледец, но пролетта вече настъпваше, зримо изпълваше въздуха с мирис на разтопен сняг, с екливи звуци, със син бляскав простор.

{Още»}

 
СИНОПРОДАВАЧЪТ

Димитър Петров
В началото на 80-те години реших, поради стеклите се обстоятелства около моята съдба, да замина на работа в чужбина. За уреждане на документи и препоръки ми помагаше един човек на име Иван Черния.

{Още»}

 
ЗАВРЪЩАНЕ

Добрин Василев
Голeмият тристожерен, еднопалубен и сто и двадесеттонен ветроход „Шаким-Бахир” бе преминал за трети път вече в ново притежание.

{Още»}

 
МЕЖДУ ГРИВАТА НА ОГЪНЯ И ГРИВАТА НА КОНЯ

Христо Черняев
Беше в първите дни на септември - 1944 година. Четиринадесетгодишен, работех като телефонист в пощенската станция на гара Горна Манастирица (сега град Борово), Русенско.

{Още»}

 
АСО КУПА

Димитър Петров
(по истински случай)
Това се случи преди десетина години. Пътувам във влака от София за Попово. Прохладно е и всички в купето дремем. Попадаме в тунел от зеленина, зашит в чувала на тракането. Планините се надвесват и шептят с дълбоки гласове.

{Още»}

 
ИМПРЕСИИ

Тихомир Йорданов
ЩАСТЛИВЕЦ
И друг път съм срещал този мъж. Не е твърде възрастен, но е някак си овехтял. Като облеклото си. Наченала да се прошарва брада покрива лицето му. Той върви срещу мен по алеята в Приморския парк и надниква в кошчетата за отпадъци.

{Още»}

 
РАЗРОВЕНА ЖАРАВА

Васил Венински
Сигурно се питаш какво е майчина мила? Ще ти кажа. Тя е най-свидното и свято нещо, дето може да имаш на белия свят! Без него ти си по-гол и от плужек… Ако нямаш в пазвата си майчина мила, по-добре да не се раждаш.

{Още»}

 
ТАЙНИТЕ НА УСПЕХА

Афоризми
Валентин Димитров
***
Зад всяка успешна коалиция стоят по едни постове във властта.
***
Зад всеки успешен чиновник стои по една държавна хранилка.

{Още»}

 
НЕ МОГА БЕЗ ТЕБ, НЕ МОГА ВЕЧЕ И С ТЕБ

Весела Люцканова
Когато прочете съобщението във вестника, остана без дъх. Улови се за гърлото. Не можеше да диша, бе като риба, изхвърлена на брега. Опита отново, обзета от паника. Почти се задуши, когато най-сетне успя. Бе седнала и все още хартията шумолеше в пръстите й. Всичко в нея отричаше няписаното.

{Още»}

 
АФОРИЗМИ

Пламен Георгиев
Тези, които заобикалят законите, едва ли толкова обичат движението.
Като избиратели може да си спестим ходенето, когато политиците ни сложат
в малкия си джоб.

{Още»}

 
АФОРИЗМИ

Максим Нечипоренко
превод: Валентин Димитров
Постъпих в клуба на анонимните алкохолици. Трети ден пия и не знам с кого.
Нищо така не предразполага към живото общуване, както подслушването на вашия телефон.
Имаха разностранни интереси, той на една страна, тя - на друга.

{Още»}

 
ЗАЩО КЪЛВАЧИТЕ НЕ ОТЛИТАТ НА ЮГ

Димитър Хаджитодоров
Преди много години, когато нашите баби и дядовци били малки, а може би още по-рано, кълвачите също отлитали през зимата на юг, както и други птици. Те имали работа до последния ден и заминавали в късна есен, след като прочистели дърветата от злосторници.

{Още»}

 
ПЕЛИКАН С БРОШКА

Миролюб Влахов
Елица Асташева изчакваше края на дежурството си в ъгловия кабинет на третия етаж в новата градска поликлиника. Стоеше сама до прозореца. Зад гърба й пропукваха изстиващите радиатори. Кранът от отсрещния строеж се въртеше, щръкнал върху единствения си оранжев крак - огромен премръзнал пеликан.

{Още»}

 
ТЕСКЕРЕ ЗА РАЯ

Васил Венински
Спомням си като ден днешен, че когато през 1934-а се съгради новото училище и почнах работа като млад даскал, от всеки сокак на Павелско идваха деца на многобройни радостни тумби и ни пълнеха и стаите, и душите.

{Още»}

 
СРЕЩА

Димитър Аджеларов
През октомври валят проливни дъждове. Балканската война току-що е започнала. Пешаците, конниците, реквизираните волове и биволи, които теглят оръдията и каруците на обозите, и хора, и животни, и коля, всичко затъва до коляно, до главините в страшната кал на Източна Тракия.

{Още»}

 
ОДИСЕЯТА НА ХРИСТО МАКЕДОНСКИ

Пелин Пелинов
Разказ от цикъла “Щрихи към портретите”2
Одисеята на Христо Маринов Македонски -
участник в четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа
Невероятни съдби имат голяма част от българските борци за национално освобождение, толкова невероятни, че някои от тях заслужават да бъдат описани в романи, повести или най-малкото - в разкази.

{Още»}

 
КЛЕТВА

Константин Н. Петканов
Вакла и Смилен се любеха още от малки и като пораснаха се взеха. Смилен беше син на заможни родители и направи голяма сватба. Покани цялото село на трапеза и тъй като беше едничък син и глава на семейство, пред старите сватове подари на невястата си половината от своя имот.

{Още»}

 
РАДОСТ

Георги Домусчиев
(Стихотворение в проза)
В стаята ми шумно се вмъкна моят най-добър приятел, който се оплакваше от сърцебиене. Беше ходил у дома на доктора и сега се връщаше весел.

{Още»}

 
МАЛКИ РАЗКАЗИ

Панчо Михайлов

на Олга Ханджиева
НА ПЛАЖА
Хората пред Бога са равни, и - пред слънцето.
Тука на пясъка се чувствува най-вече това.
Наистина!

{Още»}

 
ИЗРЕЧЕНИЯ VII

Марко Марков
Хората обичат да правят това, което не могат.
Дайте на Родопите железница и в гората й няма да остане и дръвче.

{Още»}

 
ПЪТЯТ НА ВСЕКИ МЪЖ

Явор Перфанов
Евгени свърши работа по-рано от обикновено. Беше петък и се разбраха с колегите си да напуснат обекта преди края на работното време. Раздели се с тях, взе си работните дрехи, сложи ги в раницата и тръгна към дома си.

{Още»}

 
МНОГО ЗАДЪНЕНИ УЛИЦИ СА БИЛИ С ПРЕТЕНЦИИ ЗА НОВ ПЪТ

Тодор Бакърджиев
Бездарните хора са дарение на нищото.
Възкресението доказва, че смъртта е безпочвена.

{Още»}

 
СЪНИ

Марина Димитрова
Емо влезе в апартамента и с надежда погледна към стаята на майка си. Не очакваше да свети, но…. все пак. Може пък да е още тук, да чисти, да готви или пере. От нея можеше да се очаква всичко.

{Още»}

 
ЧУВАЛЪТ

Цветелина Александрова
Събуди се преди изгрева на слънцето, и нетърпелива да чуе какво ще й прошушне морето, хукна към морския бряг. Все още беше безлюдно и пусто. Реши, че това е едно добро начало за първия ден от почивката й, когато се спъна в огромен черен чувал, проснат почти до водата.

{Още»}

 
АФОРИЗМИ

Борис Крутиер
превод: Валентин Димитров
На нашия народ толкова му обещават, а все му е малко.
Нищо така не избавя от самотата, както манията за преследване.

{Още»}

 
ПОД ВИШНАТА

Георги Гривнев
Биляна Горева завърши езиковото училище в града и се завърна след четири години като учителка. Към своите преподаватели изпитваше почтителен респект, а към всички се отнасяше с коректност и внимание.

{Още»}

 
ИЗ „ЕДНА ГОДИНА ДЪЖД” (2018)

Иван Джебаров
Жените бяха насядали вече край масата и докато чакаха стрелката на стенния часовник да легне точно на цифрата, говореха за техни си работи.

{Още»}

 
ИЗ „ИГРАЧКИ ОТ КАЛ” (2017)

Мартин Маринов
НАЗАД, НАЗАД…
Искам да съм в чужд град. Да ръми тихо дъждец, да вървя привечер бавно по улицата и да спра пред уличен телефон. Да пусна монета и да навъртя шайбата на номер, който не съм избирал от години.

{Още»}

 
КЛАСИ

Виолета Бончева
Когато влязох в дома им, Ернандо беше на коридора. Погледна ме любопитно, едва кимайки за поздрав.  Като че ли не подаде ръка, не съм сигурна, защото тогава все още бях в шок след изминалия 12-часов полет и още 12 часа на колела от столицата - близо до границата с Щатите…

{Още»}

 
ИЗ „ЙОАНА” (1934)

Антон Холбан
превод: Христо Боев

Най-сетне автомобилът напусна центъра на Базарджик (1), спусна се по измъчените улички, по жълтата гладка пръст сред ечемичните полета, потрепващи и променящи цветовете си като толкова близкото море, а сред мака - следи от кръв, които водят към незнайно престъпление, извършено в някое потайно кътче от тази пустош.

{Още»}

 
ЧЕТИРИ РАЗКАЗА

Тодор Еврев
СКАЧКАТА
Ако погледнете Балкана откъм Кичера, не се вижда нито Амбарица, нито Юмрукчал. Една зелена стена се издига на възбог. На човек му се струва, че път по-нататък няма.

{Още»}

 
ПРИКАЗКА ЗА ЦВЕТНОТО МОРЕ

Денис Олегов
„Щрак” - се чу откъм вратата на клетката.
- Излез, няма да стоиш повече затворено! - долови се чуруликане.
От края на клетката глава надигна едно малко черно пиле. То потрепери от страх, когато видя пред себе си непозната птица. Сърцето му се разтуптя, сякаш бе колибри.

{Още»}

 
СТРАННА ПЛАНИНА

Антон Страшимиров
То беше преди есента на печалната за нас 1913 г. Предстоеше ми да прелетя Родопите, едно море от разбити планински колоси на 200 км в шир.

{Още»}

 
ИЗ „ТВОРЧЕСТВО И ЖИВОТ”

Антон Страшимиров

*
През 1893-94 г. учителствах в с. Дюлгерлий, Бургаско, където кметът, полуинтелигентен попски син, беше депутат и дясна ръка на Стамболов, та трябваше да катурна неговия застъпник в селото.

{Още»}

 
ТРИ РАЗКАЗА

Васил Венински
БАБАХAК
В памет на Усин Керим
Бабахак - неписан закон,
страшен закон,
бащин закон,
бабахак.

{Още»}

 
ИЗ „СЪЗИДАТЕЛЯТ КАН ОМУРТАГ” (2018)

Бойко Беленски

ХХХІІІ
Омуртаг добре познаваше родословното си дърво. Страхът и смирението не бяха недостатък на предците му. Не случайно на баща му бяха лепнали прозвището Крум Страшни. Със своята решителност и смелост той вселяваше ужас сред враговете си.

{Още»}

 
ЗА УБИЙЦИТЕ – КИЛИЯ С ДЖАКУЗИ И ПЛАЗМЕН ТЕЛЕВИЗОР!

Денчо Владимиров
Айн, цвай, драй-дрън! Слушаме по радиото новина, че от немската прокуратура ще вземат окончателно решение дали да екстрадират явно красящият мира /света/ в момента и Германия Красимиров, само ако …получели от България надеждно потвърждение, че в страната ни затворите отговарят на всички европейски стандарти и че условията в тях не застрашават [...]

{Още»}

 
СТРАХЪТ

Георги Домусчиев
(Стихотворение в проза)
Какво не върши на тоя свят страхът!… Нищожен е той, но е могъщ!
Трябва да сте влизали в менажерия - нали? Тогава сте виждали лъва, царя на всички животни, от чийто рев треперят всички?…

{Още»}

 
УБИТИЯТ ГЪЛЪБ

Йордан Сливополски-Пилигрим
Всяка вечер, когато слънцето се скриеше зад голите ридове на селото Иснидже, дочуваше се от страна на обсадения град Одрин усилена артилерийска канонада.

{Още»}

 
СФИНКС

Димитър Максимов
Аз искам да бъда Фараон и да заповядам на моя Народ да съгради Сфинкс.
Сфинкс - величествен гранит!

{Още»}

 
МАКЕДОНЧЕТО

Светозар Казанджиев
Като прокурор често посещавам следствените у дома. Това противоречи на закона, но ми помага да стигам по-бързо до истината. Близките, децата, вещите дават допълнителна информация. Понякога един мотив, подхлъзната дума, незначителен предмет се оказва решаващ.

{Още»}

 
АФОРИЗМИ

Панчо Недев
ИЗ „САТИРИЧНА ПАЯЖИНА” (2018)
——————————
*
Безпаметните по-дълго и по-злобно помнят.
*
Износени обувки мазоли не правят.

{Още»}

 
ПАК ЗА ЖЕНАТА

Иван Генадиев
*
Жената е като електричеството: дава светлина, дава тласък, но и убива.
*
Искаш ли да видиш една жена сериозна - дай й да чете хумористично списание.

{Още»}

 
КОЛКОТО – ТОЛКОВА

Афоризми
Валентин Димитров
***
Колкото повече боклуци влизат във властта, толкова повече хора ровят в кофите.
***
Корупцията е толкова законна, колкото законотворците са корумпирани.

{Още»}

 
НЕОЧАКВАНА СРЕЩА

Димитър Хаджитодоров
НЕОЧАКВАНА СРЕЩА
Попаднах на кратък отдих в Созопол в края на септември. Разхождах се из Стария град, без да мисля за нищо неотложно.

{Още»}

 
ПАДАНЕТО НА ОДРИН

Пелин Пелинов
Разказ от цикъла “Щрихи към портретите”
Общият план за водене на Балканската война през 1912 г. от Балканския съюз срещу Османската империя предвиждал два големи операционни театъра на военните действия - Източен, в Тракия, и Западен - в Македония.

{Още»}

 
ЧЕВРЪСТИЯ

Ангел Христов
Част от дошлите да помагат още не бяха се навели по веднъж, когато Пепо Чевръстия вече се катереше по скелето с кофа и мистрия.

{Още»}

 
ПОКЛОННИЦИТЕ НА ВААЛ

Димитър Аджеларов
Облаците от небесната синева хвърляха върху хълмистите ридове на планината променливи тъмни сенки, които приличаха на огромни кръпки върху резедава черга…

{Още»}

 
ИЗРЕЧЕНИЯ VI

Марко Марков
Ако искаш да вникнеш в душата на даден народ, вслушай се в песните му.
Пръв пада този, който върви пред всички.

{Още»}

 
БЯЛА И ЧЕРВЕНА

Марин Ботунски
Погледни ме на снимката - ще видиш каква ведрост има в погледа ми, какви са тънки и изписани веждите, косата - кестенява и бухнала, а лицето ми - облъчено от широка усмивка, само дето на снимката не личи, че съм бяла и червена…

{Още»}

 
УСЕЩАНЕ ЗА ЛЕТЕНЕ

Весела Люцканова
Не че й се случваше често, но когато се случеше, за нея бе истински празник, все едно какъв ден беше - делничен или почивен.
Не можеше да опише състоянието си с думи, нито причината, която го пораждаше.

{Още»}

 
СИНТАГМИ

Йордан Нанчев
Сътворението за Бога е неговият неоценим жест на снизхождение към света и към човека. Творчеството у хората е техният неосъзнат стремеж да се въздигнат към Бога и към собствения си небесен първообраз.

{Още»}

 
БЕЛЯЗАНИЯ

Ангел Христов
Беше няколко дни по-късно, не както се говореше, че по същото време военните правели маневри и стреляли по отсрещния хълм, целият надупчен от многобройните стрелби.

{Още»}

 
НЕДОСТАТЪЦИТЕ ВЪРВЯТ С ВСЯКА ДОСТАТЪЧНОСТ

Тодор Бакърджиев
Из “Отключени умозаключения” (2018)

Житейска преса - когато съседите и отдолу, и отгоре са долни хора.
За дрипавите снегът на парцали не е радост.

{Още»}

 
ПЪТУВАЩИ ХОРА

Коста Странджев
Обектовото селище - разпиляно върху отсрещната поляна, с кервана от дървени бараки, с етернитовите покриви на столовата и компресорната, остава назад.

{Още»}

 
НА ЗАЗОРЯВАНЕ

Йордан Петров
Тежко натовареният с войници за фронта ешелон бавно напредваше в тъмната нощ. На предстоящата гара постепенно намали и съвсем забави своя ход. Локомотивът  му изпусна огромен облак пара и със свистене на спирачки, навлезе в гаровото пространство.

{Още»}

 
ВНЕЗАПНО ЛИЦЕ

Диана Димих
Пак тая гробница от бели завивки. Наближи ли полунощ, като че под нож го карат към леглото. Двойните завеси оковават стаята и час по час Манол ще се ослушва в глухото на съня. Не е безсъние, а просъница от страх някакъв.

{Още»}

 
ЗЕЛЕНИ МУХОМОРКИ

Ружа Велчева
МОМЧЕТО
Здравей, Слънчице!
Не мигнах цяла нощ!… Още усещам аромата на косите ти… Досега не бях усещал това чувство да държа в ръцете си своята половинка, отредена ми от Бог!….
Ще ти звънна по-късно!

{Още»}

 
ТРИ РАЗКАЗА

Драгни Драгнев
НЕДЕЛЯ
- Други са днешните времена - почеса се зад ухото дядо Митю. - Ихтибар си правят хората… Не се бъхтят на къра като говеда, ами за всичко управия си има…

{Още»}

 
СПОМЕНИ ОТ НАСТОЯЩЕТО - V

Георги Зарчев
ЖИТЕЙСКИ АМПЛОА
Когато напуснах за кратко адвокатското поприще, за да стана областен управител, първоначално изпаднах в депресия. Не се чувствах на мястото си. Едно беше да се занимавам с конкретна работа по някое дело, друго - да съм част от някаква безлична бюрокрация.

{Още»}

 
ИЗ ,,ДЕРИБЕИ” (2003)

Георги Майоров
откъс от романа
1
Пленарната зала е разбунена като ударен с меча лапа пчелен кошер. Събрани сме все отбрани, елегантно облечени, че никой не може да познае кой какъв е бил и какво е сега.

{Още»}

 
МАГИЯТА НА ЦИФРИТЕ

Димитър Златев
Нашият прадядо ЗЛАТЮ се родил в робското време и расъл във вакъфското село Каратопрак. Бил неграмотен, но трудолюбив и пестелив. Имал две биволици да оре чернозема и трийсетина овчи опашки да храни и да облича домочадието си.

{Още»}

 
ПРИКАЗКА, КОЯТО ВСЪЩНОСТ НЕ Е ПРИКАЗКА

Недялка Арнаудова
Имало едно време една Гара. Тя била построена като вълшебен замък, който блестял в слънце и в дъжд, а вечер - в красиви сини светлини. От години Гарата посрещала хиляди пътници и стотици служители, а след като ги изпращала по домовете им си почивала от задъханото си ежедневие.

{Още»}

 
ЗАУТРЕШНИК

Иван Бунков
Село като село, гръцко, край морето до Александруполис - Макри. Къща до къща, дворче до дворче, оградка до оградка, балконче, врати, прозорци - всичко строено, достроявано, престроявано - пестена е всяка педя земя и от всеки имот.

{Още»}

 
ИЗ „РАЗКАЗИТЕ НА БАБА: ИНТЕРВЮТА С ВЪЗРАСТНИ ЖЕНИ ОТ ПИРИНСКА МАКЕДОНИЯ”

Даря Бориславова Уайт
Три жени
Въведение
Влезте през тясната порта, защото широка е портата и пространен е пътят, който води в погибел, и мнозина са ония, които минават през него. Понеже тясна е портата и стеснен е пътят, който води в живот, и малцина са ония, които ги намират.

{Още»}

 
ПОЖАРЪТ

Георги Михалков
Чичо Милко живееше в предпоследната къща в селото, на малката улица „Люляк”. Около седемдесетгодишен, но изправен и енергичен, с бяла, гъста коса и очи сини като планински езера, той от сутрин до вечер нещо вършеше в двора, косеше тревата, режеше клоните на овощните дръвчета, поливаше доматите.

{Още»}

 
ИЗ „РЪКОПИСИ ОТ ЧЕКМЕДЖЕТО”

Банко П. Банков
ИГРИ ЗА ЗАПАСНЯЦИ
Денят бе почнал скоро след полунощ с учебна тревога. В тъмнината, прорязана от неспокоен лъч на фенерче, ротният сипеше фалцетни команди, ега ти натегачът, командирът на школата щял да наблюдава учението.

{Още»}

 
НЕЩАТА, КОИТО СЕ СЛУЧВАТ

Виолета Бончева
Пристигна в Атина, изпълнен с надежда, както всички свои приятели, които легално преминаха тогава гръцката граница. Имаше добра професия, типична за страните от Ориента - майстор на обувки, един от онези специалисти, без които не може да се завърши нито една обувка, понеже той беше последният във веригата, който я монтираше с машина.

{Още»}

 
УРОЦИ ПО КРАСНОПИС

Димитър Хаджитодоров
В първи клас пишех с молив „тънко и дебело” и никой не предполагаше, че ще имам проблеми с краснописа. Когато започнах да употребявам мастило и разграфените тетрадки отпаднаха, родителите ми с недоволство забелязаха, че почеркът ми е ужасен.

{Още»}

 
ИЗ „МАЛКИ РАЗКАЗИ”

Христо Д. Бръзицов

ДА МУ ВЪРВЯЛО ДОБРЕ
Миромир Антиподски трябваше да тръгне на работа - чакаше го работа, беше човек на работата. Това добре, но не беше ден като ден, а първият ден след Нова година.

{Още»}

 
МАРИН БАЕВ

Златимир Коларов
Препречи пътя ми - висок, с шапка, с тъмни очила, с дълга прошарена коса и ръка в десния джоб на дънковото яке. Усмихна се, представих си две сини очи зад черните стъкла и го познах - Марин Баев, бяхме заедно войници в свързочния взвод на батарея „А” на поделение 50 500 от Марино поле [...]

{Още»}

 
МИСЛИ И АФОРИЗМИ

Свежа Дачева
***
Когато човек се развива прекалено бързо в духовно отношение, той се разминава с бясна скорост с хората в живота си и затова трябва да се подготви за самота.

{Още»}

 
МИСЛИ

Стефан Попов
ПСЕВДООРИГИНАЛНИ МИСЛИ ЗА ЖЕНАТА
*
Женският гений най-ярко се проявява в неусетната и ловка измяна.
*
Жената винаги лъже и може да изменя, но никога да не я лъжат и никой да й не изменя.

{Още»}

 
ОСЕМ РАЗКАЗА

Владимир Георгиев
И АЗ СЪМ ЧОВЕК
Когато всичко се успокои и в офиса настана тишина, аз включих компютъра и започнах да работя. Беше към седем вечерта. Когато съм сам, работя най-добре. Изнизаха се един по един моите колеги, знаят, че оставам до късно, трудя се бавно, но съдържателно, упорито, внимателно.

{Още»}

 
ДВА РАЗКАЗА

Иван Стефанов
ЕЛЕНО МОМЕ, ЕЛЕНО…
Хлапе си бях, кога студент станах.
Тежки години бяха, ама акъл ли загубих, изобщо ли го нямах, та тръгнах! Тук квартира, там квартира и все няма, та ща-не ща, чат-пат преспивах в едно евтино хотелче, ама стотинките свършиха и се преместих в една градинка, към края на града. Там, на една поизкривена пейка [...]

{Още»}

 
РАЗМИНАВАНЕ

Коста Странджев
1.
Тролейбусът се е откачил от електрическия си гердан, килнал се е и запречил улицата. Подире му ръмжи и потръпва моторна колона. Пред мен е олющен „Форд”, който високомерно намига с възпалените очи на стоповете си. Отсреща е павилионът на „Здрава храна” и макар че съм ужасно гладен, не мърдам от седалката.

{Още»}

 
ЕХ! ДЕ ДА СМЕ ВСИЧКИ ТАКИВА БАБИ!

Истинска случка
Иван Павлов (Вуйчо Ваньо)
Антон Пинтата и Колю Левтеров бяxa добри приятели. Един ден привечер се срещнаха и отбиха в кафенето „Свободна България” да се почерпят и си поприказват.
От дума на дума, бай Колю попита приятеля си за син му Георги, който тая година свършваше последния клас от гимназията.

{Още»}

 
ДЪЛГОВЕ

Георги Майоров
Моето не е живот - страдам и търпя, търпя и страдам. Тъкмо сега!? Светът се засмя, а аз плача. Едни се радват на дом, други - на деца, трети - на хубава жена. Аз изстинах - едни очи ми останаха. Нещо да ми липсва, не! Къща палат, деца - много. Разжених ги, задомих ги, [...]

{Още»}

 
БРОЙ ДО ДЕСЕТ

Диана Димих
Звъни брат ми изневиделица на вратата още в тъмни зори. Какво толкоз го е скорнало, че изскача като заек из храстите, без да се обади! Друг път поне през петнайсет минути дрънчи по мобилния да уточнява и променя часа на срещата.

{Още»}

 
ВСИЧКИ ЧУДЕСА

Виолета Бончева
Със Светла се засякохме се в чата късно през нощта, както обикновено. Пусна ми съобщение, че иска спешно да говорим и само след минути позвъни на вратата. Докато пиехме чай ми каза, че от известно време наглеждала дядо Антон, който живее два етажа под нейния.

{Още»}

 
НЕТЪРПЕНИЕ

Драгни Драгнев
Кратка проза
НЕТЪРПЕНИЕ
Дълга зима. Питам кога ще дойде пролетта. Искам да чуя вятъра, разпален в пшениците. Да видя слънцето, разлято по снагата им. Да се усмихнат листенцата, от радост да кимат… Виж, студът се разпорежда с вихрушките си.

{Още»}

 
ПО ПОВОД И НА КРАК – 2

Драгни Драгнев
ВСИЧКО на тоя свят говори - водата, огънят, тревата, вятърът, всяка прашинка от природата…Едното говори на другото, взаимно допълват и разширяват представата си за света, нарастват знанията им…

{Още»}

 
КАК СЕ ЗАПОЗНАХ СЪС „СВЕТУЛКА”

Драго Попов
На една Нова година малкото ми братче донесе у дома неизвестно за мен списание. Беше „Светулка”, година първа, книжка първа.

{Още»}

 
ДАРОВЕТЕ НА УСМИВКАТА

Лидия Николова
Из „Есета за етикета” (2018)
„В творчеството и в живота усмивката и
комичното ни отдалечават от нашите
претенции и ни връщат към смирението.”
Ромен Гари

{Още»}

 
ЖИВОТЪТ Е ПЛАН, ПРЕИЗПЪЛНЕН С ИЗНЕНАДИ

Тодор Бакърджиев
До гуша ни дойде от дебеловрати.
Атаката на бъдещето става все по-паническа.
Всичко е изписано, а не знаем какво ни се пише.

{Още»}

 
УМОРИХ СЕ

Иван Антонов
УМОРИХ СЕ
В тази хубава утрин
от света тъй далече
и самотен до там,
че в действителност вече
не бе истински сам:

{Още»}

 
СПОМЕНИТЕ НА НЕЗНАЙНИЯ ВОЙН

Димитър Хаджитодоров
Дядо Петър празнуваше на Петровден, но почиташе и деня на Свети Георги Победоносец, закрилника на войниците. Той бе служил седем години по фронтовете - от Балканската до края на Първата световна война.

{Още»}

 
САМО ПАРИ НЕ СТИГАТ…

Весела Люцканова
Когато Иво й каза, че от всички, защитили магистратурата си, само на него са му предложили да преподава на студентите, тя скочи от стола си, прегърна го и го поздрави за успеха, зарадвана до немай къде.

{Още»}

 
КАНДИДАТКА

Донка Колева
разкази
КАНДИДАТКА
Защо ли прочетох оная обява във вестник „Позвънете”, която гласеше, че търсят секретарка за шефа на текстилният комбинат! Но после си казах: „Защо пък не? Отивам!”
Дълго умувах, като каква да се представя на интервюто с евентуалния ми бъдещ шеф:

{Още»}

 
БАНИЧАРКАТА

Денис Олегов
По дългия път към дома често се отбивах там. В годините на емиграция нямаше нищо по-хубаво от усещането като стъпя на родна земя да отхапя от прекрасната баница и да отпия глътка айрян.

{Още»}

 
ПЪТЯТ

Денис Олегов
Джон все още търсеше как да се измъкне. Имаше чувството, че се върти в кръг от часове. Едни и същи морави, едни и същи дъбове наоколо. Кого беше послушал да тръгне рано сутрин на лов, и то когато беше изпратен да преговаря за важна сделка?

{Още»}

 
ОТПЛАЩАЙТЕ СЕ ТЪЙ…

Легенда
Еню Кювлиев
Това се случило в еврейския град Назарет преди много, много години. По онова време и Иисус Христос бил деветгодишно дете. Кротък и послушен, той всякога се навъртал около своите родители - помагал им.

{Още»}

 
ИЗРЕЧЕНИЯ V

Марко Марков
Парите не миришеха, защото бяха старателно изпрани.
Всяка дупка на кавала му беше девета.
Когато те мрази народ, омразата е заслужена.

{Още»}

 
ЧЕРВЕНОШИЙКАТА

Легенда
Селма Лагерльоф
I.
Това се случи, когато един ден в рая Господ боядисваше птиците.
Целия ден той работи, а надвечер му дойде на ум да направи една малка сива птичка.
- Запомни, че името ти е червеношийка! - каза Господ на птичката, когато беше свършена. После я сложи на разтворената си ръка и я остави да хвръкне.

{Още»}

 
РУСКИ АФОРИСТИ ЗА АФОРИЗМИТЕ

превод: Валентин Димитров
Гарун Агацарски
Афоризъм - шлифован брилянт на мъдростта.
Дмитрий Андреев
Афоризми - мисловни стафиди.

{Още»}

 
ЧАШАТА НА ОПРОЩЕНИЕТО

Йордан Петров
Късният есенен следобед на 1890 година заварил съпрузите Иван и Неделя далеч от дома им. Младото семейство се връщало от пазар. По нивите на лозенградското село Горна Канара не растял памук и Иван и Неделя слезнали чак до Свиленградско, в тогавашното Мустафа паша, да сменят вълна за памук.

{Още»}

 
КАМЕНОПАДИТЕ

Веселин Касчиев
Вървим по платото и наблюдаваме ерозията на скалите. Огромна канара се е свлякла някъде в подножието. Изпод нея се показва връхчето на премазана клонка. Тя, изглежда, се чувства виновно - толкова млада, а вече погубена.

{Още»}

 
ХЛЯБ ЗА ГЛЕДАНЕ

Стоян Загорчинов
Миниатюри
ХЛЯБ ЗА ГЛЕДАНЕ
Седнах при него, защото на масата му имаше свободно място. Отпред беше отворена книга - някаква английска книга. Едновременно той се хранеше и четеше. Познавахме се и разменихме две-три думи. Когато свърши яденето, забелязах, че не бе хапнал хляб. „Вие не ядете ли никак хляб?” - запитах го.

{Още»}

 
ЕДНО ВИДЕНИЕ

Константин Н. Петканов
Из бележника на писателя
Седя и гледам далечината през един чужд прозорец.
Не зная кога съм излетял като птица, но изведнъж спирам пред дворната врата на родния ми дом. Тежките крила са поломени, трите градинки са разградени, овощните дървета - насечени, а каменната настилка пред къщната врата е обрасла с трева.

{Още»}

 
ОСТРОВЪТ

Добрин Василев
На Е. Б.
Голямата група от рибарски лодки бе навлязла далеч навътре в морето и се разпръскваше все повече в широк кръг, подобно на подгонено ято врабци.
Изведнъж на изток небосклонът потъмня, издигна се тъмният призрак на нечакана, приближаваща буря.

{Още»}

 
ПРОБУЖДАНЕТО

Красимира Кацарска
Идваше най-страшното - събуждането в реанимацията след страха от прогнозите за изхода от операцията.

{Още»}

 
ДЖЕНДЪР С УНИФОРМА

Елена Пеева-Никифоридис
Нели прескачаше калните локви, а вятърът се заиграваше с чадъра й, като упорито се мъчеше да го обърне наопаки, или да го счупи. Уличката се осветяваше от една единствена мъждукаща лампа, случайно останала да виси на килнал се дървен стълб.

{Още»}

 
БЕЛИЯТ ЛЕБЕД

Светозар Казанджиев
Бяло лебедово перце играе с вятъра вън и само от време на време наднича през прозореца на моята стая. То ту пикира надолу, ту се издига нагоре във въздуха, без да пада върху земята. Чака ме да му прошепна три съкровени желания.

{Още»}