Българска литература

ОБИЧАМ ДЪХА НА ПЕЛИНА

Володимир Вихрущ
превод: Йордан Янков
Когато зад смълчаните баири
със слънцето потъне и денят -
над щъркови гнезда луната спира
и ги намята с плаща на съня.

{Още»}

 
ИСТИНА

Григол Абашидзе
превод: Найден Вълчев
Наново дроздове по хълма свирят
и лястовички в синьото цвъртят,
но птичите им думи не разбиращ,
ти слизаш по завършващия път.

{Още»}

 
ЧОВЕК НА РЕФОРМИТЕ: ЮРИЙ ФЬОДОРОВИЧ САМАРИН

Александър Репников
превод: Литературен свят
На 3 май (21 април по стар стил) 1819 г. в Петербург се родил Юрий Фьодорович Самарин - изтъкнат руски философ, виден обществен деятел, историк и публицист. Получил добро образование, на 15-годишна възраст той постъпил в Московския университет.

{Още»}

 
НАСЛЕДНИЦИТЕ НА ТУХАЧЕВСКИ

Сергей Крюков
превод: Литературен свят
В последните години в резултат на големия брой публикувани материали стана широко известно и за военния заговор на Тухачевски, и за тежкото поражение на войските на Червената армия край Варшава през 1920 г. поради престъпно-нехайното командване на Троцки и Тухачевски.

{Още»}

 
РЕКВИЕМ

Александър Прокофиев
превод: Паун Генов
На стръмната Шипка,
в полето край Плевен,

{Още»}

 
ТИ ПОМНИШ ЛИ?

Теодор Щорм
превод: Ана Александрова
Ти помниш ли - в оная пролет как
надвесени над влажната градина
опивахме се в падащия мрак
от люляка лилав и от жасмина?

{Още»}

 
НА НАШАТА РЕЧ

Ярослав Връхлицки
превод: Пенчо Симов
НА НАШАТА РЕЧ
Ти - в „Господи помилуй” ехтяща с чудна сила,
ти - в песента на Вацлав надмогнала смъртта,
ти - извор чист на нежност и ярка красота,
на порив благороден безсмъртна люлка мила!

{Още»}

 
ЦВЕТАН МИНКОВ-МОРЯКА И НЕГОВИЯТ СВЯТ

Марин Ботунски
Цветан Минков е роден на 21 април 1941 година.
Неговото детство и юношество, неговата ранна памет, буйства и спомени са обвързано-сързани с Враца, със скалите над Хижата и „Вратцата”, с легендите за Радан Войвода, Софроний Врачански, Ботевата чета. Тук завършва гимназия и пише първите си стихотворения.

{Още»}

 
ОНОВА ЛУДО КОЛЕЛО

Цветан Минков-Моряка
Похлупен под мрачното февруарско небе, сивият риболовен траулер осми ден плаваше през Атлантическия океан от залива на Ню Йорк за Гибралтар. Шестмесечният рейс беше завършил успешно и сега той се клатушкаше ритмично с пълни трюмове, почервенели от ръжда бордове и дълга зелена брада под водолинията.

{Още»}

 
УПОЙВАЩАТА БЛАГОСТ НА ЕСЕННИЯ ДЪЖД…

Генадий Попов
превод: Спаска Гацева
***
Упойващата благост на есенния дъжд,
с вековната тъга и висините прелетни…
И циганското лято гостува ни веднъж,
дъждовни снегове към нас са устремени.

{Още»}

 
ЗА ЕДНА ИЗВЕСТНА РЕПЛИКА НА ЧЕХОВ

Елена Черникова
Из статията „Капките на синдрома”
превод: Стефка Тотева
Чехов като човек, по негового лично признание, е изпитвал автобиографофобия. Авторски неологизъм на Чехов. Не го е привличало да изцежда нещо си отнякъде и на  всичкото отгоре да демонстрира резултатът.

{Още»}

 
ВСЕВОЛОД КРЕСТОВСКИ (ЗА АВТОРА НА „ПЕТЕРБУРСКИТЕ ПОКРАЙНИНИ”)

Александър Репников
превод: Литературен свят
Дълго време нашите телевизионни зрители следяха приключенията на героите от телевизионния сериал “Петербургските тайни”, поставен по романа на Всеволод Владимирович Крестовски “Петербургските покрайнини”, който неведнъж бе преиздаван в последните години.

{Още»}

 
БОТЕВ

Золтан Кирай
превод: Нино Николов
Ти -
плът и кръв
от тялото народно.

{Още»}

 
ДА СЕ ДОКОСНЕШ ДО РУСИЯ

Таньо Клисуров
Пътуването до Русия не прилича на никое друго. Поне за мен. Страната на Пушкин и Лермонтов, на Толстой, Достоевски и Чехов е в съзнанието ми като „Обетована земя” на духа. За хората от моето поколение руската култура се е вляла в жилите ни ведно с българските духовни ценности.

{Още»}

 
КОЛКО ЖИВЕЕ ЕДНА РОЗА

Георги Костадинов
КОЛКО ЖИВЕЕ ЕДНА РОЗА
Нищожни, невидими дори, са песъчинките
и какво е една сълза в очите на влюбен?!
Но когато в дланта ми поставяш ръчица,
неусетно в морето пред нас сме изгубени.

{Още»}

 
ПО-ЯСНА МИСЪЛТА СЕ ОТКРОЯВА…

Емили Дикинсън
превод: Николай Тодоров
***
По-ясна мисълта се откроява,
когато не е толкова прозрима -
дантели както склонове чертаят
или мъглите - Апенините.

{Още»}

 
УСПЕХ

Емили Дикинсън
превод: Владимир Виденов
УСПЕХ
Успехът най е сладък,
ако не си успявал:
измъчва ли те жажда -
нектара оценяваш.

{Още»}

 
АФОРИЗМИ

Борис Борисов
• • •
Не си забележителен,
ако не забелязват, че те няма.

{Още»}

 
КРИСТИОНАС ДОНЕЛАЙТИС – „ГОДИШНИТЕ ВРЕМЕНА”

Алексей Мусорин
превод: Литературен свят
Говорим ли за литовската литература е невъзможно да не споменем името на Кристионас Донелайтис (1714 - 1780), човека, който създал първото в литовската поезия произведение на европейско ниво, извеждайки литовската литература на качествено ново стъпало.

{Още»}

 
ЛИСТАТА НА КЕСТЕНОВОТО ДЪРВО

Ханс Йорг Райнбергер
превод: Кръстьо Станишев
ЛИСТАТА НА КЕСТЕНОВОТО ДЪРВО
Листата на кестеновото дърво
се разтвориха в росата на
                        последната нощ
и, крехки ръце,
те раззеленяват отново клонака.

{Още»}

 
И ПАК Е БЯЛО…

Лариса Василиева
превод: Григор Ленков
***
И пак е бяло. Пак е светло.
Реката синкав лед скова.
И пак сълза блести в небето -
или е слънцето това?

{Още»}

 
ПТИЧКА

Михаил Кремен
ПТИЧКА
Прозореца случайно бе отворен:
изхвъркна сладкопойната ми птичка!…
- Къде ще идеш, галена, без мене
във тая страшна нощ сама-самичка?

{Още»}

 
ЕВРОПА ЧЕТЕ БЪЛГАРСКИЯ ПЕТРАРКА

Анита Коларова

„В Лайпциг издадоха поетичната книга „Канела” на Елин Рахнев”. Така приятно ни изненадва един от октомврийските броеве на в. „Животът днес” с анонимен /редакционен/ анонс. По-нататък четем: „Лайпцигско издателство предостави на аудиторията си последния засега поетичен сборник на известния български поет Елин Рахнев, което е нов успех за съвременната ни поезия”.

{Още»}

 
СОНЕТИ

Франческо Петрарка
превод: Драгомир Петров
ИЗ „СОНЕТИ ЗА ЖИВОТА НА МАДОНА ЛАУРА”
***
Благословен да бъде оня хубав ден
и времето годишно, мястото, часът,
красивата страна, където първи път
от две очи аз бях завинаги пленен.

{Още»}

 
ИЗ „СОНЕТИ ЗА ЛАУРА” (1934)

Франческо Петрарка
превод: Николай Вранчев
ПРИЖИВЕ НА ЛАУРА
***
О, вий, които чувате в тез песни
въздишките, що ронеше в нерадост
сърце в заблудите на първа младост,
кога бях друг, а не какъвто днес съм, -

{Още»}

 
ФРАНЧЕСКО ПЕТРАРКА (1304-1374)

Николай Вранчев
Предговор към книгата „Сонети за Лаура” (1934)
Петрарка, знаменит италиански поет, е у нас комай непознат. Името му знаят негли малцина от трите сонета, преведени някога от К. Величков, сроден нему по нежност и чувствителност, и поместени в старите христоматии.

{Още»}

 
ИГОР ЗОЛОТУСКИ: „ГОГОЛ НЕ Е ИМАЛ НИКАКВО ДУШЕВНО ЗАБОЛЯВАНЕ”

превод: Литературен свят 
Гогол не е страдал от шизофрения, убеден е неговият биограф, литературният критик Игор Золотуски. В интервю за РИА Новости Золотуски разказа за собственото си виждане за фигурата на Гогол, за новите открития на изследователите за живота и творчеството на писателя и разпръсна редица митове, свързани с името на Гогол.

{Още»}

 
ЗА ИГОР ГРИГОРИЕВ

Валерий Мухин
превод: Татяна Любенова

Запознах се с Игор Григориев в началото на осемдесетте години на миналия век. Това беше период на ранното ми поетично творчество, когато стиховете бликаха като фонтан от мен и носех една след друга дебеличките папки с ръкописите си в писателската организация, а след известно време получавах за тях рецензии от псковските поети и [...]

{Още»}

 
ГОЛИШАРЧЕ

Ирена Панкева
ГОЛИШАРЧЕ
Едно усмихнато юначе
сега е моята държава!

{Още»}

 
ТИГРОВО ОКО

Георги Стоянов
р о м а н                                              
                                                 1
    Автобусът  профуча по тесния мост над Сушица и  се втурна  под  сенките на крайпътните дървета. След завоя се показа градецът,  къщите му сякаш се надигнаха , за да  ги забележим по-добре. Бели и цветни, потопени в уюта на свежа зеленина, те  нетърпеливо очакваха гости.

{Още»}

 
„ПЕТОКНИЖИЕ” (2012) – ІІІ

Вълко Марашев
ИЗ „МЪЛНИИ В МЪЛЧАНИЕТО” (1990)

НЕ Е КАМЕННА МОЙТА ПЛЪТ. Аз съм смъртен.
Вие казвате, че съм безсмъртен - чиста лъжа.
Аз, Пеньо Пенев - камък откъртен
от брега на времето - на времето принадлежа.

{Още»}

 
„ПЕТОКНИЖИЕ” (2012) - ІІ

Вълко Марашев
ИЗ „СВЕТКАВИЦИТЕ НЯМАТ СЯНКА” (1983)

МИСЛИ, ЗАПИСАНИ В ДУШАТА
Бие гласът ми в небесата високи.
Кракът ми в походи дълги изгаря…

{Още»}

 
ЛИСТ ОТ ДЪБ

Атанас Мочуров
ЛИСТ ОТ ДЪБ
           На дъщеря ми Милкана
Аз идвам от Света гора
и в погледа си нося скръб,
а във ръката - лист от дъб.

{Още»}

 
МОМИНИ СЪЛЗИ

Галина Сира
превод: Красимир Машев
Цветчета, цветенца, нежни цветя.
От пролетта рано помамени.
Наричат ви в тази братска земя
не момини сълзи, а „мамини”.

{Още»}

 
КОЙ ИДЕ ТАМ

Янка Купала
превод: Найден Вълчев
Кой иде там? Какви са тези хора,
стълпени като облак под простора?
           - Беларуси.

{Още»}

 
АДИЛ-БЕГОВИТЕ СЕНЕТИ

Стефан Аврамов
Из „Орлите на Бабуна”
Есенен ден. Капят пожълтелите листа от дърветата. На тумби, на тумби се движат из полето селяни, които работят беговите ниви. Слънцето клони към заник, засълна се зад облаци, обагрени с алени краски. Откъм Сухи-рид неусетно почнаха да прибягват грамадни тъмни сенки, рожби на мрака.

{Още»}

 
БУНТЪТ НА ХАЙДАР-БЕГОВИТЕ РАТАИ

Стефан Аврамов
Из „Орлите на Бабуна”
Златното слънце на подранил летен ден се бе показало откъм високите планински чукари и заливаше с копринен блясък маковите градини и ниви на Сливополе, всред което се очертава като сребриста ивица Лиляковската река.

{Още»}

 
МЪТЕН КАТО СТРАХОВИТА РЕКА, ЖИВОТЪТ СРУТИ БРЕГОВЕТЕ СИ

Анита Коларова
„Изглежда, че ние още не сме открили как и по какъв начин
да извикаме младия човек, за да ни чуе той и да се върне назад към нас!”
Йордан Радичков
На 18 ноември чух по телевизията за произшествие:

{Още»}

 
ИЗ „СЪГЛЕДВАЧЪТ“ (1993) – III

Владимир Луков
***
Гъстите вежди на мъглата
изострят погледа -
не за пътните знаци,
а за Пътя!…

{Още»}

 
ПРЕДИ ДА ТРЪГНЕШ…

Ахмет Емин Атасой
* * *
преди да тръгнеш, прости се
със сънливото було на зората,

{Още»}

 
РУБАИ

Павлина Павлова
***
Аз просто нямам врагове. Ала омразата вирее -
в приятели и непознати я виждам как катранно зрее.
Прелее ли навън, за час ще умъртви когото стигне.
Но не и мен. От обич светя и страшно много се гордея.

{Още»}

 
НЕ С УМ ЩЕ СХВАНЕШ НЕЙНОТО ЗНАЧЕНИЕ…

Фьодор Тютчев
превод: Красимира Василева
***
Не с ум ще схванеш нейното значение,
че тя към общ аршин не се докарва.

{Още»}

 
СТАРЕЦЪТ, КОЙТО ОБИЧАШЕ ЕСЕНТА

Влад Ривлин
превод: Георги Ангелов
- Е, това е всичко - помислил си човекът при поредната си годишнина.
“Постигнах всичко, към което се стремях”. И след кратка пауза, добавил: “А каквото не постигнах - вече е недостижимо за мен”.

{Още»}

 
АЛЕКСАНДЪР ДУГИН: „ЛИБЕРАЛИТЕ СА СЕКТА ОТ ФАНАТИЦИ”

превод: Георги Ангелов
 интервю на Светлана Новикова
- Александър Гелиевич, отдавна говорите за колапса на либералната цивилизация. Толкова ли е очевиден той?

{Още»}

 
КУЛТУРНАТА РЕВОЛЮЦИЯ И КРАЙНИЯТ ЛИБЕРАЛИЗЪМ В АМЕРИКА

превод: Литературен свят

снимка: Уикипедия
Известният американски юрист Робърт Борк през 1997 г. издаде книгата «Спускане в Гомор: съвременният либерализъм и залезът на Америка», веднага станала бестселър.

{Още»}

 
АМЕРИКАНСКИЯТ ГУЛАГ КАТО НАЙ-НОВА ФОРМА НА КАПИТАЛИЗМА (II)

Валентин Катасонов
превод: Литературен свят
Още през 1972 г. в САЩ има около 300 000 затворници. В 1990 г. те са вече 1 милион. Днес САЩ, където затворниците са повече от 2,3 млн., оглавяват списъка на страните по брой на хора, намиращи се в местата за лишаване от свобода.

{Още»}

 
MЕРЗАВЕЦ ВЪРХУ МЕРЗАВЕЦ

Константин Милчин
превод: Литературен свят

Романът „Москва, не те обичам” („Москва, я не люблю тебя” - преведена на български като „Мразя тази столица”, книгата излиза в ИК „Персей”. - бел. прев.) на Сергей Минаев

Сергей Минаев е написал роман, в който подробно обяснява, защо властта в никакъв случай не трябва да се дава нито на народа, ни интелигенцията, [...]

{Още»}

 
НОКТЮРНО

Павел Славянски
НОКТЮРНО
От пясъчните склонове на Юга
тече най-хубавата песен на живота,
тук дъжд и слънце сплитат своя воля,
а вятърът извайва сладко чудо -

{Още»}

 
ЩЪРКЕЛИ

Цветан Илиев
Откъде тези разпръснати сенки в гърдите ти?
И колко ли тежки обиди са вплетени в тях?
Ти в бялата стая лежиш примирена, изпита.
С тих глас ми говориш - за мен те е страх.

{Още»}

 
СТИХОВЕ

Ирина Велева
***
По пътищата пълни със самотници
търся усмивка.
Намръщени посрещат ме хората.

{Още»}

 
ПРЕДИ СВЪРШЕКА НА СВЕТА

Ваня Данева
Трябва ли да прекося
целия ми живот,
за да откриеш
моето отсъствие?

{Още»}

 
ТИ МОЖЕШЕ ДА СВИРИШ С ЧАСОВЕ…

Елена Вълкова
***
                “В началото бе музика”
                              Твоето Верую
Ти можеше да свириш - с часове,
без ноти. Гушнал старата “Кремона”,
унесено, отнесъл се в друг век.

{Още»}

 
ОРФИЧЕН ПРАЗНИК

Атанас Капралов
ОРФИЧЕН ПРАЗНИК
Началото…
Каква мистична тръпка:
Луната в парка,
първите целувки,

{Още»}

 
ЕКСПОЗОМ: ВРЕДИТЕ В НАС И ОКОЛО НАС

Георги Чалдъков
Yo soy yo y mi circunstancia. (Аз съм аз и заобикалящите ме неща).
 Хосе Ортега и Гасет
На 10 декември 1962 г. Джеймс Уотсън, Франсис Крик и Морис Уилкинс, но не и Розалинд Франклин, получават Нобелова награда за медицина. Малко след церимонията по връчване на наградата, Диоген изрича по улиците на Стокхолм “Морала търся”.

{Още»}

 
ЧЕРНОЗЕМ

Емануил Попдимитров
ЧЕРНОЗЕМ
Като дъб
исполински
назрях
в тишина
за твоите
мълнии.

{Още»}

 
АВТОБИОГРАФИЯ

Емануил Попдимитров
Роден съм през 1887 год. 23 октомври, в с. Груйнци (Кюстендилско), което по договора в Neuilly е отстъпено на Югославия. Произхождам от семейство, което в родословието си наброява няколко поколения свещеници.

{Още»}

 
ПОД КЛОНАТИТЕ БУКАЦИ

Димитър Гундов
ПОД КЛОНАТИТЕ БУКАЦИ
             В памет на Иван Василев
Три дни и три нощи
в Балкана горяха огньове.
И в огромни казани
се вариха вкусни курбани.

{Още»}

 
ГДЕ Е ЩАСТИЕТО НА ЕДИН НАРОД

Добри Войников
Там, где глупост и незнане
коленичат подло пред вандали,
дет’ имотний се за мъдър счита
и софистът - за учен почита;

{Още»}

 
НА ДОБРИ ВОЙНИКОВ

Стилиян Чилингиров
Учител и писател,
Мислител и певец,
на новото мечтател,
на старото творец,

{Още»}

 
КОСИТЕ НИ СИВЕЯТ ПОД ТОВА НЕБЕ…

Емил Болеслав Лукач
превод: Пенчо Симов

***
Косите ни сивеят под това небе,
със седмоостър нож стократно сме ранени.
Мечтата ни икаровска отнета бе.
Завързват ни с въжета мокри и солени.

{Още»}

 
ПРИЧИНАТА ЗА СТУДОВЕТЕ

Юнна Мориц
превод: Григор Ленков
ПРИЧИНАТА ЗА СТУДОВЕТЕ
Беше скучно през целия ден
и тъгуваше стария клен,
а пък днес вече зима настъпи.

{Още»}

 
ПЕСЕН ЗА ОБЩЕЖИТИЕ № 3

Римма Казакова
превод: Марко Марков
Може би сега ми е нужно
да си спомня -
                      не ме кори!

{Още»}

 
МАЛЪК ПРЕЗРАЗСЪДЪК ПРЕЗ ЕСЕНТА

Беат Брехбюл
превод: Кръстьо Станишев
МАЛЪК ПРЕЗРАЗСЪДЪК ПРЕЗ ЕСЕНТА
Толкова поетически мнима
почти печална
мъгла около шията
гали нощем езерото.

{Още»}

 
ПРИКАЗКИ ОТ ЦЯЛ СВЯТ

преразказал: Марко Марков
КАК ЛИСИЦАТА ИЗЛЪГАЛА ХИЕНАТА
африканска народна приказка
Веднъж, преди много години, може да са повече, може да са и по-малко, но не е в това, както ще разберете, работата, голяма жажда нападнала лисицата: скита се немила-недрага из пустинята умницата с умница, проклина съдбата и ближе напуканите си устни, докато имала слюнка, защото скоро и тя [...]

{Още»}

 
ТЕОСОФИЯТА – РЕЛИГИЯ БЕЗ БОГ

Юрий Носовски
превод: Стефка Тотева
Направеният преди век и половина от Елена Блаватска опит за „синтез на всички религии” в една се изроди в обикновена пропаганда на източната мистика, окултизма и магията. Наистина, тя успя да просъществува в годините на СССР като „любима религия на съветските инженери”, а след това стана духовна основа на тоталитарните секти.

{Още»}

 
ПОДМЯНАТА!

Кина Къдрева
Думи след Деня на българските будители
Върнахме се толкова назад в икономическото и духовно равнище на живота в България, че заплахата от дълбока и непоправима ерозия става все по-голяма.

{Още»}

 
ЗА ДВЕ „РЪКОПИСНИ” ТВОРБИ НА ТОДОР ЦЕНКОВ

Георги Н. Николов
Писмовното наследство на този автор днес търпи скромно възраждане. Основано върху обществен интерес към българската литература, създавана в странство. Ценков е неин ранен стожер в Латинска Америка след Борис Шивачев и Матвей Вълев.

{Още»}

 
РУСОФИЛИЯ И РУСОФОБИЯ В БЪЛГАРИЯ

Панко Анчев
Кратък анализ на явленията и тяхната история
1.
Значението на понятията „русофилия” и „русофобия” са ясни и разбираеми, но истинското им съдържание и реалната им сила крият  редица особености, проявяващи се както исторически, така и във връзка с променящата се постоянно геополитическа ситуация.

{Още»}

 
ХИТРАТА СВИНЯ

Никола Монев
ХИТРАТА СВИНЯ
Свинята и кучето станали приятели. В един двор живели, в една копаня им сипвали храна. Обичали се като брат и сестра. Но станало така, че по вина на кучето се скарали.
Къщичката, в която нощували, била малка. Едва ги побирала.

{Още»}

 
ТЕЖКИ ВРЕМЕНА

Крум Кюлявков
ТЕЖКИ ВРЕМЕНА
Ще има мир! Ще има! През някой хубав ден
ще дойде и следите ще изтрие той
от този кървав пир на тъмни богове.

{Още»}

 
НИКОЛА АГЪНСКИ – КАПИТАН ЕНГЕЗКИ И НЕГОВИТЕ РАЗКАЗИ

Радка Пенчева
От дете обичах да се ровя в книгите и снимките на моите баба и дядо, на които дължа много. Сред книгите на дядо ми две привличаха вниманието ми. Едната носеше заглавие „Войнишки другар”, а другата - „Нашите херои”.

{Още»}

 
СУНГУРИЙСКИТЕ БЛАТА

Пьотр Комаров
превод: Николай Антонов
СУНГУРИЙСКИТЕ БЛАТА
Надзърна - додето лети самолета -
земя непозната и странна видя:
блата зеленясали, глухи полета,
мочурища, тинеста, мръсна вода.

{Още»}

 
ИТАКА ЧАКА

Владимир Виденов
ИТАКА ЧАКА
          “…навярно вече си разбрал Итаките що значат.”
                                                 Константинос Кавафис
Поете, плаваш мълчешком
към своя пристан,
където глътка златен ром
ще те пречисти.

{Още»}

 
ОТМЪЩЕНИЕТО

Мартин Маринов
В 17. 30, следобeд, на 10 юли, в сладкарницата под административната сграда на мощната икономи­ческа групировка, преводът от английското значение на която беше „Аз, Ти и Те”, Иван Петров бе на мили­метри от усещането, че е преживял живота си напразно.

{Още»}

 
КАМЪНИ

Милен Маринов
Здрачната светлина на септември, примесена с дъх на мокро мушкато и кора от дървета. Клен и липа пред Народната библиотека, пейка опръскана от помпите на “Паркове и градини”, малки капчици вечерност, които пролазват в дрехите ти и студено целуват кожата.

{Още»}

 
ЙЕРАРХИОПАТИЯ ИЛИ ТОЛКОВА ДЕБЕЛ ЛИ Е БОЙКО БОРИСОВ?

Георги Чалдъков
Ехо от Третия международен симпозиум по адипобиология и адипофармакология
Преди много години Диоген (412-323 пр. Хр.) е казал „Аз съм гражданин на света”. От 80-те години на миналия век Homo obesus (затлъстялият човек) повтаря тези думи на древния гръцки философ.

{Още»}

 
АМЕРИКАНСКИЯТ ГУЛАГ КАТО НАЙ-НОВА ФОРМА НА КАПИТАЛИЗМА (І)

Валентин Катасонов
превод: Литературен свят
В публикуваната наскоро интересна статия «Демокрацията в Америка днес» на Дмитрий Минин се говори, в частност, и за такава страна на американската система като затворите. Споменава се и за така наречените комерчески затвори: «В САЩ процъфтява «бизнесът», експлоатиращ труда на затворниците.

{Още»}

 
ЛЯТО Е ТВОЕТО ИМЕ

Демир Демирев
ЛЯТО Е ТВОЕТО ИМЕ
Ветровете
бързоногите
отнесоха
тъмните
плажове

{Още»}

 
С УМ РУСИЯ…

Еберхард Дикман
превод: Татяна Любенова
Запознахме с Вадим Валерианович Кожинов в началото на 60-те години. Само по неговите разкази научих за миналите, петдесетте години, които са били доста бурни, за драматичните събития,

{Още»}

 
ДОБРИЦА ЧОСИЧ: «ЗАСИЛВАНЕТО НА РУСИЯ Е СЪДБОНОСЕН ВЪПРОС ЗА ЦЕЛИЯ СВЯТ»

превод: Литературен свят
На церемония по връчването на наградите на I Славянски литературен форум «Златният витяз» Международният комитет присъди най-високата награда на Форума, златен медал на името на А.С. Пушкина «За важен принос в развитието на литературата» на Добрица Чосич - легендарния сръбски писател, романист и есеист, политически и национален теоретик, действителен член на Сръбската Академия [...]

{Още»}

 
ИЗЧЕЗВА БАВНО УТРИННИЯТ ДИМ…

Владимир Фирсов
превод: Матей Шопкин
***
Изчезва бавно
утринният дим.
Небето като в приказка светлее…

{Още»}

 
ВЕЧЕРЕН ЗВЪН

Иван Козлов
превод: Красимир Георгиев
ВЕЧЕРЕН ЗВЪН
Вечерен звън, вечерен звън!
О, мисли вдън, о, чуден сън
за млади дни в любовен рай,
за бащин дом и роден край.

{Още»}

 
ЗАКУКАЛА СИВА КУКУВИЦА

Петро Нишчински
превод: Пенчо Симов
Закукала сива кукувица
от зори, сутрин рано;
Ой, заплакали млади юнаци
във далечна чужбина, в затвора проклет…

{Още»}

 
КЪМ УНГАРЦИТЕ

Даниел Бержени
превод: Йордан Стратиев
Унгарецо, ти бе могъщ, всесилен!
Днес твойта кръв линее - гаснеш ти.
Не чуваш ли със гневен бич небето
над твоята родина как плющи?

{Още»}

 
ВЯТЪР

Октавио Пас
превод: Красимира Василева
ВЯТЪР
Листата запяват
и ябълки в такт се люлеят игриво.

{Още»}

 
АЛЕГОРИЯ

Самюъл Тейлър Колридж
превод: Николай Тодоров
ВРЕМЕ ИСТИНСКО ИЛИ ВЪОБРАЖАЕМО
АЛЕГОРИЯ
В откритите планински ширини
(не знам къде, но бе магично място),

{Още»}

 
ПРИКАЗКА ЗА ЛЕСА

Михай Еминеску
превод: Иван Коларов
ПРИКАЗКА ЗА ЛЕСА
Този лес е цар прославен -
в дворцовите цветни зали
под крилото благодатно
род до род са се събрали.

{Още»}

 
ПОЕЗИЯ

Максим Танк
превод: Иван Давидков
ПОЕЗИЯ
Аз знаех, че ти си светкавица
сред небосвода;
аз знаех, че ти си усмивка
на роба свободен;

{Още»}

 
СЛЕД ЧЕТЕНЕ НА ДОСТОЕВСКИ

Николай Грибачов
превод: Димитър Василев
От съновник безпредметен
вдигнала ръка без жал,
бързо Соня се заметна
със копринения шал.

{Още»}

 
ШИПКА

Николай Грибачов
превод: Мария Грубешлиева
Тук все още ямите зеят,
и бой тук развихрял се лют,
все още се вижда траншеят,
а там - оръдеен редут.

{Още»}

 
ЧЕШКИ СТИХОВЕ

Ян Неруда
превод: Пенчо Симов
ЧЕШКИ СТИХОВЕ
Ако са нужни жертви
за свободата родна,
съдба, приемам участ
напълно безизходна.

{Още»}

 
ТУК – ТОВА Е, КЪДЕТО ПОСОКИТЕ СВЪРШВАТ…

Фридеман Бергер
превод: Ана Александрова
***
Тук -
това, където посоките свършват.

{Още»}

 
НЕИЗБЕЖНА ЕСЕН

Марина Матеева
НЕИЗБЕЖНА ЕСЕН
Защото не вървиш, а тичаш
през свойте дни и мойте нощи,
защото лудо ме обичаше
при първата ни среща още,

{Още»}

 
„ДА ПОМЪЛЧИМ ПРЕД ПРАГА НА ТЪГАТА…”

Георги Н. Николов
В българската литература днес срещаме разни сивоцветни епигони. Определящи сами себе си най-общо като модернисти. От неясното им общуване със света се раждат страници, пълни с нечетивност, празнословие, вехта символика и нарцисизъм. Цел на тези пишурки е да смаят света с липсващото си дарование.

{Още»}

 
СТАРЕЦЪТ С РАЗЛИЧНИТЕ ОБУВКИ

Мария Антонова
Можете да го срещнете по един от най-оживените софийски булеварди. Облечен е с окъсан панталон, отдавна загубил цвета си. Ризата е червена, а около врата му се подава „бялата якичка” под якето, невиждало изпиране, откакто го е облякъл.

{Още»}

 
ЕДИН САМИЗДАТ НА ЗМЕЙ ГОРЯНИН

Анита Коларова
Литературна находка

Кореняк русенец ми подари стихосбирка на Змей Горянин - самиздат, собственоръчно направена и илюстрирана от известния поет.

{Още»}

 
ЯСНА ПОЛЯНА И ТАЙНАТА НА ЗЕЛЕНАТА ПРЪЧИЦА

Красимира Василева
Из журналистическия бележник
Тулска област - изконно руска земя с прекрасна природа и с героично минало, съхранено в многобройни паметници.

{Още»}

 
ИЗ „КРИМСКИ СОНЕТИ” – V

Адам Мицкевич
превод: Димитър Горсов
ХІІІ - ЧАТЪРДАГ
Мирза
В молитвата ни трепетна навек застинал
с могъщи твърдини, о Чатърдак любим,
световно минаре си, падишах на Крим
с ръст, извисен в небесните пустини.

{Още»}

 
НАРОДНА ПЕСЕН

Стилиян Чилингиров
НАРОДНА ПЕСЕН
Песен народна,
Песен свободна,
Песен мечти!

{Още»}

 
АВТОБИОГРАФИЯ

Стилиян Чилингиров
Роден съм в Шумен на 26 октомври ст. стил и кръстен в същия ден. Основното си и средно педагогическо образование съм добил в родния си град. Учителствувах от 1898 до 1900 год. в селата Мечка (Никополско) и Султанлар (Провадийско).

{Още»}

 
КРАСИВИТЕ ЛЪЖИ

Георги Михалков
Несебър привличаше Андрей. Струваше му се, че старият град, притихнал над морето, е най-красивото кътче на земята. Беше ходил в много страни с екзотични пейзажи, но нямаше обяснение защо Несебър така му въздейства.

{Още»}

 
ЖАЖДАТА ЗА ПРАВДА И ПРАВА

Алла Новикова-Строганова
превод: Стефка Тотева
Пророчествата на Фьодор Михайлович Достоевски
Творчеството на Ф. М. Достоевски (1821-1881) е едно от върховните постижения на руската класическа литература - справедливо го оприличават на космос.

{Още»}

 
КЪМ РОДИНАТА

Людмил Стоянов
КЪМ РОДИНАТА
Ти чакаш покорна; болят бледо-кървави рани
и ниско небе се навежда с враждебни угрози.
О, спете под тия долини, надежди желани!
Окапвайте в есенна жалост, о, кървави рози!

{Още»}

 
СВЕТИТЕ СКИТНИЦИ

Георги Ангелов
Из дневника
***
В “Зли друм” , ако се не лъжа, Венцислав Начев пише, че ако набивачът на кол е майстор, набитият може да преживее цели два дни. Може и още как! Ние живеем така 23 (чети 30, 40, 50, 100) години и не охваме.

{Още»}

 
ЗАЩОТО ТАКЪВ Е НОЕМВРИ

Евгения Рангелова
Ноември. Най-съмнителеният месец от всички. Не знаеш дори дали е по-скоро есенен, или е по-скоро зимен.

{Още»}

 
ЛЕТИ

Фьодор Лисицин
превод от руски: Спаска Гацева
ЛЕТИ
Лети, мой сняг, лети, лети мой дим
Над кулите на утрото небесно
Над синята мъгла над погледа ми син
Лети, расти и забрави къде си

{Още»}

 
КЕРКИРА

Костас Нусиас
превод от гръцки език: Емилия Трифонова
КЕРКИРА
Как гледаш право в очите Керкира.
Далечна и синя, каквато е,
ще заслепи очите ти като слънце.

{Още»}

 
БЪЛГАРИН

Борислав Ценов
БЪЛГАРИН
И ти от нея в летен зной
навярно неведнъж си пил.
И неведнъж си питал кой
чешмата тук е съградил.

{Още»}

 
НА РАНИНА

Пенка Ушева
НА РАНИНА
Просветлява бавно
след безсънна нощ,
ранината плавно
сбира сила, мощ.

{Още»}

 
МОМИЧЕНЦЕТО С БАЛОНЧЕТО

Иван Вирган
превод: Иван Давидков
През синкавия град посред тълпата
върви момиче с къдри от злато
и своето балонче в небесата
с една незрима нишка води то.

{Още»}

 
«ЧЕРНИТЕ МИТОВЕ» ЗА РУСКИТЕ ЦАРЕ

Денис Малцев
превод: Литературен свят
Антируската информационна война на Запада: от Иван Грозни до Павел I

{Още»}

 
СТАЛИН И ЦЪРКВАТА ПРЕЗ ОЧИТЕ НА СЪВРЕМЕННИЦИТЕ

Александра Мотасова
превод: Литературен свят

Темата “Сталин и Църквата” e огромна. Взаимоотношенията на Вожда с Руската Православна Църква са многоаспектни и многопланови.

{Още»}

 
ИЗ „ЗАПИСКИ НА ЕПИСКОПА”

Митрополит Вениамин (Федченков)
превод: Литературен свят
През 1945 г., когато бях извикан от Америка за коронацията на Патриарх Алексий, се отбих във Воскресенския храм в Соколники.

{Още»}

 
СТАЛИН

Чарлс Пърси Сноу
превод: Литературен свят
откъси от очерка „Сталин” („Върволица от лица”. Лондон, 1967)
***
Има сериозни основания да се смята, че Сталин, за разлика от повечето от съмишлениците му, не е бил пристрастен към алкохола.

{Още»}

 
ВРЕМЕ НА ВЪЗВИШЕНА ВРЪЗКА

превод: Татяна Любенова
В памет на блажената кончина на Анатолий Ланшчиков
Русия познава, а сега уви вече познаваше Анатолий Петрович Ланшчиков като воин, който до последния си час не изостави своите бойни позиции.

{Още»}

 
ТОВА ВРЕМЕ ЗА УКОРИ ЛЕСНО Е

Евгений Ерастов
превод: Спаска Гацева
***
Пренебрегвайки зимния бяг,
стене сиротно тъжният вятър.
Под изскърца, връща се пак
Николай Заболоцки в мъглата.

{Още»}

 
ИГОР МАЗНИН

Леонид Сергеев
превод: Татяна Любенова
Има хора с много рядка дарба, които даже в мрачни дни, зад облаците виждат слънцето, с други думи - не сгъстяват неприятностите и в трудно положение не изпадат в униние.

{Още»}

 
КЪМ ВАПЦАРОВ

Дафинка Станева
КЪМ ВАПЦАРОВ
За теб историята отреди разпятие,
сине на Банско, сине на света.
Навярно тук съдбата те изпрати
да спомняш ни за вярата света.

{Още»}

 
В СВЕТА НА ПОЕЗИЯТА И В ПОЕЗИЯТА НА СВЕТА

Никола Инджов
Слово, произнесено на 14 ноември 2012 г. в Европейския парламент - Брюксел, на конференция, посветена на живота, творчеството и подвига на Никола Вапцаров.

{Още»}

 
НА НИКОЛА ВАПЦАРОВ

Микола Малахута
превод: Красимир Машев
Последна крачка… Но към безсмъртието крачка.
Стихът в ръката върху къс хартия.
Звъни камбана за последна литургия.
Слага пръст на спусъка палача.

{Още»}

 
В ПАМЕТ НА ЖИВКО СЕРАФИМОВСКИ – АДЖИЯ

Георги Митринов

Отиде си от нас и бай Живко Серафимовски - Аджия от гр. Скопие. В последно време боледуваше, беше на легло вкъщи, после е бил приет в болница, където на 23. 10. 2012 г. е починал.

{Още»}

 
ЗАВЕКИ

Александър Балабанов
ЗАВЕКИ
   Отиде си от мене моя ден.
Изпратих те. И от тъги смутен,
Изплаших се - съдбата може би
Сега завеки сбогом ни тръби.

{Още»}

 
ВАСИЛИЙ БЛАЖЕНИ, БОГАТИРИ И БАТИРИ

Александър Проханов
превод: Татяна Любенова
Има разказ за богатир, убит и разсечен на части, чийто нозе, глава и ръце били разпръснати по гори и оврази.

{Още»}

 
ЗА ЗИМАТА ПОСЯХ СИ СЕМЕНА

Галина Рудакова
превод: Спаска Гацева
***
Нощ. Август е. Изплувала едва,
звезди луната сее, стихват птици.
Зад островите гмурка се Двина.

{Още»}

 
ЧАСЪТ НА ПОТОЦИТЕ

Юлиан Филип
превод: Георги Константинов
ЧАСЪТ НА ПОТОЦИТЕ
Сега е време на тревите.
Растенето им чувам.

{Още»}

 
АНТОНИН СОВА

превод: Литературен свят

Името на чешкия лирик и прозаик Антонина Сова е по-малко известно от това на славния му предшественик - френския поет Пол Верлен.

{Още»}

 
РЕШЕНО

Антонин Сова
превод: Пенчо Симов
В алеята шумят листа,
над къщите луната шета.

{Още»}

 
ГАТАНКИ

Панчо Панчев
Има цял харем жени като султан,
но на тясно в кокошарника е сврян.

{Още»}

 
ПОВЕЛЯ

Найден Вълчев
ПОВЕЛЯ
И днес,
и винаги -
когато всички са доволни,
че са достигнали докрая,
че по-нататък няма смисъл -

{Още»}

 
С АРТИСТИЧНА СВОБОДА И ДУХ

Aнита Коларова
Авторово верую: с цената на себеотдаването и надмогването на личните обиди- непрестанен стремеж към търсене и откривателство:

{Още»}

 
НЕ МОЖЕ НИКОЙ ДА ТЕ ОТМЕНИ…

Никола Боздуганов
***
Не може никой да те отмени
в страдания, за тебе отредени.
Светът е пълен с жертви без вини -
невидимо и видимо ранени.

{Още»}

 
„СЪТВОРЕНИЕТО НА ЧОВЕКА”, ИЛИ ПОЗНАТИЯТ НЕПОЗНАТ МИХАИЛ РЕНДЖОВ

Роман Кисьов
Името на Михаил Ренджов не е непознато у нас, дори напротив… След като през 2006 г. представих на българските читатели негови избрани стихотворения и псалми в книгата „Седмата песен” (Изд. ателие „АБ”, София), мощната, духовна поезия на Ренджов бързо достигна до много души, жадни за истинска, висока поезия.

{Още»}

 
ПОСЛЕДНО ТАНГО В ПАРИЖ

Валентин Пламенов
- Триста франка, шери! - отсече проститутката.
“Щерито”, т.е. моя милост, имаше в джоба си не повече от десет франка, но си лафехме. В Париж с българите говорят охотно предимно проститутките, и то на определени цени.

{Още»}

 
ОТ КОХОРТАТА НА РУСКАТА ИНТЕЛИГЕНЦИЯ

В памет на добрия човек
Николай Дорошенко
превод: Стефка Тотева
Много ъгълчета на страната ми се е искало да посетя, в това число и Удмуртия. Кой знае защо и как, но даже името на такъв далечен от Москва край грееше за мен с привлекателна светлина.

{Още»}

 
ПОЕЗИЯТА НА СЕРГЕЙ ЕСЕНИН

Евгений Курдаков
превод: Татяна Любенова
Поезията на Сергей Александрович Есенин за мен винаги е била неизбежна, но горчива радост. Радост от нейната неизразима рускост, горчивина от нейната недоизпятост…

{Още»}

 
РАЗБУДИ МЕ ПРЕД ИЗГРЕВА РАНО…

Сергей Есенин
превод: Младен Исаев
***
Разбуди ме пред изгрева рано,
търпелива ми майчице! Бос
за могилите пътя ще хвана
да посрещна там скъпия гост.

{Още»}

 
Я ПОЗНАЙ С ЧИЧО МАРКО

Марко Марков
гатанки-опашати и крилати
***
Да е орел- не е орел,
а е горд, красив и смел.
Над гори и над поле
не лети, а е с криле.

{Още»}

 
ПОЕМИ В ПРОЗА

Оскар Уайлд
превод от английски: Николай Тодоров
ХУДОЖНИКЪТ
Една вечер в душата му се появи желанието да извае образ на Удоволствието, траещо само миг. И той тръгна по света да дири бронз. Тъй като можеше да мисли само в бронз.

{Още»}

 
РУСЕ КАТО ДУХОВНА ФОРМА НА ЖИВОТ

Красимира Василева
Реката, пейзажът, архитектурата …и още нещо
“Ние търсим в това усилно време най-далечните си корени, законните си основания, най-старите душевни традиции на потиснатото си “аз”, търсим своето оправдание… Кой съм аз, откъде идвам, защо съм такъв, какъвто съм, и не мога, дори не искам да бъда друг!”

{Още»}

 
ИЗ „ЕМИГРАНТЪТ”

Владо Любенов
откъси
Владо имаше една мечта в живота си - да емигрира, тоест да се махне от България.
Една мисъл съм запомнил от него:
„Обикновените хора имат съдба, казваше Владо, необикновените - мисия!”
Каква е твоята мисия, Владо! И каква е твоята съдба!

{Още»}

 
СЪН

Илеана Стоянова
СЪН
                                       В памет на мама
толкова много очи отгоре в мен са вперени
тъмнината горчи
толкова много сенки ми връзват ръцете

{Още»}

 
ДРУГИТЕ ЗА ДОБРИ ЧИНТУЛОВ

МИТРОПОЛИТ НАТАНАИЛ
Добри Чинтулов имаше поетически дар. Он с Илия Грудов от Габрово живееха в семинарския корпус, както и всички казенокошни бурсаци. Подир премещението ми из Кишинев и аз попаднах помежду им.

{Още»}

 
ВЯТЪР ЕЧИ, БАЛКАН СТЕНЕ

Добри Чинтулов
За пръв път в интернет е-списание „Литературен свят” публикува пълния текст на известното стихотворение на Чинтулов, обикновено представяно само с първите три куплета.

{Още»}

 
ИЗ „РОДНА ЗЕМЯ” (1939)

Йосиф Петров
СУША
Това лято дъжд не падна нито капка, майко моя,
да напои твойта топла, изжадняла, черна гръд!
Защо беше тая напаст? Какъв беше, майко, тоя
грях, та Бог ни тъй безмилостно наказа тоя път?

{Още»}

 
БЛАГОСЛОВЕН Е ПАВЛО ТИЧИНА…

Леонид Талалай
превод: Красимир Машев
***
Благословен е Павло Тичина.
Завинаги благословен.

{Още»}

 
ЗАД СЕЛОТО ТАМ…

Павло Тичина
превод: Атанас Цанков
ЗАД СЕЛОТО ТАМ
Зад селото там
всичките избиха,

{Още»}

 
НАЙ-СКЪПИЯТ СПОМЕН

Ясуи Рьохей
превод: Татяна Любенова
След завършване на университета през 1954 година, написах дисертация за Хомяков. Трябва да отбележим, че по това време в Япония със славянофилите никой не се занимаваше. Макар и засегнатия от тях проблем - Русия и Западът - да ни бе близък по аналогия с проблемите на Япония и Западът.

{Още»}

 
ЮРИЙ ДОМБРОВСКИ: „БИХ ИСКАЛ ДА СЕ УЧА ОТ ЛЕРМОНТОВ”

превод: Литературен свят
 Разговор с писателя Юрий Домбровски по повод 150 г. от рождението на Михаил Лермонтов
     
- Според Вас, какво е мястото на Лермонтов, в нашата култура?

{Още»}

 
СРЕЩИ С ЮРИЙ ДОМБРОВСКИ

Арман Малумян
превод: Татяна Любенова
С Юрий Домбровски съм се срещал три пъти в различни години. През 1938-1939 г. (точно не помня) мой познат, студент в медицински институт, ме покани на литературно четене на начинаещи писатели.

{Още»}

 
МОНОЛОГ

Михаил Лермонтов
превод: Йордан Ковачев
МОНОЛОГ
Повярвай, благо е нищожеството тука!…
Защо са знания без край, за слава жажда,
талант и огнена любов към свободата,
щом ний не можем с тях да си послужим?

{Още»}

 
НАПЪТСТВИЕ

Ояр Вациетис
превод: Найден Вълчев
Човеко,
сине мой,
това съм аз - земята.

{Още»}

 
БОКСИРАНЕ В СЯНКА

Ендре Рожа
превод: Кръстьо Станишев
БОКСИРАНЕ В СЯНКА
На този мач въображаем,
ожесточаващо стремглав,
крошето дясно изтрещява
и сгромолясва се ляв прав.

{Още»}

 
ФОРТОВЕТЕ

Виктор Юго
превод: Ангел Тодоров
ФОРТОВЕТЕ
Огромни кучета-пазачи на Париж!
За да не връхлети врагът, додето спиш,
и орда вражеска да те не изненада,
за да стигне тя до градската ограда,

{Още»}

 
ЕПИЧЕСКО УТРО

Егише Чаренц
превод: Андрей Германов
ЕПИЧЕСКО УТРО
Строго гледа ме в очите
полунощна тъмнота,
но ще минат мрачините
и ще дойде утринта.

{Още»}

 
ЕЛАТЕ В СВЕЖЕСТТА ЗЕЛЕНА…

Анджело Полициано
превод: Драгомир Петров
Елате в свежестта зелена
на избуялите гори
и хубавица покорена
в прегръдките ви ще гори,

{Още»}

 
ИВАН МИРЧЕВ

Таньо Клисуров
ИЗ „ДОКАЗАТЕЛСТВА ЗА ЛИЧНА УПОТРЕБА”

Иван Мирчев почина през март 1982 година. Отиде се стожерът на старозагорските писатели, живата ни връзка с голямата българска литературна традиция, маестрото на перото, до когото и ние, по-младите, се докосвахме с трепет.

{Още»}

 
НА УЛИЦАТА

Иван Мирчев
НА УЛИЦАТА
Излязох от къщи, когато на двора
се бяха разгукали сивите птици.
Преминах на пръсти и мълком притворих
вратата след себе си с плаха десница.

{Още»}

 
ДА БЛИКНЕ СВЕТЛИНА

Минко Неволин
ДА БЛИКНЕ СВЕТЛИНА
Просторите са тъмни -
тук-там горят звезди;
над селищата сънни
са легнали беди.

{Още»}

 
ПУШКИН - 210 ГОДИНИ!

Николай Дорошенко
превод: Татяна Любенова
След една литературна вечер при мен дойде учителка по литература и предпазливо попита:

{Още»}

 
DE PROFUNDIS

Оскар Уайлд
превод от английски: Николай Тодоров
(фрагмент)
                                              Из дълбочините викам към Тебе, Господи.
                                              Господи, послушай гласа ми;
                                              Нека бъдат ушите Ти внимателни на гласа на молбата ми…
                                                                                                                             Псалм 130

{Още»}

 
АЛОИС ИРАСЕК И КНИГАТА МУ „СТАРИННИ ЧЕШКИ ПРЕДАНИЯ”

Пьотр Богатирьов
превод: Литературен свят
Алоис Ирасек е изтъкнат чешки писател от края на XIX и началото на XX в. (1851 - 1930). На перото му принадлежат многобройни повести, романи и драми за историята на Чехия.

{Още»}

 
РОМАНЪТ ТИП „ПЯСЪЧЕН ЧАСОВНИК”

Бележки върху типологията на романа на Йордан Радичков
Панко Анчев
1.
Хегел определя романа като „епос на буржоазната епоха”. Романът е израз на стремежа да тази епоха да покаже мащабно и всеобхватно мислене, способност да наблюдава и изобразява цялата пълнота и сложност на живота, както това е можела Античността.

{Още»}

 
ПРЕДИ НАСТЪПВАНЕТО НА ДЕНЯ

Хилде Домин
превод от немски: Ирина Велева
ПРЕДИ НАСТЪПВАНЕТО НА ДЕНЯ
Целувка на листа на рози,
все нови, меки, малки
листа на отварящия се цвят.

{Още»}

 
ОПОЗНАВАМЕ СЕ ЧРЕЗ ЗЕМЯТА…

Розе Ауслендер
превод: Ана Александрова
***
Опознаваме се
чрез земята
и нейните заплашващи тайни.

{Още»}

 
СНЯГ

Ана Александрова
СНЯГ
В тая утрин синя
старата градина
пламна от искри.

{Още»}

 
ПЕСНИЧКА ЗА МЪНИЧКОТО ЦВЕТЕ

Андрей Германов
Мили татко, мила мамо,
сред големите цветя
аз разцъфвам, цвете малко.
Мир ми трябва на света,

{Още»}

 
ГАТАНКИ

Недялка Атанасова
1.
Живеят в своя тясна къща,
наглед са много мълчаливи.
Умеят в цвят да се превръщат
навънка … /цветните моливи/.

{Още»}

 
ИЗ „ДОЧАКАНА СРЕЩА” (1970)

Орлин Орлинов
НЕ ИСКАМ НИЩО ПОВЕЧЕ
Не искам нищо повече.
Що да се лакомя?
Намерих те, разковниче,
на грешната земя.

{Още»}

 
ИЗ „ПО НЕПИСАН ЗАКОН” (1958)

Орлин Орлинов
ФРАГМЕНТ
          Из тетрадката на П. Д.
Мълчаливите борове
ме карат да говоря,
бърборещите ручеи
ме карат да мълча…

{Още»}

 
СВАТБЕНА СНИМКА ОТ НАЧАЛОТО НА ХХ ВЕК

Светла Караянева
              Любовта, която движи слънцето и
              другите звезди
                           Данте, „Божествена комедия”
Няма бяла рокля и воали -
семпла рокличка сама уши.

{Още»}

 
ПРОЩЪПАЛНИК

Георги Талев
ПРОЩЪПАЛНИК
               На дъщеря ми Лидия
Столът е отрупан със предмети:
книга, шиш за плетиво, пари,
две крила на малко самолетче,
дървено чукче
и макари…

{Още»}

 
КУЛТУРНАТА ЕКСПАНЗИЯ НА ТУРЦИЯ У НАС

 Анита Коларова
Размисли върху турския хит и „мегапродукция” „Великолепният век”
1. Уводни думи. Рекламата
Тези, които не са гледали филма, не знаят за какво иде реч.
Които го гледат, заплесват се и му вярват, са за съжаление.

{Още»}

 
ПЕСЕН ЗА ЦАР ИВАН ВАСИЛИЕВИЧ, МЛАДИЯ ОПРИЧНИК И СМЕЛИЯ ТЪРГОВЕЦ КАЛАШНИКОВ

Михаил Лермонтов
превод: Найден Вълчев
Ой те тебе, царю наш Иван Василевич!
Ний за теб тази песен изпяхме,
за търговеца смел - Калашников
и за твоя най-верен опричник.

{Още»}

 
СКЪПИ ЕРНСТ

Глеб Кузмин
превод: Татяна Любенова
(60 години от рождението на Ернст Сафонов)
Две реликви, свързани с името на Ернст Иванович Сафонов, пазя у дома: томче негова проза с посвещение: “…За трудните ни дни в “Литературна Русия”. И още една реликва - вестникарска чернова - шпалта с негови редакторски поправки.

{Още»}

 
ЗА СЪДБАТА НА ИНТЕЛИГЕНЦИЯТА. РАЗГОВОР С ДЕСЕТОКЛАСНИЧКА

Сергей Крюков
превод: Литературен свят
Преди няколко години авторът на тази статия гостува на приятели във Воронеж, където разговаря с една десетокласничка. Смятам, че този диалог е необходимо да се прочете от младите. Разбира се, сега, когато пиша статията, имам възможност да използвам справочни материали.

{Още»}

 
КОГАТО

Пламен Александров
КОГАТО
От свода тогава
                        емигрират и птиците.
Слънцето нощна забрадка си слага.

{Още»}

 
ПРИТЧА

Николай Славов           
                        на Пламен Александров
                                      в памет
В кръстопътя на живота
на дървото му се вие свят,
по коя от другите посоки

{Още»}

 
АСОЦИАЦИИ МЕЖДУ ПРИЛИВА И ОТЛИВА

Красимира Василева
МОРСКИТЕ ОБИТАТЕЛИ
Ето го най-после морето - тази сребристосиня мечта, този дълбоко пазен копнеж по свободата на детството, тази ласкава стихия, която ни приема с праисторическа благост, за да ни дари със слънцето на радостта.

{Още»}

 
ЗАЩО?

Калина Томова
Дъждът шибаше право в лицето й. Но тя не усещаше нищо. Сълзите се смесваха с водните капки в една бърза река, която попиваше в душата й. Искаше й се да потъне, да удави мисълта си, да не си спомня нищо… Тичаше и смесваше себе си с неизброимите дъждовни капки. Но болката не отминаваше.

{Още»}

 
АСПАРУХОВИЯТ КОННИК

Николай Соколов
АСПАРУХОВИЯТ КОННИК
Конникът дошъл от север,
спря на дунавския бряг
сред разцъфнали посеви
и огнища ален мак.

{Още»}

 
НОЩ

Слав Славов
НОЩ
И пак е нощ. Притихнала, мълчи.
Почиват уморени ветрове.
Звезди, звезди… Не са ли те очи
на други, непознати светове?

{Още»}

 
СЛУГА НА РУСКОТО СЛОВО

Андрей Гавриленко
превод: Литературен свят

Навършиха се 200 години от  рождението на Иван Александрович Гончаров - руски писател, член-кореспондент по руски език и словесност на Императорската Академия на науките.

{Още»}

 
ВЕЛИКИЯТ РУСКИ ПИСАТЕЛ ИВАН ГОНЧАРОВ

Александър Александрович Вяземски
превод: Литературен свят
На 18 юни 1812 г., преди 200 г. в приволжкия Симбирск (сега Уляновск) се родил великият руски писател Иван Александрович Гончаров 

{Още»}

 
НА МОСТА

Вероника Тушнова
превод: Христо Черняев
Минавала съм тук щастлива,
като дете - сред тишина,
като девойка срамежлива

{Още»}

 
ЛЮБОВ

Алексей Апухтин
превод: Красимир Георгиев
ЛЮБОВ
Без страсти и дела когато
безцветно моят дух живя,
тя като буря ме разклати
и от земята ме отвя.

{Още»}

 
ПРИРОДА

Имант Зиедонис
превод: Найден Вълчев
ПРИРОДА
Природата шум не вдига.
Тихо си върши нещата.
Гледай как, без да усетим,
е побеляла земята.

{Още»}

 
НОКТЮРНО

Ярослав Връхлицки
превод: Григор Ленков

Нощта е в сенки цяла.
   Чуй - песен на щурци!
Тъга луната бяла
   над парка пуст струи.

{Още»}

 
ЛЮБОВ

Оскар Давичо
превод: Иван Коларов
Дали си расла, сестро, сред ливади
със вятър млад, залутан из цветята,
та сякаш твоето лице е гладил
с крило на пеперуда във съня ти?

{Още»}

 
ВЯТЪРНИ МЕЛНИЦИ

Владислав Броневски
превод: Димитър Пантелеев
ВЯТЪРНИ МЕЛНИЦИ
С вятъра сплитат те мишци и длани,
облаци късат със своята гръд.
Скърцат и стенат и в кръг се въртят,
и заглушават кресливите врани.

{Още»}

 
ОГНИЩЕ

Борис Бухчев
ОГНИЩЕ
Да седя до огнище,
да мирише на мокри дърва.
Като стар грамофон
те сред пламъците да пеят и плачат.

{Още»}

 
ВИНА

Лалка Павлова
Целува слънцето усоето на Искър,
върхари в него багрите на есен плискат.
Родино, в сърцето ми си винаги една,
но вместо обич, сега натрупваш в мен вина.

{Още»}

 
ОТЕЧЕСТВЕНАТА ВОЙНА ОТ 1812 Г., ИМПЕРИЯТА, РЕВОЛЮЦИЯТА И РУСИЯ В ТВОРЧЕСТВОТО НА Ф. И. ТЮТЧЕВ

Панко Анчев
1.
Великият руски философ Иван Илин точно и вярно формулира смисъла на Отечествената война от 1812 година: „Русия победи Наполеон с тази именно най-съвършена вътрешна свобода…”

{Още»}

 
ОТЕЧЕСТВЕНАТА ВОЙНА - 1812: ПОГЛЕД ПРЕЗ ДВЕ СТОЛЕТИЯ

Иван Басик
превод: Литературен свят

Отечествената война 1812 г. станала продължение на коалиционните войни, разтърсвали европейските страни в продължение на повече от 20 години.
Свързаната с Тилзитския мирен договор (1807 г.), Русия била принудена да признае новото преразпределяне на Европа, наложено от френския император Наполеон I Бонапарт.

{Още»}

 
ПЕСЕНТА НА СТАРИЯ ХУСАР

Денис Давидов
превод: Ана Александрова
ПЕСЕНТА НА СТАРИЯ ХУСАР
Где са миналите дни?
Где са верните хусари
с дружбата от младини,
сътрапезниците стари?

{Още»}

 
СЛУШАЙ, СИНЕ МОЙ!

Мoхамeд Азиз Лахбаби
превод от руски: Татяна Любенова
СЛУШАЙ, СИНЕ МОЙ!
Сине мой!
Ти трябва да бъдеш сред живите,
но за това е нужно
света да промениш -

{Още»}

 
ИКАР

Едуардас Межелайтис
превод: Найден Вълчев
ИКАР
Априлското утро е вече заглавие светло,
с което започва голямата книга.
Аз знам, че във нея не мога ни ред да прибавя,
обаче така се вълнувам…И просто си спомням.

{Още»}

 
УМИРА ВОЙНИК…

Едуардас Межелайтис
превод: Марко Марков
***
Умира герой…
         Умира войник…

{Още»}

 
ОФЕЛИЯ

Едуардас Межелайтис
превод: Йордан Янков
В живота има дни, подобно мигновния,
но ние не разбираме доброто им значение.
И всичко туй, което с Офелия е сторено,
се случва във живота ни без сцена, без декори.

{Още»}

 
СВЕТЛИНАТА ОТЛИТАЩА…

Вернер Лутц
превод: Кръстьо Станишев
***
Светлината отлитаща
върху течаща вода да полегне
промените тихи
променливите светлости

{Още»}

 
УРОЦИТЕ НА ЖИВОТА

Мохамед Арсланов
превод: Татяна Любенова
Веднъж с брат ми Файзула отидохме за риба на река Дармасан. Настанихме в закътано местенце. Беше така тихо, струваше ни се, че природата е задрямала след жаркия ден. Върху огледалната повърхност на реката, сякаш с невидими кънки, се плъзгаха насекоми, във въздуха играеха водни кончета.  Неусетно се спусна нощ.

{Още»}