СИНОПТИЧНА ПРОГНОЗА

Елена Христова

СИНОПТИЧНА ПРОГНОЗА

Днес небето крещи, че е хубаво
да живееш. Послушай небето!

“Над цялата страна ще преобладава слънчево време…”

Забрани на дъжда във очите ти
да вали. И послушай небето.
Изгони ветровете от стаята,
на мъглата кажи да си иде.
Избърши си със кърпа прозорците.
Измети от ъглите студеното.

“Необичайно високите температури за сезона…”

Виж синджирите златни на слънцето.
Остаряла е само тревогата.
Януари танцува със лятото –
обещават си да се любят.
Облечи си най-цветните дрехи
и иди да погледаш реката.

“Само на места в следобедните часове е възможно да превали…”

Не затваряй вратата, не чуваш ли,
вън небето крещи, че е хубаво
да живееш…

Извънредно включване:
Някой открадна слънцето!
Очакват се проливни дъждове, не напускайте домовете си и
…запазете спокойствие!


* * *

Ти ли си това стихотворение
със мозайката от многоточия,
стонове, въздишки и стремления –
пулс върху горещо слепоочие.
Ритъмът задъхан, запетаите –
гари в разпиляното пътуване.
Думите като тела изваяни
мокрото в очите ми целуват.
Не чета, а дишам всяка страница.
И се плъзва чувството във вените.
И солено се посипва в раната.
Ти ли си това стихотворение?


ВРЕМЕ ЗА КЕСТЕНИ

Наивна като думи тебеширени,
целунати от дъжд, събирам кестени.
Един ден ще ти кажа как намирам
ритмичния им пулс и безпогрешно
погалвам уязвимото кафяво,
избликва животворната му сила
и с болката ми щедро заиграва,
а ти си мислиш – “Колко е красива!”


ЗАКЪСНЕНИЕ

Извива гръб пресъхналото пладне,
нащърбена е празната му чаша.
Отново тежък жребий ми се падна
В окото на деня да бъда прашек.

Коя си ти, осъдена невесто! –
с парливи устни вятърът ме стрелва.
Часовникът чертае пак отвеси
в прозореца на моя понеделник.

И през решетка от въпроси гледам,
животът как красиво отминава,
луната се стопява в свойта бледност,
а утрото ужасно закъснява.


ДА, НАИВНО ИЗГЛЕЖДА

Да, наивна наглед
тази зла повторяемост –
понеделници, вторници, среди,
разчертава живота ти
и кълбото мотае –
в бяг през Нищото ти си последен.
Главоломно препускаш
в отброените мигове.
Търсиш нежност на кратките гари.
Няма време за губене,
даже стига – не стига
за минута кафе и цигара.
Няма време за харчене.
Срещу болките в кръста
все по-силно затягаш кобура.
Но разбираш, че друг
вместо теб хвърля зарчето
и решава мъглите и бурите.
Да, наивна изглежда
бранта ти със сенките,
но така и не искаш да спираш.
Знаеш как си се раждал
и прилежно се учиш
как най-хубаво се умира.