Сергей Швецов
превод: Красимир Машев
КРИТИК-СКОРОСТНИК
Ето две години цели
печели пари и симпатии:

Сергей Неелов
превод: Красимир Машев
ПЛЯМПАЛО
Балтушкин, господа, даже
с присъствието си очарова:

Елиас Канети
бележка и превод: Евгения Динкова
През 1954 г. Елиас Канети пътува до Маракеш. Скитайки из арабските и еврейските квартали на града, записва гласове, звуци, жестове и образи, които редактира веднага след завръщането си в Лондон в дневника си „Гласовете на Маракеш”.

ЧОВЕКЪТ И ОРЪЖИЯТА
Павел Боржуков - Боржи
(Титулна инверсия по дописките на един вестникар от Албиона)
Сертови ли? Познаваха ги всички от селата и махалите, пръснати по северните склонове на Централния Балкан, макар че самите те бяха от котловинното Врабчево.

Янчо Михайлов
- Бай Сашо, ела тук! Казаха по телевизията, че днес бил ден на прошката. Ела да ти простя, дето отне един метър от двора ми - викна към съседа си Тошко Мастиката.

Янчо Михайлов
Всеки петък, в десет часа, съученици, завършили преди повече от петдесет години основното училище, се срещаха в кварталното кафене.

Из „Посвещение” (1964)
Анастас Стоянов
… За своята нивица старчето плака,
насмалко с брадвата не стори беля.
И от мъка
съдра си калпака.

Ганко Славчев
Докарваха го със колата.
Той бе научил своя път
до подиума в столовата,
огдето речи се държат.

Стефан Чавдаров-Чафа
СЛАВА
Стана световноизвестен
само чрез вестника местен.

Недялко Месечков

Късна есен листи рони
и посипва жълтите поля, -
тъжно тегнат небосклони,
жадно гръд разкрили над света.

Димитър Хаджиилиев
Когато обвинителят прочете „тайния доклад”, бившият министър-председател се обърка. Само преди минутка той отричаше съществуването на какъвто и да било таен доклад.

Разсъждение при чаша кафе
Димитър Чавдаров-Челкаш
Помнете ми думата, хора божи. Ще дойдат дни и дошли са вече, когато човек не ще може с кеф на софрата си да седне или булчето си, да речем, през кръста да прихване.

Стоян Миленков
ПЕСЕН ЗА АПАША
(Посвещава се на всички минали през централния затвор, а онези, които
смятат да минават, могат да се считат засегнати от настоящата ми песен)
И аз като вас съм роден от жена,
за мене съм ангел, за вас - сатана.

Йордан Стубел
ДЯДО МРАЗ И ДЕЦАТА
Децата се събудиха
и много се учудиха…
На прага дядо Мраз
зове ги с весел глас:

Александър Башмаков
превод: Асен Белковски
В ДАЛЕЧЕН ЮГ НАСТРОЕНИ СТРУНИ
Аз зная край далеч под небосклона сини,
где пенеста вълна се на простора лей,
где чуй се рабски стон по урви и долини
и цял един народ през сълзи песни пей.

Вилем Завада
превод: Григор Ленков
Дива и тъжна птица,
плаха и чудновата,
сива, невзрачна птица -
буди я шумоленето на тревата.

Явор Чучков
155-годишнина от рождението на Ефрем Чучков - един от апостолите на българското националноосвободително движение в Македония
Ефрем Чучков е роден на 21 ноември 1870 г. в Щип. Той е един от бележитите ръководители на ВМОРО/ВМРО, заемащ челно място в нейната йерархия до смъртта си през 1923 г.

Светла Дамяновска
Темата на настоящия текст е красива, възвишена и… болезнена. Защо е красива и възвишена - защото семейство, изповядващо християнските ценности, е стабилно, хармонично, живее спокойно и мъдро, създава и възпитава поколение, добре запознато с християнската етика.

Из „Рисунки върху пясъка” (2022)
Калина Томова
Животът е като пясъчни дюни,
върху които рисуваме с пръсти -
епизоди от своя престой.

Вълко Марашев
И патката дори не се сдържала,
от блатото започнала да граче:

Кирил Христов
Едвам бях се спрял пред входа на народния театър при Вълтава, когато се зададе насреща ми професор Хануш Йелинек със своя светнал на слънцето монокъл.

Асен Разцветников
През бурното море се връщал кораб
със триста пътници - златотьрсачи.
Извивали се мълнии в простора,

Владимир Зеленгоров
Друга година чичо Гане не се бъркаше в къщната работа на жена си, ала тая есен, щом тя забоде хурката, той както си седеше до огъня, извърна глава, погледа как вретеното играе в ръцете й, помълча като че пресметна нещо, па стана:

Георги Караславов
Една нощ Ботев избяга от райския арест, дето небесните архангели го тикнаха за декламиране на собствените си стихове, и се спусна над София.
- Да видя как се празнува моят ден - рече си той.

Орлин Василев
Агентите от дирекцията бяха едни от най-преданите и най-ревностни наши поклонници. Случваше се по цели седмици да следват очаровани своите любими писатели - комунисти.

Из анкетата „При 17-те новоприети членове в Съюза на българските писатели”
- Кога и какво ви е ориентирало към писателското поприще?
- Като дете - приказките и легендите, които съм слушал от старите рибари и моряци, които нявга често посещаваха родния ми град. по-после, като юноша,

Людмила Шикина
превод: Найден Вълчев

Син като небето е този ден,
в който аз вървя
посред полето
и над който плуват по небето

Людмила Шикина
превод: Захари Иванов

***
Пред огъня стои жена
в печал. Молитвено ръцете
издига тя
като лалета
в настъпилата тишина.

Владимир Георгиев
Добротата обезтелесява. Зловещо е да си добър, щом наоколо те дебнат. Не те дебнат с добро, знаеш го, но въпреки това решаваш, че моралът ти изисква да постъпваш, да се отнасяш, да обичаш… правилно.

Иван Енчев
Поема
Нощта е една автострада
без никакъв знак за отбивка,
без никаква лампа попътна,
без никакъв лъч за усмивка…

Любомир Духлински
Неочакваната смърт на един гений в разцвета на силите си завършва линията на живота му с безкрайно многоточие…

Славе Македонски
Вратата боязливо се открехна. Влезе неповратлив висок момък с голям белег на лицето. Белегът имаше формата на малка луна.
- Търся другарката Сийка Стоянова.

Коста Андреев
ПО УЛИЦИТЕ НА…
Хората навсякъде се раждат еднакви и всички имат еднакво право да живеят щастливо. Но там, където господства капиталът, първа жертва са най-беззащитните - децата.

Сашо Настев
ДОБРОПАМЕТНИЯТ
Във печата го порицаха
като безчестник
и оттогава
не чете вестник!

Тома Измирлиев
НА КОЛЕНЕ
Той бе бледолик младеж,
кротък, мил и симпатичен;
хранеше се със копнеж
и със стихчета лирични.

Георги Райчев
Две влюбени сърца на остров Бора-Бора
живееха някога безгрижно сред простора:
той беше Матахи - неустрашим и смел,
а Рери беше тя - плод, сладостно узрял

Денис Балин
превод: Елка Няголова
РУСКОТО ПОЛЕ
Не искам нищо да променям,
да скривам под език глаголи.
За тях ще жертвам само мене,
безкрайното поле с монголите…

Габор Гараи
превод: Ангел Тодоров
На склона на Напхеги - там, далече,
във долината шумна на Табан:
не съм аз бил във тоя край мечтан,
но моите мечти го знаят вече.

Ерих Кестнер
превод: Владимир Мусаков
В коя страна топовете цъфтят?
Нима не знаеш? Ще научиш скоро!
Дори чиновниците там под строй - седят
като в казарми - в своите кантори.

Красимир Машев
МЕД И ЖИЛО
У нас родените с голям късмет
времето така е размножило,
че за търтеите винаги да има мед,
а за пчелите - само работа и жило.

Ирина Кирилова
Из „Къщата на хармонията” (2017)
Дядо ми Кольо беше баща на мама. След като умряла майката на мама и на леля Елена, дядо ми Кольо се оженил за една жена от село Момино, която носела същото име като на първата му жена. Наричахме я баба Тана. Дядо ми и баба Тана живееха при вуйчо Тодор [...]

Георги Тулийски
ПИСМА ПО ВЯТЪРА
1.
Понеже ми е дом земята
и нямам място да те скрия,
държа отворена вратата
пред погледа на всичките стихии.

Елисавета Багряна
Зимата владее пълновластна.
С губер бял е Витоша покрита.
В гънките на нейното „Копито”

Иван Вельов
Пак свода е от черен камък,
под него тъмна е нощта
и грeй единствен в нея пламък
недоизгрялата луна.

Боян Знеполски
ЛЕКТОР
Пристигна лектор. Нещо ще узнаем.
Навярно чудни знания ни носи.

Георги Волокин
ПОСМЪРТНА ЧЕСТ
Той писа биографии двутомни
и дигна шум до бога,
пък неговата - с десет реда

Пародия по „Гарванът” от Едгар По
Павел Спасов
Ден и нощ - и тъй - отдавна,
уморен броя аз бавно,
цифри сбирам, смятам тук.

Леонид Мартинов
превод: Татяна Любенова
ПЪРВИ СНЯГ
Тръгна по вечеря.
- Не чакай! - каза. - Работа…
Валеше първи сняг.

Леонид Мартинов
превод: Кръстьо Станишев
Русия в тих неделен ден пресекох,
пресекох я в почивния й ден
на ранен влак и преброих смутен
едва стотина хиляди човека,

Ангел Христов
Той лежеше завързан с вериги към леглото и се взираше в тавана. Странен таван, имаше толкова много сякаш плаващи образи, приличаше на екран, или на някакво ново чудо, което той, в своя деветдесет годишен живот, не беше виждал.

Светла Караянева
„Тук е най-добре!” - каза той, като слязоха в сепарето на самия плаж. „Няма комари, до морето сме, а и музиката…” В този момент гръмна Мамбо № 5 на Лу Бега и нестройният, сладострастен латиноритъм сякаш се сля и запулсира с вълните: One. two, three, four, five.

Йосиф Йосифов
СТАН
Навярно затова, че и през зимата
на баба й се искаше да работи
сред птиците, под цъфналите ябълки,
тя слагаше във собичката стан.

Живко Сотиров
По водата пътека не може да се отъпка.
На бързеите водата най-много шуми, но е най-плитка.

Кръстьо Станишев
ЕСЕННА ПЕСЕН
Изведнъж, изведнъж
плисна бляскав ласкав дъжд.
И внезапно помежду ни
опна той прозрачни струни.

Боян Балабанов
***
Написа пиеса. Събра ученици
и почна уроци да дава:

Симеон Гатев
Неделното утро ме буди,
камбанният звън ме опива.
Аз ставам. - Пред мен изумруди,
играят над тях пеперуди
и капят по белите сливи.

Димитър Аджемов
Откакто се въведе новото работно време, нещо ново цъфна и върху старата сърдечна почва на дьлгогодишния архивар-регистратор бай Лимонков.

Димитър Аджемов
Студена зимна нощ. Вятърът здраво стегнал юздите на ледената си колесница в див бяг препуска из улиците, блъска се в стъклата, провира се през комините, дращи по вратите и пее своята страховита песен.

Исторически разказ
Змей Горянин
- Трябва да побързаме. Виждам те, че капна от умора, но няма какво да се прави. Още един час и ще стигнем воденицата на дядо Ефтима. От там може да има кола до колибите.

Димитър Пантелеев
ВЕЧЕРЯ
Вечерята във тия бедни ниски къщи,
където богомолни старци и жени
живеят своите последни дни
и чакат моето завръщане -
тя е една последна чиста радост.

Васил Дунавски
ЕСЕН НАСТЪПВА
Пак летни дни отлитат,
настъпва есен тук
и птиците в редици
отлитат веч на юг.

Стоян Михайловски
Отдавна съм въздигнал ази
в сърцето си олтаря два, -
отдавна служа в тез олтари,
на две могъщи божества.

Григор Витез
превод: Димитър Пантелеев
Петстотин пролети той стои,
пълен със зелена прохлада
и със своите клони шуми
сам сред зелените ливади.

Петя Пейчева
Из „Еднопосочен билет” (2025)

30 ГРОША
Ограждам се с пресипнало мълчание,
отвързани са всички зли езици
и ръфат с настървено отчаяние
изплъзващи им се амбиции.

Петър Ванчев
(Пловдивска поема)
Град калдъръмен и старинен,
за теб не бях написал нито ред.
Затуй и ти съвсем причинно
не смяташ, че съм твой поет.

с акад. Георги Марков, историк, публицист и есеист разговаря Петър Андасаров
- Започвам с искрено признание този наш разговор, академик Марков. В доста дни търсих следи и жалони по житейските и творческите ви пътеки и пътища в редица от книгите преди най-новата ви „Преживяно и премислено” издание на издателство „Захарий Стоянов” през тази година.

Андрей Германов
Сестричките ме жалеха, защото,
макар все още аз да бях сред тях,
аз вече бях си тръгнал от живота -
далеч от песни, от любов и смях.

Димитър Светлин
ДЕНЕМ
Шуми южняк, капчук роси
и как е слънчево край мене.
Единствен месецът виси
като ледунка нестопена.

Димитър Гимиджийски

Богдански летеше с апарата си на две хиляди метра височина. Моторът бучеше оглушително - двеста и двадесет коня галопираха скрити зад могъщата стоманена гръд, а витлото с пронизваща бързина разбиваше празнината и бележеше лека сянка, върху която блестеше счупен обръч.

Тодор Петров
Идилията на българското село, така правдиво и така картинно обрисувана от Димитър Гимиджийски в пиесата „Бойка”, от няколко дни се поднася от сцената на Варненския народен театър пред очите на варненското гражданство, с още по-голяма правдивост, картинност и художество.

Борис Марзоханов
Някои хора, още от рождение, са си дали клетва да вървят косо с тоя свят. Такъв е и Горан. Срещаш го и питаш:

Ангел Тодоров
Разсърдила се равнината
на планината
и почнала да й се кара:
- Скалисто чучуло! Безкраен камъняк!

Ангел Каралийчев
Из поредицата „Нашите поети и писатели за Родопа”
Посетих „снежните планини на траките” през 1935 година, месец август.
Обходихме Средна Родопа - Чепеларе, Устово, Райково, Смолян, стигнахме до границата. В тоя гостоприемен край прекарахме една седмица с моя приятел и главен директор на Съюза на популярните банки д-р Илия Палазов.

Александър Кипров
На милата ми майка
Палави деца бяхме, когато се гаврехме с покойната баба Яна. Рано в зори, още слънцето не изгряло, рояк деца, неумити, несресани, със сух хляб в ръце, тичахме, надпреварвахме се кой по-рано ще отиде пред портите на добрата бабичка.

Цветан Чачановски
Очи. Усмивка. Поглед влюбен.
Две думи. Флирт. Цалувка няма.
Разходка. Филм. Живот загубен.
Началото на стара драма.

Панайот Станчев - Черна
превод: Димитър Пантелеев
В страната далечна със ниви богати,
където царува и бедност и стръв,
беснееха бури, проля се и кръв
и в хижи и в царски палати.

Басня
Демян Бедни
превод: Александър Муратов
Където ежът се яви, там няма място за змията.
„Виж, ти четинест дявол на земята!
Ама почакай: вписан ти е в полица дългът.”

Владо Любенов
Янчо Михайлов, „В скришната стаичка на сърцето”, изд. „Артграф”, София, 2025 г.
Иван Бунин казва, че когато дойде вдъхновението, трябва да го хванеш здраво  и да не го пущаш, защото не се знае кога пак ще се появи.

Продрум Димов
Името на този забележителен и уникален наш художник шестваше триумфално из националния ни духовен живот, даже и в чужбина в течение на десетилетия през втората половина на миналия и първите години на 21 век.

Леда Милева
На Ани донесоха сладка попарка
и малка лъжичка.
На пода оставиха мляко за Шарко
в дълбока паничка.

Цвета Изворска
ГАТАНКИ
за животинки
(хем за повече от тринки…)
Посвещавам
на светлата памет
на моите родители,

По случай „Седмицата на българската книга”
Константин Петканов
Така, както е поставен у нас въпросът за българската книга, е нов и не се развива по своя естествен път. Отношението на интелигенцията към родното ни творчество - и то е недъгава рожба на войните, и то е едно доказателство, че културното ни развитие не върви по правилен път.

Усин Керим
Във гърдите ми бликат несънувани сили
и мечтите ми сякаш са птици.
Дъщеричка си имам, тъй немирна и мила,
както всички невръстни дечица!

Басня
Васил Ив. Стоянов
Детето си играеше на двора,
унесено, безгрижно, без умора
и пущаше сапунени мехури.

Мирон Иванов
Написах с кръвта и сърцето си една дописка - дописка остра и зъбата, насочена срещу злоупотребите на нашия закупчик. Населих го като паламуд и си рекох:

Богдан Овесянин
Ако някога кажа:
- детинство,
значи казвам:

Симеон Маринов

ВЕЧЕР СЕ СПУСКА…
Вечер се спуска,
разпуска
кичури дълги коси;

Димитър Добрев
Симеон Маринов - „Земя” - стихове, София, 1933
Името Симеон Маринов е познато твърде добре вече. Неговата първа книга стихотворения налага непринудено на вниманието и поезията му.

Иван Хаджихристов
КРИТИКА
Отлична е пиесата.
Проучени са фактите.
Аз вярвам, че хареса ти?
- Особено антрактите.

Д. К. Попов
I.
Въстаници - шепа, хванали балканът -
борил е в числото и син му Боян;
три месеца храбро земята си бранат
и трепет задават на турский султан.

Муса Джалил
превод: Бленика
По-скоро на ливадите, деца!
Играйте, весело се смейте!
Скръбта от своите сърца
и майчините - разпилейте!

Дениз Левертов
превод: Красин Химирски
РАЗГОВОР В ТЪМНОТО
Историята ще ни запомни - поде един.
Мушици сме върху гърба на Левиатан - оспори друг.

Нели Коларова
СБОГУВАНЕ
- Не си отивай още! Остани!
Вълшебство направи! Та ти си влъхва!
- Живях щастливо всичките си дни! -
усмихва се спокойно и въздъхва.

Банко П. Банков
Павлина Павлова, „Убийство с цвете”, изд. “Български бетселър”, 2025

Талантливата поетеса, авторка на историческа, съвременна и научнофантастична проза, на сентенции и белетристика за деца, Павлина Павлова ни изненадва отново и категорично.

Добрин Добрев-Финиотис

Ако човек трябва да пише за България, той непременно трябва да напише за Родопа, а напише ли за планината не може да не се спре при песента на Христина Лютова.

Петя Йорданова
МОРЕ
На брега застанала честита,
гледам как по твойта ширина
бягат лодките сами открито
и надуват белите платна.

Панчо Михайлов
Бяха вече довели мащехата, но детето не знаеше това. То беше на три години и спокойно подреждаше цветните играчки по килима.
Така израсна то - при мисълта, че тя е истинската му рождена майка. Нали и тя му носеше картинки и шоколад!…

Димитър Аджарски
Колкото и да сме противници на фатализма, все пак, неволно надаваме вик:
- Каква бе тази черна орис на нашата литература, че трябваше да изгубим за една година толкова много таланти?

Янка Митева

То беше в късна есен. Въздишаха листата
тъй скръбно, тъй зловещо, почти с човешки глас,
и както по полето умираха цветята,
тъй нашите надежди умираха тогаз.

Крум Кюлявков
В десетата година на войната
отново ни нахраниха със трици -
изпуснаха с закон от апсаната
светите либералски мъченици.

Арсени Йовков
Спомени от Илинденското въстание
Бяха първите дни на август. Въстанието бе в своя разгар. Всеки ден и час колчем въстанишка съдба ни изкачеше на някоя по-висока чука, на по висок връх, ний съглеждахме нови стълбове от дим, дочувахме нови ехтежи от съседни нам

Луи Арагон
превод: Александър Муратов
ВСТЪПЛЕНИЕ
Човекът, къде е човекът? Човекът
премазван, убиван, от всичко лишен,
човекът забравил за края рожден
и както добитък с числа накачен,
добитъка в кланица хладна запрен.

Пиер Лоти
превод: Стоян Коледаров
Те живееха в една скромна квартира навътре в двора.
Бяха троица: майка, дъщеря и бабичка-роднина, леля на едната и баба на другата. Дъщерята не бе сторила осемнайсет години, когато бяха принудени, по каприза на злата съдба, да се преместят тук, в най-тъжното кътче на тяхната къща, като дадоха под наем всичкото си останало [...]

Татяна Любенова
ПРОЗРЕНИЕ
Засипва Времето с листа
годините ни уморени.
Листа, красиви и в смъртта.

интервю на Петър Андасаров
Проф. д-р Мюмюн Тахир, писател, публицист, журналист, университетски преподавател:
Изминах пътя си до тук с моите убеждения и заблуди. Не се страхувам да изрека истината, защото вярвам в нея

Предупреждение от пазарджишки историк
Денчо Владимиров
Запомних тези думи на видния пазарджишки общественик и историк  Илия Стефанов, който се изказа на премиерата на документалната ми  книга „Говори Москва” през 2010 г. в Дома на писателя в Пазарджик. Беше по това време, през ноември, преди 15 години.

Цанко Лавренов
Изтекоха вече няколко години от странствуването ми из Света Гора, но все още живея със Светогорските спомени.

Цанко Лавренов
При все че е основан от великия сръбски жупан Стефана Неман, Хилендар най-вече през последното столетие е бил всецяло в български ръце: монаси и проигумени са били все българи от България, Тракия и Македония.

Цанко Лавренов
Доскоро, захласнати от блясъка на западната цивилизация, се бяхме отвърнали от своето и отрекохме много художествени ценности - плод на българския творчески гений.

Светослав Камбуров-Фурен
Чакам на една гара бързия влак за София.
Говорят около мене, четат вестници и пушат.

Цветан Минков
Четенето е културен навик. То е нужда за истинския интелигент, който съзнава, че трябва непрестанно да се самообразова.
Но то е изкуство. Не всеки умее и знае да чете. Другаде - там, дето четенето е едно от основните потребности на духа - са написани цели книги върху тоя въпрос: как да се чете.

Александър Муратов
1.
Сред тебе, край на чистите простори,
от бисерна роса росен,
растат тополи белокори,
и всяка вдига меч зелен.

Бленика
ЯДРАНСКО МОРЕ
Край бреговете на Далмация
Адриатическо море спокойно дреме,
дъхът си сякаш да поеме -
разбито, уморено, победено

Атанас Бакърджиев
Бяхме в час. Учителят четеше един хубав разказ. Всички слушахме с голямо внимание. Изведнъж от задните чинове се чу продължителен смях.
- Заспал, г-н учителю, заспал, заспал - закряскаха подигравателно няколко ученици.

Георги Костакев

ОРАЧ
Самин сред плодните ниви
оре орачът и пей, -
в недрата земни корави
той златно семе ще сей.

Дамян Калфов
Малкият Богданчо беше много кротко и послушно момченце. Първо отделение той мина с отличие.
А сега в цялото второ отделение имаше-нямаше две три деца прилежни като него. И четенето от читанката научаваше добре.

Стоян Георгиев
Морето само живите обича,
а мъртвите изхвърля на брега.
Христо Фотев
Днес морето беше тихо и ласкаво като Марина: тя носеше неговото име, то - нейната красота. Издълженото й тяло, с лек кафеникав тен, бе лениво изтегнато на черния пясък и Боян я съзерцаваше с нескрито задоволство, защото от няколко дни се чувстваше щастлив.

Мира Дочева
ПОРТРЕТ
Бисерни зъби, уста - малина,
Клепки от свила, коса - коприна.
Очите сини - вежди гайтани,
Снага - вретено, плитки - прибрани.

Продрум Димов

Името на този ревностен строител на съвременна духовна България като че ли потъна в света на безмълвното забвение след неговата кончина преди десетина години.

Борислав Ценов
ТЪРНОВСКИТЕ ЦЪРКВИ
От хълмове със цвят пшеничен
те слизат в Янтра като птици.
И пеят с български камбани -
от янтарни води люляни.

Димитър Христодоров
Темпът на днешното неспокойно време продължава все повече да разклаща устоите на семейния бит и увеличава желанията за лек и охолен живот.

Богдан Митов
С Иван Станойчев се познавах от няколко години. Бях ходил в неговото село и когато попитах кой е най-добрият кооператор, всички ми посочиха него.

Борис Светлинов
*
От бял камък е роден!
Пее рано всеки ден -
буди тебе, буди мен!

Ганчо К. Петров
Слънцето остави жълто-кървави следи над хоризонта и забърза по пътя си.
Сива, непроницаема тъма забули земята.

Георги Караславов
На 12 декември 1930 г. в столицата на „свободна” България падна убит Ганчо К. Петров, прокуденик на румънската чокойска олигархия, секретар на Съюза на добруджанските младежки организации.

Тодор Дашков
Туй равно поле, равно като тепсия и над него надвиснали сиви облаци сипят дъжд, студен, тежък дъжд, от оловни капки, сякаш, дъжд.
И все вали, - ех, как вали!

Хенрик Сенкевич
Бях в една многобройна компания. Разправяха за чудесни случаи, за предчувствия, за явяване на духове на умрели хора и други подобни неща, които сега все повече интересуват и тия, които разбират. и ония, които не ги разбират.

Хенрик Сенкевич
Отдалеч се виждаше дъбрава, пред дъбравата поляна, па нива, всред която се издигаше колиба, покрита със сламена покривка и мъх.

Елена Алекова
Думи за сборника „В скришната стаичка на сърцето” (2025)  на Янчо Михайлов
Чела съм и съм писала за предишните три сборника с кратки разкази на Янчо Михайлов (и за поезията му също).

Продрум Димов
Наред с активното си стойностно присъствие в поезията за възрастни, белетристиката и художествено-документалното четиво, плевенската авторка Валентина Атанасова изпитва не по-малък афинитет да пренася надареното си перо и в света на творчеството за деца.

Златимир Коларов
В Прага съм за пореден път - на „среща на върха” на ревматолози от Европа и света - summit, както са го нарекли организаторите от известна фармацевтична фирма.

Из „Късна среща” (1964)
Давид Овадия
Беше весела нощ, беше хубаво виното,
но в прозорците вече зора зазори!
Край изпитите чаши заспаха мнозина,
уморени от стихове, песни, игри.

Пеньо Пенев
БОТЕВ И НИЕ
Отдавна е Ботев живял и умрял -
и разлика има в това, че навремето
той знаме на нашата възраст е вял,
а ние си веем перчемите…

Вичо Иванов
Нашият приятел Иван Хаджимарчев, който напусна живота тъй преждевременно, беше кръгъл пролетарий, човек и писател на протеста срещу гнета на капитализма и монархо-фашизма.

Георги Илиев
Кога се прекатури колата - пътища много, казва една българска поговорка. А то ще каже - не върви из непознати, неизпитани и опасни пътища, защото по-умно е да се предпази колата от прекатурване, отколкото да се суетим след прекатурването, около нейното сглобяване и издигане.

Йордан Ковачев
***
Тихо светъл ден замира,
тихо чезнат далнините.
И приспивен здрач събира
счупени стрели - лъчите.

Йордан Ковачев
„Великата илюзия”, разкази от Никола Родинов, издава к-во М. Г. Смрикаров,
София, 1943 г.
Презимето на автора звучи книжно, но не оригинално. Има друг подобен още по-книжен и по-стар псевдоним „Бран Родинов”!

Микола Петренко
превод: Александър Муратов
Вълк и овен се сдружиха,
тръгнаха с крачка честита.
Хората скоро откриха
само рога и копита.

Александър Гаврилюк
превод: Красимир Георгиев
ПЛАКАТИ
Сплетени думи стремят се, песни-плакати се нижат -
аз през решетка ги мятам под стряха на селска хижа,
другарите ще ги подхванат - тътенът ще ги запрати:
ще станат плакатите песни. И кой ще спре тези плакати?

Пърси Биш Шели
превод: Цветан Стоянов
Като две врани изгладнели,
надали крясък зъл и груб,
от кървав дъх освирепели
и долу, в ниското видели
все още пресен труп;

Георги Михалков
- Тази нощ е станал голям обир - каза инспектор Петър Миланов на колегата си Васил Димитров, който влезе в кабинета му.

Добрин Добрев-Финиотис

Като ясна звезда в дълбокото небе на Добруджа грее и ще грее името на народната певица Димитрина Кунева.

Любомир Духлински
Темата за Лермонтов винаги ще остане привлекателна за всички, които живеят в Кавказ, особено в местата в Пятигорск, на автентичното място на дуела на Лермонтов при скалата Пекалская, която е открита от С. И. Недумов през 1950 г.

Михаил Лермонтов
превод: Николай Бояджиев
На стръмен бряг морски девойка седи
и с ласка на своя приятел шепти:
„На дъното падна днес моят гердан,
спусни се ти и донеси го оттам!

Васил Карагьозов
Кога кокичето цъфти
край синура в лехите снежни,
тогава, знам, ще дойдеш ти
с милувка в погледите нежни.

Из писмо на Васил Карагьозов до Иванка Манчева
Ямбол. 22. VII. 1910 г.
Мила Иванке,
…Досега аз прекарвах монотонни и скучни, дни, вечно погълнат от еднообразен труд, с ярост и съмнение в душата.

Лео Коен
Без особени заслуги
към свободната страна
на гърба на много други
той издигна се - и на

Иван Карановски
Из поредицата „Нашите поети и писатели за Родопа”
Уважамий г. Редакторе,
Вашето писмо и приложеният въпросник представят интерес и заслужават отговор. Tе са удобен повод, да се изкажат мисли за една област, сред която се намира една от най-хубавите наши планини.

Ненчо Савов
Денят настъпваше, когато
започна вихреният бой;
във утрото на чудно лято
погина не един герой.

Петър Горянски
В епохи на нравствено и икономическо крушение, народите винаги са обръщали поглед към своето историческо минало, за да потърсят в него ония културни и материални ценности, които им дават вяра и упование в превъзмогването на държавната и политическата криза.

Тодор Костов
НА ЮГ И НА СЕВЕР
По Хайне
На юг воин чутовен
стои на голий рид…
И дреме той безмълвен,
в тъга е цял пропит…

На 12 февруари почина Люба Касърова - един истински, безспорен поет, едно отзивчиво, човечно сърце, една високо културна, благородна и прекрасна жена.

Рафаел Алберти
превод: Александър Муратов
ДРЕХО МОЯ…
Дрехо моя, дрехо моя,
няма да те облека -
не ме пускат да отида
във морето, дрехо моя.

Ду Фу
превод: Атанас Смирнов
Така е дребен и почти
невидим малкият щурец,
но трогва хорските сърца
с печалния си тих гласец.

Иван Д. Христов
В края на двадесетте години на миналия век група ентусиазирани родопчани, преселници в Асеновград (Станимака), поставят началото на културно - просветна дружба „Рожен”.

Николай Вранчев
Във връзка с гурбетчилъка, широко разпространен, особено в Ардината долина, са създадени народни песни, конто са измежду най-хубавите в Средна Родопа.

Мирослава Димитрова
Дълго време имаше само мрак.
Без звезди. Без сънища. Без нежна светлина.
Само аз - тъничка сянка, загубена и малка,
сред свят от лед и сиво бездихание.

Иван Пенев
***
На Георги Бончев
Как си, приятелю, горе?
С кой ли си пиеш кафето?…
Още ли в нощи тревожни
зреят насън стиховете?

Георги Бончев
ПЕПЕРУДА
От волността си много луда,
на вятъра игрив сестра,
до мене кацна пеперуда
и ме покани за игра.

Пламен Трайков
Познавах нюансите в лъчението на тези изразителни очи - чрез маската на хладнокръвие Таня опитваше да ме предпази от лабилността си. Гушнала Мария в ръце, не продума докато ме изпращаше до асансьора.

Митко Горчивкин

Откак се беше разболяло детето на Гроздана, Гено Маждрака и денем и нощем дебнеше край дядовата Радулова плевня. Не искаше да изпусне петдесетте хиляди за главата на партизана.

Ботьо Савов
Над лозята в зашумените дървеса невидими жетвари пееха песента на лятото. Кърищата светеха в тая звучна тишина. В жегата на чистия въздух зрееха плодовете.

Богомил Райнов
Във мойта стая, горе на тавана,
ми идват доста често скъпи гости:
дъждът, студът, поетите и враните -
и, вярвайте, съвсем не съм самотен.

Борис Марзоханов
ЗАВЕТ
На моя син Митко
Расти, дете, във буйната си младост,
със бурен устрем ти напред върви!
И никоя световна несполука
не би посмяла тебе да срази!

Владимир Манасиев
- Не си ми вече на сърцето. Искам, но не мога да те обичам. Крив ли съм? Не ми се сърди. Може магия да е, може от Бога да е, може от човеци и да е… Гледам те стоиш насреща ми и мълчиш и ми е мъчно. Много ми е мъчно. Вярвай ми! Що [...]

Писмо от великия руски писател Лев Толстой до едно момче
превод: Цоньо Калчев
Мило дете!
Получих писъмцето ти и с радост го прочетох. Вижда се, ти трябва да си много ученолюбиво момче, като ме питаш за такова нещо: „Коя е най-добрата наука?”

Легенда
Лев Толстой
Асаргадон, цар асирийски, победил цар Лалия, покорил царството му, всички градове изгорил и разрушил, всичките жители откарал пленници в своята земя, войниците всички до един изтрепал, а самия цар Лалия затворил в кафез.

Владимир Стоянов
КЪЩАТА
Тук думите имат пространство на ехо,
защото с любов са изречени.
И сивото камъче, спряло полека
до къщата, в мен се оглежда.

интервю на Петър Андасаров
Хайгашот Агасян, композитор и изпълнител:
Гордея се, че съм син на два велики народа - Арменския и Българския
Когато композирам музика за песен винаги предпочитам стойностна поезия
- Като те гледам вече толкова години, все си мисля, че ти е хубаво да си пленник, създател и посланик на музиката - в определени жанрове. Истина ли [...]

Васил Попов
Посвещава се на Дора Габе
Селската жена отвори уста срещу Музата, сякаш щеше да запее или да кълне. В коравото й лице, дялано от червен мрамор, светеха сини очи, оградени с множество бръчки, изгубили своите посоки.

Петър Стъпов
Начупеният гръб на Балкана сега беше ослепително бял. Дълбок сняг покриваше върхове, долини, чукари и усойни места. Студеният въздух беше чист като кристал. Никакъв шум не нарушаваше мълчанието на планината.

Кръстьо Белев
- То било в турско време, Коля…
Дотегнало им да разорават черната угар и сухите стърнишки, житото на които други прибирали, без да са жънали и вършали, овошките, из които други обирали, обирали без да са се качвали по клоновете им дори.

Веселин Ханчев
Да мога по чудо да стана голям,
ще сторя, каквото мечтая:
такива машини аз сам ще създам,
че всичките хора ще смая!

Асен Каваев
Както щем и да я разглеждаме, тя е еднакво скъпа.
Като Твърдина, няма по-голяма радост и щастие, да стъпиш и се закрепиш на нея.

Асен Каваев
Във всеки тъмен кръстопът
с болката на много рани -
дирят всеки светъл път
несговорните славяни.

Асен Каваев
Раниха подпоручика. Не стигаха големите фугаси, които противникът сееше сред окопаващата се рота, но и тия проклети шрапнели започнаха със страшна сила да се пукат съвсем ниско над главите на войниците.

Тодор Влайков
- Какво прави кака Лисавета? - питам един ден сестра си, когато, дошъл да прекарам лятото в родния си градец, бях на гости у нея.

Михаил Исаковски
превод: Татяна Любенова
В ПРОВИНЦИАЛЕН ГРАД
В дървения град
със зелени покриви,
дето зиме - лете
улиците глухи са,

Ефрем Гордон
превод: Красимир Машев
ЦЕНАТА
Мои стихове във вестник чела,
тъщата ме пита: „Зетко мили,
любопитна съм, колко са платили
за тази твоя работа нефела?

Красимир Власев
НОЩНИ ПЕПЕРУДИ
нощните пеперуди привличат уличните
лампи
както и светещите реклами
на кока-кола дамско бельо и храни

Петър Хаджинаков

Деветата поетична книга на Иван Енчев „Ехо от бързей”, 2024, (ИК „Българска книжница”) практически е и неговото тридесето заглавие в съвременната ни художествена литература.

Никола Статков
Радко се върна от казармата с остригана глава и тесте карти в джоба. На другия ден, беше неделя, отидоха с майка си на площада. Момчето води хорото, игра, наигра се.

Снежина Кралева
Из “Вечерник” (1968)
Наричаха ме Снежанка,
момичето на даскала,
градско цвете, присадено
между перуниките,

интервю с акад. Иван Дуйчев и писателя Димитър Мантов. Тук поместваме отговорите на Мантов. бел. ред.

*
Големите научни открития са станали не толкова по пътя на откриването на нови факти, колкото на основата на вече известни факти.

Делчо Василев
1. Златаров и морето
Между многото ми спомени за нашият виден съгражданин и именит учен, писател и общественик проф. д-р Асен Златаров, два спомена изпъкват най-силно и най-правдиво в паметта ми.

Стоян Дринов
Бръм, пчелице
работлива,
бръм, другарко
търпелива;

Иван П. Йончев
***
Преваля нощ… Ведреят небесата
и плахо чезнат трепетни звезди; -
една от тях, по-ярка от зората,
приветно грей… Това си ти.

Мирза Геловани
превод: Красимир Георгиев
ТИ
Видя как се разгарят небеса -
горяха те нечувано, проклето,
куршумът избръмча като оса,
кой знай защо другаря предпочете.

Николай Отрада
превод: Красимир Георгиев
ВЪВ ВЛАКА
Вагонът тих е.
Всички спят.
Лек звън.

Георги Майоров
Световни умове твърдят, че творческите наклонности идват по наследство и от родното място, което събужда една или друга насока за развитие на индивидуалните заложби.

Димитър Кенанов
„Възможна ли е друга история на литературата?”  -  въпрос-тема на брой 5-6/1996 на списание „Език и литература”/с гл. редактор: Св. Игов и название на книга (1993 г.) от полската литературоведка Тереса  Валас. Своевременно питане, на което се дава отговор задължително при смяната на обществено-политически системи:

Лалка Павлова
Според древните гърци времето съществува още преди появата на света, затова техният бог Хронос е един от най-първите в гръцката митология. Благодарение на него са се появили сезоните и годините, водещи до самото начало на времето.

Недялка Каралиева

Запознаха се във фоайето на кино „Балкан”. Кети го забеляза, защото той й се хареса с безупречно изгладения си костюм, велурена светлокафява шапка и стройна, силна фигура.

Христо Козлев
Знам, печален ще е моя край,
кървав ще е сетния ми ден -
залезът е кървавочервен,
буря огнена кога вещай.

Яна Камбурова

Все копнея, майко, по ония
очи сини, вежди лястовици.
Оттогава минаха години -
само него виждам ден и вечер.

Димитър Добрев
„Робство” - стихосбирка от Петко Тихолов, с предговор от Тихомир Павлов, София
Г-н Петко Тихолов е поет на потиснатите и онеправданите, - обаче, неговата пролетарска поезия не е агитационна, а е пропита от силно кондензирано социално чувство.

Петко Тихолов
Родината над бездни е надвесена,
картечен вой на снопове коси,
горят села, край тях мъже обесени,
а огънят припламва и пълзи…

Иван Пулкин
превод: Красимир Георгиев
ПРОЛИВЪТ НА ДЕТСТВОТО
„И сякаш в тази нощ със своя топлина
невиждано блестящо слънце грее…”
Ив. Гончаров
Ти спиш като кутре, носле завряло в длани
под бездната на синия покой…

Николай Некрасов
превод: Никола Фурнаджиев
ЛЮЛЧИНA ПЕСЕН
(подражание на Лермонтов)
Спи, немирнико безвреден!
Нани, нани, на!
В люлката ти мътно гледа
медната луна.

Върбан Велчев
Последен залп на селските петли.
Небето се уми. Повя студено.
Заспаха невротиците дори
без съновидения.