Стефан П. Стефанов
Тома Исаев живя 70 години и на повечето хора е известен като педагог и общественик. Мнозина са чели по нещо от него в сп. „Семейство и училище”, в. “Учителско дело”, врачанския в. “Отечествен зов” и михайловградския в. “Септемврийско слово”.

Данушка Матова
Тополов пух върти досаден бяг.
С тополов пух през юни идва лятото.
И странно - връща мисълта за сняг,
ненужна като вече преживяното.

Атанас Мочуров
ЗАПЛАХА
Загадката живот и смърт
от колко време те измъчва?
А тайни няма. Няма тук-отвъд:
материята себе си излъчва.

Георги Рупчев
Зима, зимичка… Мароканско одеяло.
Майка ти на дивана плете.
Вътре е топло, вънка е бяло.
Можеше - вън или вътре - да има дете.

Константин Павлов
Тази къща стои като спомен
от ония нерадостни дни.
Пощадила коварната бомба
само две почернели стени.

Христо Кърпачев
ПРОЛЕТ
След зимата идваха пролетни птици
за радост да пеят по наште места,
а в тази омразно сурова тъмница
прелитаха твойте любими писма.

Тауфик Зияд
превод: Киряк Цонев
Върху кората на маслината в двора на дома ми
ще издълбая своя разказ -
сезоните на моята трагедия.

Виктор Хара
превод: Кирил Гончев
Стихът ми е гълъб - ще свие
гнездо в мен гълъбът бял.
Избухва сърцето ми, бият
крилете му земния шар.

Анна Ахматова
превод: Невена Стефанова
НАСЪН
Черната разлъка - мъка трайна -
носим ний по равно - аз и ти.
Плачеш? По-добре ръка подай ми
и насън поне ме посети!

Разказът
Иван Есенски
Това беше коронният пример на професора ни по римско право и той го оставяше за десерт в края на лекцията. Подпираше се на катедрата и започваше с театрален глас:

интервю на Петър Андасаров
Румен Стоянов, поет публицист, журналист, литературен изследовател, преводач, дипломат и университетски преподавател
Всетворецът е решил да провидя в България, възложил ми е да съм не инакъв, а българин. И гледам да изпълнявам повелята му

Георги Бонев
Видях я аз, гласа свещен й чух
в полите на величествена Рила.
Духовна крепост, в робство съхранила
народността на българския дух.

Денчо Владимиров
Виновен ли е Прометей, че е дал огъня на хората? А Свети Илия дъжда?
Вече три десетилетия и в някогашни страни на социализма ударно се възхвалява …Капитализмът!

Петър Ванчев
Когато няма да те има,
какво след тебе ще остане?
Дали ще помнят твойто име
невръстните ти внуци-малчугани?

Дмитрий Рябуха
превод: Красимир Машев
ЧЕЛЕН УДАР
В колхоза „Слънчев простор”
построиха нов стопански двор.

Кольо Севов
КАПРИЗЕН СЕЗОН
На Драга
Като загадъчно море приемам тайнствената плът
и моля вятъра да не изгубя моя път:
да бъда птица и въздишка над игривите вълни
и всяка фибра до смъртта ми честно да звъни.

Велин Георгиев
ТРИКОЛЬОРЕН ТРИПТИХ
БЯЛО
Платно за бели ризи и за знаме
преди Биляна българката белила,
по ризата мъжа да си познае,
а челядта й да е във неделя

Николай Антонов

Тук
всеки склон към връх е устремен.
По път към връх запътен го открили:
лежал хаджидимитровски… ранен…
юнак във младост и във мъжки сили…

Александър Пушкин
превод: Николай Антонов
Във рудниците на Сибир
дерзайте с вяра и търпение -
трудът не ще се похаби,
ни мисълта ви възвишена.

Пантелей Матеев
В годините на смутове и на тревоги,
през тия наши замъглени дни, -
лицата ни са смръщени и строги
и мислите - отрудени и зли.

Иван Нивянин
ПРОЛЕТНА ПЕСЕН
Ведър ден над белите полета
е размахал слънчеви крила.
Под целувката на пролетния ветър
цъфнаха в ливадите цветя.

Тотю Белчев
НАД ЛЮЛКАТА
Спи, дете, макар ръка сурова
бедността над тебе да простира;
- изморена аз съм пак готова
да ти пея: - нани-на, немирен!

Петко Тотев
В литературните среди напоследък много се говори за засилване на интереса към мемоаристиката и документалната литература, за разширението на „чисто литературните” граници в посока към удивителните факти на нашата съвременност, които наистина надхвърлят фантазията на писателя.

Димитър Кенанов
В моята изповядана с любов и признателност книга „Сърцето ми е нежно за войник. Ранният Янаки Петров” (Издат. „ПИК”, Велико Търново, 2023) споделям за моя незабравим приятел и именит поет Янаки Петров:

Добрин Добрев-Финиотис

“Вероятно е лесно е да изпееш песен. Но да покажеш душата на тази песен е трудно”- така мислеше Олга Борисова, която с песните си създаде цяла галерия от характерни национални образи на селяни, селянки и девойки, претворени с неповторимо певческо майсторство, както възпя техния труд, народни обичаи и празненства.

Калина Ковачева
ЗЕМЯ
Един камък крайпътен.
Вятър върху криле от листа.
Сиво-синкави птици като странни флотилии.

Йордан Вълчев
Ние се сриваме в Бабоча като порой - хиляди хора, трясък на безброй каруци и оръдия, тропот на също така безброй коне.

Борис Вулжев
Покой ли някой каза?
Тиктакат безначални
безсънни релси. Чезнат дълбоки далнини:
край боязливи гари с мъждукащи чакални
се разпиляха детските ти дни.

Борис Цветанов
КАДЪРЕН КАДЪР
Персонално си кършила снагата,
та получила персонална заплата.

Борислав Ценов
БАБА ЗИМА
Развъртя се Баба Зима
и прогони птичките -
за снежинките да има
място по брезичките.

Ран Босилек
Когато майка ни разказваше приказки, слънце изгряваше в бялата ни къщурка. Птички запяваха в кичестите липи. Милваше ни и приказката, и майчината усмивка. Тя ни радваше и ободряваше, тя ни утешаваше и просветяваше.

Борис Козлов
превод: Красимир Машев
УВАЖИТЕЛНА ПРИЧИНА
В спора Овена мълча.
Въртя рога и скуча.
Причината - в ума му бе:
разбираше само „ме” и „бе”.

Валентин Сидоров
превод: Димитър Василев
***
В промяната се крие същността.
Отлитат от дърветата листата.
И аз стоя, дъх затаил в света,
на границата на неяснотата.

Анри Барбюс

На брега на голямата навъсена равнина, малката бедна къщица, с цвят на стара оръфана дреха, изгасваше във вечерта.

Анри Барбюс

- Всички жени сa подобни - каза Симеон.
- Това нищо не значи - отговори Бенедикт, - защото ние не можем да ги разбираме. Защото ние не можем да разбираме никого и никога.

Златимир Коларов
Тази година, при поредното ми пребиваване в Испания, три пъти се сблъсках с шедьовъра „Осъдени души” на Димитър Димов, претворен във филма на Въло Радев със същото заглавие…

Златимир Коларов
Не ми се беше случвало от юношеството - две битки за три дни. И то не в България, а в чужбина - в Барселона. Първата завърши с победа, втората с поражение…

Златимир Коларов
И две случки, съхранени в родовата памет на рода на майка ми. Чул съм ги няколко пъти от различни хора по различно време: баба ми, майка ми, вуйчовците ми - достойни хора, уважаващи рода и почитащи честта, за да измислят несъществуващи неща.

интервю на Галя Карааргирова
… „Ако си спомните за мен, спокойно може да броите
човеците с един по-малко, щурците - повече с един!”
Иван Николов

Иван Карик
Дъждът зашиба яростно паветата
и с мокри длани зноя им изтри.
Прикриха се под стряхата момчетата
и веселата рокля се прикри.

Власо Власов
В ДЕН ЗА ГРАДСКА ОТПУСКА
В кафенето на планинската хижа срещу 20 стотинки
музик-бокса пее песен за любовта.
Седя на една от масите. Пия кафе. Пуша.

Георги Свежин
ДИАГНОЗА
Молецът на културата
е конюнктурата…

Димо Сяров
Гледано от близкия хълм, селото представляваше езеро от разбунена, ослепително бяла пяна. Всички овощни дървета из обширните дворове се бяха буйно разцъфтели.

Избори
Тома Попратилов
И през миналото столетие (19 век - бел. ред.) ставаха избори по нашите села - за кметове, за пъдари, даскали, епитропи и пр. - т. е. хорица, на които селяните трябва да плащат годишно.

Николай Асеев
превод: Татяна Любенова
НАШАТА ПРОФЕСИЯ
Ако хората биха събрали и претеглили,
като огромни капки роса,
чистата полза от нашата професия
и в блюдо на кантара сложат чаша една,

Дмитрий Кедрин
превод: Татяна Любенова
ГЛУХАР
Във зори тръгни,
върви на север.
По блата,
по камъни,
по мъхове.

Роберто Фернандес Ретамар
превод: Румен Стоянов
На дъното на тази стъкленица със мастило,
тъй равнодушна в тоя миг на рафта,
има прегръдки за приятели в Ню Делхи,
в Москва, в Париж, в град Мексико, в Ню Хавън;

Петър Андасаров
Преди три години искрящата от красота и живот, от целомъдрие на хора, от многобагрена на цветове и земни плодове, ме привлече заглавието на новата книга /второ издание/ от Христо Славов „В сянката на лятото”, с илюстрации от неповторимия майстор-художник Иван Димов.

Виолета Бончева
БОЛКА
Причината е огънят внезапен
между зелените върхари на гората,
като войници в щурм под небесата
се сриваха дърветата изправени.

Фейлетон
Денчо Владимиров
Дорогой Серьожа, мы уже хептен го забравихме руския язъйк и всички вокруг плещают на английский.

Вили Терзиева
Художник зашета в гората
с палитра вълшебни боички.
Украси с позлата листата
на стройните бели брезички.

Любомир Духлински
Стихотворението „19 октомври” (1825) е едно от най-известните лирически произведения на Пушкин. В него силно впечатление прави поразителното несъответствие, противоречието между първите редове и края. Какъв е „механизмът” на този преход, тази метаморфоза?

Харалампи Харалампиев
ДВИЖЕНИЕ
Великите неща са всъщност прости.
Нагрява слънце. Пада топъл сняг.
Прииждат и си тръгват като гости
саваните по кръговратен бяг.

Васил Акьов
***
Но идва ден, сама жената
открива се като жена.
В подреждането на числата
тя изчислява се сама.

Петко Шаламанов
Понякога тежи. Навсякъде си с мен.
Не мога като някои да крача леко сам.
Не мога да се скрия, да унивам уморен.
Не мога. Ти отвсякъде ме виждаш. Знам. . .

Григорий Перов
превод: Красимир Машев
ПОСЛЕДНО СРЕДСТВО
От старостта
да се спаси
си боядисва
белите коси.

Салваторе Куазимодо
превод: Драгомир Петров
Там, пряко Добруджа - земя на българи -
по пътища от пръст, след разрезите тесни
на мъртвите фиорди в Черното море,
до кулата на фара изведнъж пропада
гранитната скала на Калиакра.

Добрин Добрев-Финиотис
Из “Добрата съдба - песни през сълзи”- под печат (2025)

Верка Сидерова обичаше да ми разказва много за Добруджа. Това никога не й омръзваше. Когато вече бях шофьор и имах кола, една вечер тя каза:
- Утре рано да тръгнем за Добруджа, а?

Тодор Коларов
Животът е, казвам ти, безкраен нелек път през непознати земи, брат ми, страшно е целият да го извървиш сам самичък.

Стефан П. Стефанов
Най-после старият дългогодишен храм на Монтана получи своята история. Книгата „На църква да идем”, Пространство форма, 2022, от Анюта Каменова-Борин се появи, за да запълни тази празнина.

Любомир Николов
Двамата пътуваха вече месец заедно, всяка ранна сутрин. Той се качваше на спирката до парка, държеше вестник в ръка, който никога не прочиташе до края.

Десислава Грамадникова
Светкавици раздираха небето, а грохотът на гръмотевиците отекваше надалеч. Нола погледна часовника си. 5:15.

Никола Гигов
Борове врязани в синята вис,
стройни и прави навек -
вие повдигате погледа чист
да възвисите човек.

Христо Филчев
Годините, годините ме викат.
И все по-тесен става моят път!
Под слънцето отдавна съм поникнал
с една мечта, в една взривена плът!…

Иван Хаджихристов
На камъка е старата фаланга -
с оръжие воюва за деня.
Разчупват се и прогърмяват пранги.
В килиите нахлува светлина.

Боян Балабанов
***
Написа много излияния
във проза и във стихове
и прави неведнъж признания,
във верност неведнъж се кле,

Константин Георгиев
Ето ги понтоните - същински къщи -
със прозорци. Имат и комини даже!
Те се клатят - от далечен път се връщат,
и брегът ги чака с шест моряци снажни.

Асен Калоянов

По заник слънце, сам през планината
вървя; пред мене вятърът пилей
листа; под мен по-гъста тъмнината
нахълта бавно в родното поле.

Хенри Лонгфелоу
превод: Цветан Стоянов
Щом наесен ураганът
със закана
океана страшен разгневи,

Лалка Павлова
БЕЗДНА
Центон по Пейо Яворов
От заник слънце озарени пак над нас
надигат се вълни като влечуги -
живот и смърт се разминават всеки час
посред печални, бледи теменуги…

Върбан Велчев
СПОМЕН
Автобусът - пееща антика -
влиза триумфално във Балчик.
Аз до нея, тя до мен. Друг - никой.
Онемели от любов - мълчим.

Иван Д. Христов

Приятно духовно изживяване е да попаднеш на ново име, поело по своя неутъпкана пътека в литературата, каквато е талантливата 19-годишна Яна Панова.

Десислава Грамадникова
В Пловдив има квартал, който се нарича „Капана”. Намира се в самото сърце на града и гостите казват, че времето в него тече различно.

Десислава Грамадникова
Спомням си площада. Тъжният площад в още по-тъжния град. Малък град, живеещ в сянката на света. Тук всички бяха меланхолични - децата, улиците, дърветата. Мрачна, безмълвна камбанария се издигаше вдясно и сочеше небето.

Кирил Гривек
Всяка сутрин, когато тръгвам за работа, в автобуса срещам една млада жена. Тя води момиченце на около три години.

Пламен Цонев
На Тодор Динов
Солници от слънце край Поморие -
първоизвори на битието.
Тук кристализират всички истини.

Славчо Чернишев
ПЕСЕН
Лято, лято! Морско лято!
Дюни. Тишина.
Синия попътен вятър,
белите платна!

Димитър Василев
Детето иска много нежност.
Детето търси любовта.
Но ний сме груби. Неизбежно.
Защото груб е с нас света.

Йордан Милев
Аз помня!
Помня…
Моя ден
изгря като зорница ясна.

Иван Немилников
В бар „Етоал” сега сме само двама
на масата над мраморния кръг.
Нима навън блестящата реклама
във тая нощ не ще примами друг?

Афанасий Фет
превод: Никола Фурнаджиев
***
Учи се от дъба и от брезите.
Настъпи зима в нашата гора.
Напразно плачат клоните превити
и се попуква мократа кора.

Любомир Духлински
Село Милковица, Плевенско е село с богато историческо и културно минало, съхранило обичаи и традиции през вековете, които помогнали за оцеляване на хората и запазване на народностния им дух през всички превратности на времето.

Янчо Михайлов
Тъкмо в навечерието на седмицата, в която Църквата възпоменаваше през тази година страданията на Спасителя, отец Христо се озова в болница.

Кристина Тотева
С върбата започна всичко, детството й, юношеските й трепети, зрелостта. С върбата започна животът й. С нея ще завърши всичко…..

Александър Чотрич

„Балканите произвеждат повече история, отколкото могат да понесат” е изявление, приписвано на британския премиер Уинстън Чърчил.

Георги Струмски
ФРАГМЕНТ
…Гърчи се
София
в бомбен дим
и сред пламъци от омраза.

Павел Матев
РАЗМИСЪЛ ЗА РОДИНАТА
Годините се губят и се раждат
сред дъжд, сред снегове и ветрове.
И пълнят
със съмнения и жажда
човешкото ни кратко битие.

Виринея Вихра
***
Малката мансардна стая
на широкия булевард…
Нежен, залеза огря я
и да я погледам спрях.

Ставри Борисов
Рисувам твоето бесило
като голяма въпросителна
и ме притегля твойта сила
на времето с магнита.

Серафим Северняк
Първата ни среща с тях бе пред входа на Успенка - център на Успенския совхоз. Беше малко странна и притеснителна среща - няколко яки и розови жени с пъстри забрадки и с китки ордени върху високите гърди ни посрещаха с пита, хляб и сол на ръце…

Федерико Гарсия Лорка
превод: Владимир Свинтила
ПЕСЕН НА КОННИК
Кордоба! Далечна, сама!
Черно конче, пълен месец
и маслини в моите дисаги.

Ованес Туманян
превод: Димитър Стефанов
Далеч от царствения кът
на безметежните била,
два черни облака летят,
подгонени от буря зла.

Нели Коларова
ЧЕРЕШОВА МОЛИТВА
Потреперило, в шепите малкото пламъче спря
и изправи телцето си тънко - света ви да срещне.
Да изгрее на вашия край на небето заря.
Да напълним очите ви с пламнали зрели череши.

Веселин Чернялски
Из „А времето през чучура тече…” (2015)
10 НОЕМВРИ 1989
Загърбил делника, разтворил храма
на слънчевия бистър водопад -
Денят, забравил сякаш “богоравните”,
ни грабна в най-свободния парад.

Виолета Станиславова
Стефан мина по тъмния коридор. На първия етаж бяха адвокатските кантори. Този път дойде в края на приемния час. След четири години съдебни бракоразводни и имуществени дела нещата за него не отидоха на добре.

Марин Кадиев

„Непосята трева” е последната стихосбирка на Иван Николов - изящен поет, ярък публицист и стойностен преводач; написана е през разломните 1989/1990 и 1991 години, върната е от издателство „Народна младеж” по конюнктурни причини и чак сега, след 36 години, е открита и се издава.

Кирил Борисов
СЛЪНЦЕ И ВОДА
Водата както угасява с хлад
земята жадна.
Тъй както светлината
открива пътя към небето.

Иван Бурин

Вий я очаквате да се роди,
а тя е отдавна, отдавна родена,
родена е - внучка на горди деди,
в образ, трепнал в поточе студено.

Надя Кехлибарева
СПОМЕН
В морето ненадиплено и синьо
закотвиха големи, черни мини
и бункери израснаха за стража
над пясъчната ивица на плажа.

Борис Каменов
Това беше първото ми и последно пътуване из страните на крайния Изток. Цялото китайско крайбрежие от Шанхай до Хонг-Конг ми беше познато, познавах и крайбрежието на Английска и Французка Западна Индия,

Бончо Пенчев
Откак се върна от Липово, хайдутите не бяха чули думата на Страхила. Друг път не е бивало тъй. Гледаха го цял ден да се щура сам с наведена глава, почернял и тъжен, да въздиша и с угаснал поглед да ги изглежда като чужди.

Димитър Полянов

На всички млади „ковачи”
В градината, в разкалената леха,
незабелязано кога и как,
две-три кокичета се забелеха;
по-бели от топящия се сняг.

Магда Исанос
превод: Борис Незорин
Чакам първата година
на мира между народите.
Сринати ще бъдат скоро
кланиците на историята.

Милена Обретенова
Обожавам да слушам националния ни химн.
Сътворен сякаш не от хора. Неизразима красота! Химнът. Не просто мелодия и текст. Себеизразената душа на моята Родина.

Стоянка Боянова
КРЪГОВРАТ
Припламват светлите ми мисли за света,
където златно слънцето изгрява.
Валят край мен златистите листа,
блестят лютичета в цъфтящата дъбрава.

Стоян Георгиев
Аз влязох сам
сред лабиринт, от който изхода не знам!
Франческо Петрарка

Богомил Трифонов
ШЕПА ДЪЖД
Събудиха се изведнъж
стопаните в махлата,
щом пролетният весел дъжд
затропа по стъклата.

Евгения Марс
Седяхме двама в единия ъгъл на голямото кафене. Златан - моят добър приятел, внезапно прекъсна разговора и се вгледа в една от масите. По лицето му мина сянка от тъга.

Йордан Ветвинов

***
Навън е глуха зимна вечер
и заледената луна
пилей - ненужна и далечна -
предвечната си светлина.

Матвей Вълев

Къщата, в която съм отрасъл, е в Пловдив. Живяхме в нея десет години, после я дадохме под наем и се изселихме оттам. Преди няколко години ни заплатиха една сума и ни я отнеха, за да направят на нейното място площад.

Христо Миндов
Веднъж през „Седмицата на българската книга” група писатели правихме литературно четене в едно малко градче.

Петър Незнакомов
В почивната станция прекарвахме доста скучничко. Мъжете от сутрин до вечер тракаха пуловете на таблата и излизаха на чист въздух само когато отиваха да обядват или да вечерят.

Георги Кирков
Става вече цял месец как се търкалям из софийските улици в печалното качество на безплатен инженер - и все още не мога да уловя късметя за опашката.

Кирил Маджаров
Ако направим един бегьл преглед на класическата и съвременна литература ще видим, че не всички писатели са еднакво обичани и четени. И не всички са еднакво популярни сред народните маси.

Евгений Березницки
превод: Красимир Георгиев
ЗА ЧЕСТТА НА РОДИНАТА
За всеки житен клас, стъпкан
сред твойте родни поля,
за всеки косъм, изтръгнат
от наште мили деца;

Минко Танев
ЖИВОТ НАД ЛИСТИТЕ
На хиляди езици разговаряме
с дъждовните гори -
зелените оазиси върху планетата
с безбройните им листи и съцветия.

Йорданка Гецова
Нови стихове
ЛЕДОТОПЕНЕ
Парченца свят -
кристали лед слепен
в контур категоричен и самотен -
откъртва календарът нощ след ден…

Мартен Калеев
„Светът е сбор от представи, които непрекъснато опровергаваме!”
И не от вчера, и не до утре все някой ще гледа недоверчиво в онази неуловима точка, в която се стопяват ятата на годините. Подире им остават
ВЪПРОСИ, КОИТО ИЗОСТРЯТ В РЕЗЕЦ
нашата зряща и несговорчива същност.

Из „Един прокурор разказва” (1969)
Петко Здравелин

Тези незаслужено измъчени скромни жени! Те работят, раждат деца, създават семейната уютност и търпеливо понасят прищевките на лекомислените си мъже, които след десетина години започват да се отегчават от тяхната обич и грижи.

Давид Овадия
Ти се връщаш, малко уморена -
по косите ти железен прах блести…
Светят пак очите ти, Елена,
и гласът ти радостно звънти.

Христо К. Пунев
Манифестът на „Оборище” - „Свобода или смърт!” - извика на бойна линия и мало, и голямо, мъже и жени. Четвъртият революционен окръг, възглавяван от Георги Бенковски, е готов за борба и жертви - готова е и Хвърковатата чета.

Димитър Стойчев
***
Добър вечер, самота!
Мой втори брак…
Разводите при нас са безпредметни
и трябва някак си

Атанас Манчев
* * *
Безсилна е често смъртта
блестящия път да закрий -
там де огнелика звезда
е сипнала ярки искри.

Иван Карановски
Името на Стоян Михайловски някога запомних от стихотворението му „Молитва”, печатано в списание „Живот”, г. II, кн. III, 1898 г., Сливен.

90 години от рождението й
Христо Д. Бръзицов

Разговора с Адриана Будевска водих през 1929 година в една малка къщица на булеварда на тополите, до улица „Граф Игнатиев”. Прозорците се покриваха от разлистено дърво, високо и стройно като Адриана Будевска.

Кольо Георгиев
…Задължаваш ме, сине, да ти разказвам във всяко писмо новини от село, ама какви ли новини има по нас - тоз старец или бабичка умрели, онзи се оженил… все таквиз прости работи.
…Какво друго да ти разкажа, я? То което и да захвана, все таквоз ще излезе, ама като ме караш! Бях си наумила да [...]

Красимир Власев
Тогава бях пристрастен към кубинските пури.
Казваха, че били любимите на Фидел Кастро. Също така казваха, че кубинки ги свивали на бедрата си.

Александър Гочев
На всички става вече ясно, че Бретънуудският модел вече не работи (международна система за парични взаимоотношения основана на американския долар, заменил златния стандарт).

Христина Комаревска
МОРСКИ ТРИПТИХ
1.
Поема към морето приливът тревожен
в синхрон със моя слънчев сплит.
На стъпка само е от мен,
нозете ми са боси
и бързат в доброволен плен.

Венета Мандева
От огледалото откъсваш
очите ми. И си личи
как огледалото се пръска
на две - във твоите очи.

Хинко Георгиев
***
Болка ли на тебе причиних
или с дума лоша те обидих.
Затрептя задълго кратък стих
само миг преди да си отидеш.

Из „За времето и за себе си” (1963)
Димитър Методиев
В морето духат разни ветрове.
В морето духат всички ветрове.

Стефан Руневски
В тревожните дни през войните внезапно се разнесе ново име. На някое дребно чиновнишко съществувание, довършило последните си левчета за кафета в евтините кафенета в очакване спасителната служба, като последна утеха ще кажат:

Владимир Манасиев
Недавна едно човешко подобие с претенции за културност, но само с претенции - ни в клин, ни в ръкав - изфъфли: имате ли печатни трудове?

Минко Генов
Две големи събития имаха решаващо значение за характера на старата българска култура: приемане на християнството по източен обред и изнамиране на старобългарската азбука.

Олег Шестински
превод: Надя Попова
***
Каква бързотечност обидна -
лети любовта като дим!…
На селския път в жълта глина,
посърнали, с тебе стоим.

Римма Казакова
превод: Димитър Василев
Как просто е да си щастлив в живота!
Земята пролетна - в априлска пяна,
и ти си още влюбен във снега,
в тревата влюбен, възхитен от нея,
със нещо твое роснещо сега.

Людмил Симеонов на 75 години
ЩЕ СЕ ЗАВЪРНА…
Ще се завърна там, във моя свят,
където всичко е безкрайно просто.
И ще затвори своя кръговрат
животът ми - без драми и въпроси

Денчо Владимиров
Слушах по радиото политолог, който не е определено от десния спектър на “баданарките”, даже по много от онова, което каза, можеше да се заключи, че дори е с “ляво мислене”.

Асен Димитров-Феликс
*
По това време България беше банкрутирала, по-точно я бяха банкрутирали чрез изваждане на валутния резерв (над 2 милиарда валутни лева) от сметките на Министерството на финансите.

Андрей Германов
Над замислени предели,
над смълчани лесове
падат странни, падат бели,
белоруски снегове.

Тодор Янчев
Попита ме дали още съм буден.
Тогава отворих очи - ти седеше на леглото
поруменяла, а в очите ти имаше
нежен блясък, непозната тъга.

Георги Талев
Ревеше бездната и всеки миг
водата можеше да угаси,
и покъртителния детски вик,
и пламъка на рижите коси.

Джовани Папини
Малх беше най-довереният слуга на първосвещеника Каиафа. Той бе на около тридесет години, мъж красив, висок и строен, с мургаво лице и тъмни очи, повече суетен, отколкото смел и повече горделив, отколкото енергичен.

Наталия Гинзбург
превод: Евгения Динкова
За възпитанието на децата ще кажа, че по-добре е да ги учим на големите добродетели, а не на малките. Не на пестеливост, а на щедрост и равнодушие към парите; не на предпазливост, а на смелост и презрение към опасностите;

Нина Мацяш
превод: Найден Вълчев
През утрото,
през росните жита,
на лена през морето синнало,

Микола Шпак
превод: Красимир Георгиев
НА МАЙКАТА НА ПРИЯТЕЛЯ
Аз към теб през гробище вървях,
но не те открих, не те видях…
Край селцето си живееш, знам,
по пътечката към хълма там.

Георги Михалков
Много от жителите на квартала, когато рано сутринта погледнаха през прозорците, с ужас видяха, че по улиците се разхождат лисици.

Любомир Николов
Една вечер, когато се прибираше от работа, Страхил Страшимиров почувства, че с тялото му става нещо странно. Беше сякаш набъбнало, кръгло, виолетово на цвят и някак си гладко.

разговор на Продрум Димов с Боян Ангелов
- Бояне, настоящата 2025 година е юбилейна за теб и е време да се направи равносметка на твоя изминат вече доста плодотворен житейски и творчески път.

Георги Граматиков
Наред с поминъците, които се практикуват покрай реката и всичко, което тя дава, за да има по-голямо плодородие и живот, макар и не системно, тя създава и сериозни проблеми.

Валентин Чернев
ХЛЯБЪТ
На масата лежи оставен хлябът,
солницата и чашата вода.
Аз зная - толкова неща ни трябват,
че може да ни стигне и това.

Димитър Кенанов

Възпитаник на гимназия „Братя Кирил и Методий” в Новочеркаск

Има такова нещо, непобедимо - вярата. Толкова плътна и непобедима, колкото мисълта.

Янко Добрев
Пред такава старица падам на колене и целувам ръка. Мълча и слушам гласа й - звън от робски окови. Времето е набраздило лицето й като разорана нива. Ръцете й - подсъхнали коренища.

Кънчо Стоянов
В живота няма дни еднакви
и миг дори един и същ.
Дъждът, що днес ми се изплака,
не беше вчерашния дъжд.

Любомир Духлински
Тъгата и радостта звучат като една мелодия…
А. Блок
Епохата на 1900-те е ерата на лириката, която отразява главно тревогите и надеждите на времето, обещавайки „нечувани промени, невиждани размирици”. Блок несъмнено е първият лирик на своето време. Поетът навлиза в литературата като певецът на Прекрасната дама.

Васил Колевски
В края на миналия и началото на нашия век, на границата между две епохи в Русия израства един от най-големите майстори на лириката - Александър Блок.

Ивлин Уо
превод: Любомир Духлински
Бракът на Том Уоч и Анджела Тренч-Трубридж беше може би също толкова незначително събитие, колкото много други, случили се в паметта ни.

Ивлин Уо
превод: Любомир Духлински
Тази история ми беше разказана в Париж една много ранна утрин от собственика на известен нощен клуб и аз съм склонен да й повярвам.

Пабло Неруда
превод: Александър Муратов и Атанас Далчев
УБИТИТЕ НА ПЛОЩАДА
Аз не дохождам тук да плача, дето те умряха.
Дохождам аз при вас, завързвам се при живите.

Кармен Конде
превод: Петър Велчев
***
Когато върху устните ни няма
нищо, което в думи да разцъфне,
пианото едничко
издига своя глас.

Габриел Гарсия Маркес
превод: Любомир Духлински
На кубинската пианистка Есперанса Мачадо
Хименес беше оставен веднага щом се стъмни, знаейки, че рискът е много голям; заливът беше почти до пристанището.

Габриел Гарсиа Маркес
превод: Любомир Духлински
Тя ме погледна внимателно, а аз все още не можех да разбера къде бях виждал това момиче преди. Влажният й, тревожен поглед блестеше в неравномерната светлина на керосиновата лампа и си спомних - всяка нощ сънувам тази стая и лампата, и всяка нощ срещам тук момичето с тревожните очи.

Габриел Гарсия Маркес
превод: Любомир Духлински
Клетката беше готова и Балтазар, както обикновено правеше с клетките, я окачи под стряхата на покрива. И преди да е приключил със закуската, всички наоколо говореха, че това е най-красивата клетка на света.

Габриел Гарсия Маркес
превод: Любомир Духлински
В предутринния здрач Мина опипа роклята без ръкави, която беше окачила до леглото си онази вечер, облече я и се разрови в куфара си, търсейки фалшивите ръкави.

Габриел Гарсия Маркес
превод: Любомир Духлински
Вратата се отвори със скърцане. В този час ресторантът на Хосе беше празен. Удряше шест, а Хосе знаеше, че редовните клиенти не започват да пристигат преди шест и половина.

Габриел Гарсия Маркес
превод: Любомир Духлински
Към края на януари морето стана неспокойно, носейки купчини боклуци в селото и след няколко седмици всички щяха да хванат лошото му настроение.

Габриел Гарсия Маркес
превод: Любомир Духлински
Тъй като беше неделя и дъждът беше спрял, реших, че би било добра идея да занеса букет рози на гроба си. Букет от бели и червени рози, същите, които тя отглежда, за да украси олтара и за венци.

Габриел Гарсия Маркес
превод: Любомир Духлински
Беше понеделник, топъл и без дъжд. Аурелио Есковар, ранобуден зъболекар без диплома, отвори кабинета си в шест часа сутринта.

Петър Караангов
Из „Дървото, птицата, градът. Избрани стихотворения” (2012)
ВЕЧЕРЕН ПРАГ
Стоя пред своя дом сега. И нищо,
че ветровете вече пълнят мрака…
На своя праг застанал, аз ще чакам
да ме засипе пепел от огнище,

Ваня Колева
- Алоо, Пете, ти ли си ба, момиче? Добре ли си? Здрава ли си? Ами какво правиш, работиш ли? - на един дъх изговори дядо ми Петко.

Стефан П. Стефанов
Предизвикателство за читателя е срещата с тристишията на Мартен Калеев в поредната му книга „Нюанси”, С., MegaPrint LG LTD, 2025.

Още кориците изненадват с фрагменти от абстрактни картини на Салвадор Дали. Въображението на читателя се мобилизира и очакванията му за нещо неординерно се оправдават с която и да е страница.

Любомир Духлински

Едно време дядо Цани Гинчев разказва надълго и нашироко на Константин Иречек за марашките села в Плевенско, за техните носии, танци и ритуали. Акад. Юрдан Трифонов добавя към неговия разказ:

Любен Овчаров
Попитах вятъра, защо
преди да ме завее зимата
една весталка пролетна -
стаила веселост

Иван Пейчев
СЕНКИ НА КРИЛА
Угасва залезът,
небето гасне
без намек
за оная светлина,

Божидар Божилов
Непреводими образи и думи.
Един куплет - с небе за цял народ.
Не от злато излян - а от куршуми.

Харалан Русев
Приятелят ми Спиро Чехларов беше чудесен човек. Такива хора се срещат рядко. Може би го надценявам поради болката, която ми причини приятелството ми с него,

Басня
Банчо Банов
Едно дете играеше на двора
- ту скочи, завърти се, ту хукне, па се спре,
ту сякаш с някого се бори…

Ангел Стоилов
Мария знаеше, че един ден това ще се случи. Не го очакваше, не се надяваше, живееше с твърда увереност, че един ден то ще дойде, неизбежно като влюбването или смъртта.

Васил Пигов
ДЕРТОВЕТЕ НА РОГАЧА
- Нещастната светулка! -
рогачът
монолог
подхвана. -

Зулфия
превод: Йордан Милев

ЗВЕЗДА
Как ми е душно! В сънения двор
излизам. И една звезда изгрява.
Познавам я. Аз помня този взор:
това е твоят образ незабравен.

Добрин Паскалев
В памет на Димчо Дебелянов (28.III.1887 - 2.Х.1916),
загинал на този ден през 1916 г. на Южния фронт.

Стойчо Пенев
Изнервен от негодника, който старшината преди малко изведе от кабинета, се изправих се до  прозореца и разсеяно се загледах минувачите преминаващи край полицейското управление.

Добрин Добрев Финиотис

В моя личен живот е имало какви ли не гласове - приятелски и враждебни, но големият глас на Надежда Хвойнева в моя живот е звучал като мелодия на добротата.

Димитър Шишманов
С тоя голям наш писател се запознах през 1912 година, когато „Демократически преглед” помести първите ми разкази.

Димитър Хаджитодоров
Бях десети клас в гимназията, когато моят приятел и съученик Светослав Николов ми посочи малка снимка и текст в списанието „Родна реч” и каза: - Запомни това лице. Искаш ли да прочетеш нещо добре написано, търси първо него.

Стефан П. Стефанов
Един начален учител от Враца - Владимир Т. Иванов (1872 - 1946) - броди в повечето случаи пеша в „десет села в пет околии и три окръга”.

Димитър Яръмов
Беше облачно и далечни гръмотевици се давеха в гърмела на тъпаните. Оттам идеха сватовете - булкиният род. Вече изкачиха Белия баир и през ека на тъпаните се чуха и каруците им. Те идеха в селото на зетя. И ето, като превалиха баира, спуснаха се към селото.

Христо Бекриев
Из „Потребност. Петима млади поети” (1978)
***
Тревожи се отдавна мама,
задето съм будувал блед
над своя недописан ред.
И чувствам аз угрижен намек.

Бисера Дживодерова
Съседската котка Маца тази година роди три котенца. Едно чисто черно, едно оранжево и едно сиво. И трите бяха женски. Като станаха малко по-големи тя започна да ги учи на основните котешки закони.

Марк Валерий Марциал
превод: Красимир Машев

***
Молиш ме да ти прочета мои епиграми.
Не става!…
Целер, ти искаш да ги знаеш, за да вършиш измами:

Красимир Власев
МОЛЕЦ В БИБЛИОТЕКАТА
Един ден, докато чистех с мокра кърпичка праха от домашната библиотека видях молец, който излетя от книгите.

Христина Комаревска
*
Мъжът изглеждаше толкова абсурдно, че в първия миг си помислих, че е избягал от психиатрична клиника и всеки момент ще го въдворят отново там. Кой влиза в дискотека с книга под ръка?

Виолета Станиславова
Остър бил погледът на хан Крум. Не можели да му убягнат доброто разположение и отличните отбранителни качества на местността, където река Искър, спускайки се от Рила към Софийската котловина и достигайки до теснините между днешните села Долни Пасарел и Кокаляне, прави широк завой между тъй наречените скални масиви „Дърводелеца”, „Средобърдие” и „Камилата”.

Цвета Изворска
гатанки
за
цветята
Посвещавам
на светлата памет

Аврам Аврамов
***
Всеки ден изгубваме от себе си по нещо…
Всеки ден изтупваме кръговратите на истината.
Разделяме се с някого. Събаряме недоизградена къща.

Анна Каменова
Копривщица все още изживяваше последните дни на възрожденското ни време. Дори през двайсетте години на нашия век се намираха копривщенци абаджии-гурбетчии и млекари в Александрия и Кайро.

Димитър Ценов
Тя винаги на някого бе длъжна -
да плаща сметките, които харчим,
да бъде радостна, ако е тъжна,
да се усмихва, вместо да заплаче.

Салис Таджер
На мама
Влакът бяга, звънят колелата.
Още малко и пак у дома,
за да хапна от бобеца сладък,
за ден-два да не бъдеш сама,

Катя Георгиева
1.
Със теб живяхме във война. Дойде тя
в един злокобен септемврийски ден
и лепна на прозорците ни светли
тревожен мрак, хартиени пердета
и блъсна вярата ни с вик студен.