Иван Драч

Иван Фьодорович Драч, украински поет, критик, политик е роден на 17.10. 1936 г. в село Телиженци, Киевска област. Завършил е Филологическия факултет на Киевския университет „Тарас Шевченко” и висшите курсове за сценаристи в Москва. Дебютира с антивоенната поема „Нож в слънцето” (1961). Автор на стихосбирките „Слънчоглед’” (1962), „Протуберанси на сърцето” (1965), „Към изворите” (1972), „Корен и корона” (1976), „Драматични поеми” (1982), „Слънчоглед” (1983), на поемата „Вишнев вятър”, филмовите сценарии „Каменен кръст”, „Идвам при теб”. Превежда руски, литовски, полки и др. поети. Носител на Държавна награда на Украйна „Тарас Шевченко”(1976) и на Държавна награда на СССР (1983). Три пъти е бил депутат във Върховната рада на Украйна. Герой на Украйна (2006). Превеждан на почти всички европейски езици, в САЩ и Бразилия. На български е превеждан от Андрей Германов, Иван Николов, Иван Давидков, Захари Иванов. Негови стихове са публикувани в антологиите на украинската поезия у нас „Усмивката на Днепър” и „Вечерен храм”. На български е издадена книгата му „Последната балада” (2011) в превод на Захари Иванов.


Публикации:


Поезия:

ГОЛЯМАТА СЪЛЗА/ превод: Захари Иванов/ брой 30 юни 2011

БАЛАДА ЗА СЛЪНЧОГЛЕДА/ превод: Иван Давидков/ брой 42 юли 2012

ПЪТИЩА/ превод: Найден Вълчев/ брой 48 февруари 2013