ЕЛИЦА ВИДЕНОВА УМНОЖАВА СЪРЦЕТО ПО ДВЕ

Премиера на „Яж ябълки и си мълчи”

Галерия-книжарница „София-прес” се задъхваше от аплаузите на десетките почитатели на Елица Виденова, дошли за премиерата на нейната книга „Яж ябълки и си мълчи” вечерта на 5 юни. Обратно на шаблонните сценарии, авторката откри представянето с едно импулсивно, есеистично, емоционално уплътнено, донякъде подвеждащо в мото си, „Обяснение в любов”. Това беше нейният изповеден начин да изрази неизразимото - любовта към близките си, приятелите, спътниците в изкуството. Тя говори за специалните мъже и жени в нейния живот:
„На първо място това е моят баща - един обикновен български учител, който се е образовал за инженер химик и на когото дължа света на познанието - необятнността на няколко хиляди тома книги… На второ място - моят вуйчо Петър, който ме обича като своя дъщеря и ме е научил, че където и да те е поставила успешната кариера в определен момент, можеш да продължиш да живееш щастливо и в двустаен панелен апаратамент и единственото ти натрупано богатство да бъдат авторитетът и уважението, съградени с честност и труд, вярното приятелство и любовта на семейството ти.”
Елица Виденова намери най-точните думи на благодарност и уважение към: учителите си в поезията - Борис Христов и Иван Динков, към спонсора на книгата - Иван Левков (инженер и поет), към Стамен Касабов - художник на част от илюстрациите, към Иван Тонов (фотограф), към Елена Стоева - художничката, която рисува поезия и е автор на корицата на новата книга.
Сълзи в очите на публиката избликнаха при нейния словесен поклон към най-свещената жена в живота й - майката, която винаги е била жизнерадостен, топъл и добър дух на дома й: „Благодаря ти, мамо, за бъдника в домашното огнище, за светлината и усмивката… Мама сега е светлина и едва ли някога ще ми стигнат думи да напиша колко ми липсва! Тази вечер е посветена на нея…”

Поетесата Виолета Христова представи книгата, използвайки библейски, исторически, фолклорни и модерни символи, свързани с понятието „ябълка” като отправна точка на един комуникативен игрови синтез - поезия, женственост, личностно самочувствие, оригинален характер, които се пресичат във фигурата на авторката: „В поезията на Елица Виденова ябълката е един дълбок, осмислен, многопластов символ. Това е книга, изящна като самата авторка, привличаща във визуално отношение, изпипана, изкусурена до съвършенство. Но външният образ отговаря до милиметър на поетическия портрет на авторката и превръща изданието в една словесно-визуална комбинация, чиято цел е да ни хармонизира и извисява. Онова, което най-много ми хареса в стиховете на Елица, е тяхната виталност, усмихната нежност дори в най-драматичните моменти, фина влюбчивост, която никога не стига до изстъпления на женственост, а само деликатно напомня, че жената е нещо различно от мъжа… Тук женствеността е многоизмерима - тя гали, наказва, мята искри на артистичност, вдъхновява и влюбва с себе си, пресича мъжките сърдечни магистрали, оставя белези, хаплива е.”
Камелия Кондова, редактор на книгата и автор на предговора, открои най-важните моменти: „… Същата тази поезия е в състояние да ни „приюти в надеждата” и да „умножи сърцето по две”. Този, написан от нея, Закон за сърдечното движение, сигурна съм, е вкарал в светлия път и най-заклетите песимисти. Отдавна не се чудя откъде тази сила в това крехко момиче. Ако беше въпрос на килограми, сумистите са къде по-надеждни. Но силата на светлината, която струи от думите й, задължава - ако си почтен читател. И вади твоята собствена светлина, за която можеш да надникнеш в кътчета от рая, кътчета от любовта, от родината, която не е просто география, а защитена обич.”

По време на авторския рецитал (в който звучаха над 15 стихотворения) публиката на няколко пъти повтаряше „Искаме още!”, което не се случва често на премиери…

Финал на вечерта постави иронично-притчовият диалог, който Николай Петев проведе с присъстващите колеги писатели: „Много мисля напоследък за нашата поезия: какво ще дойде, какво ще остане и какво ще замине. Има две тенденции в женската ни поезия - едната е неприятна. Тя се състои в това, че дадена поетеса толкова се харесва, толкова се обича, че става неприятно на читателя. Елица не обича себе си, тя обича другите. Това е очевадно - от стиховете й струи обич към близки и далечни, въобще към света наоколо. Аз получавам месечно десетки стихосбирки: и именно този недостиг на обич към другите, а прекалена обич към себе си, не е добре…
А това момиче е толкова талантливо, че ако гласувате награда „Елица Виденова”, предлагам да й я връчим още сега…”

Новата стихосбирка е шеста по ред за Елица Виденова и е дело на издателство „Български писател”, София, 2013 г.

От книгата:

Елица Виденова

Вместо автобиография

Не съм вода ненапита -
     сега съм пенлива река
и ми е тясно коритото,
     в което отколе тека.
Не съм срамежливото пламъче
     на скромен, домашен уют -
искрите така се разпалиха,
     че в буйни огньове горят.
Не съм ароматното цвете -
     украса на мъжки ревер.
Показвам си остро бодлите.
     Внимавай преди да береш
божури от моите устни,
     иглики от мойте очи!
Когато във Рая те пусна,
     яж ябълки и си мълчи!

За авторката:

Елица Виденова (1966 г.) е поетеса, която не въздиша с романтичен тон, нито пък припада в постмодернистични крайности. Тя разказва за живота на модерната жена, която „крачи несиметрично” и усеща глобалистичния човек като ранима струна. Стихосбирките й „Луда вода” (1993), „Бродница” (1997), „Олтар за Юди” (2000), „Котва за връщане” (2004), „Небе на кредит” (2009) са съхранили едновременно фолклорна песенност, метафорична публицистичност, емоционална пластичност и личностна категоричност. Тя ясно заявява, че жената творец е равновесието в антиномията на половете и го доказва не само чрез поезията си, но и с изключително успешната си кариера на журналист, редактор, ръководител. След 17-годишен стаж като телевизионен и радиожурналист (в БНТ, в РТВЦ - Варна, в МСАТ, в БТА и др.) днес Елица Виденова е директор на БНР - Радио Варна. Книгата й „Бродница” е отличена с голямата награда за поезия „Владимир Башев” (1998 г.). Стиховете й са включени в няколко антологии, има преводи и публикации на руски, френски, полски, македонски, арабски, албански език. Магистър е по масови комуникации и журналистика. Член на СБП, СБЖ, Международната академия на писателите и публицистите, Славянска литературна и артистична академия, Варна.

 Анжела Димчева