Весна Парун

Весна Парун (Parun Vesna, 10.04. 1922, остров Зларин, до Шибеник, Централна Далмация, Кралство на сърби, хървати и словенци - 25.10. 2010, Стубичке Топлице, Хърватия) е хърватска поетеса и преводачка, класик на хърватската литература. Ражда се в семейство на общински чиновник. Предците й са рибари. Учи в Зларин, Шибеник и Сплит (1940). Завършва философия в Загребския университет (1940-1946). Публикува от 1945 г. От 1962 г. до 1967 г. живее в България, има кратък брак с български гражданин. После живее в Загреб (кв. „Дубрава”) и е писател на свободна практика. Първите й поетични сборници „Зори и вихри” (1947), „Стихове” (1948) отразяват патриотичните чувства от следвоенното възраждане на страната. В следващите й книги гражданската лирика се съчетава с любовната: „Черна маслина” (1955), „Вярна на видрите” (1957), „Робство” (1957), „Остави ме да отпочина” (1958), „Корал, върнат от морето” (1959), „Ти и никога” (1959) и др. В сборниците „Коралово море” (1959), „Конник” (1961) „Вятърът на Тракия” (1964), „Стихотворения” (1964), „Гонг” (1966), „Отворени врати” (1968), „Омагьосаният дъжд” (1969), „Сто сонета” (1972), „Срамувам се да умра” (1974), „Оловният гълъб” (1975), „Апокалиптични басни” (1976) въвежда родната митология, народния говор и „селския” език и стилистика в хърватската поезия. Следват: „Избрани стихове” (1979), „Салто мортале” (1981), „Избрани произведения” (1982), „Сонетни венци” (1991), „Преминавам през живота” (1993), „Омагьосана чаровница” (1993), „Избрани произведения” (1995), „Птицата на времето” (1996), „Смехът е по-силен от смъртта” (1997), „Грехът е смърт” (2000) и мн. др. Автор на над 60 книги с лирика и проза, на повече от 20 книги за деца, 15 драми („Мария и Морнар” и др.). Преводач от словенски, немски, френски и български език. Превела е много български поети - Яворов, Гео Милев, Дебелянов, Ясенов, Лилиев, Елин Пелин, Вапцаров, Багряна, Дора Габе, Димитър Пантелеев, В. Ханчев, Ал. Геров, Пеньо Пенев, Блага Димитрова, Павел Матев, Андрей Германов, Радой Ралин, Сл. Хр. Караславов, Л. Левчев, Б. Божилов, Станка Пенчева, Стефан Цанев, Дамян Дамянов, Валери Петров, Ваня Петкова, Иван Коларов, Симеон Владимиров, Валя Радинска и др. Носител на множество литературни награди. Творбите й са преведени на много езици. Умира на 88 г. У нас е издадена „Избрана лирика” (1964) и др.


Публикации:


Поезия:

МАЙКА ЧОВЕШКА/ превод: Иван Коларов/ брой 42 юли 2012