Българска литература

ОБИЧАМ ЖИВОТА…

Минко Неволин
***
Обичам живота, полята зелени обичам;
просторът от родното слънце огрян,
където с немирни връстници съм тичал
и яхал съм конче от дрян.

{Още»}

 
НИЕ И МАЙКАТА ЗЕМЯ

Панос Папазахос
превод: Марияна Кузманова
Земята - изтормозеното дете на вселената,
сълзи пролива с жалост за неблагодарността ни.
Живот ни дава и радости, които не ценим
и вместо манна, само жлъч в устата й хвърляме.

{Още»}

 
ВЕЛИКАТА ОТЕЧЕСТВЕНА

Резо Амашукели
превод: Димитър Василев
Залата притихнала е в мрак.
Чака нова
            някаква изява.

{Още»}

 
ПРОМЕТЕЙ ДНЕС

Хенри Блайзе
превод: Кръстьо Станишев
ПРОМЕТЕЙ ДНЕС
Като дете веднъж
набрах си атомни гъби
и бидох отстранен затова
но е отминало вече всичко
и е забравена Хирошима

{Още»}

 
МОЯТ РОДЕН ДОМ

Ян Костра
превод: Димитър Пантелеев
Той бе обшит със стари, прости летви,
скрит в сянката на бял старинен замък.
На стряхата му раснеха брезички,
довени от градината на графа.

{Още»}

 
ОРФЕЙ

Маргарита Бервет
превод: Марко Марков
I.
Край върховете, от лазура запален,
твоят глас
като жертвен тамян се разстила
и се люлее, преливайки нежно,

{Още»}

 
НА МАМА

Григоре Виеру
превод: Марко Марков
НА МАМА
Ако се върна нявга от война,
при тебе най-напред ще дойда,
от полет към далечната Луна,
при тебе най-напред ще дойда.

{Още»}

 
ЗЛАТНАТА СРЕДА

Светлана Скуратова
превод: Спаска Гацева
ЗЛАТНАТА СРЕДА
Златната среда е нишка от щастливата съдба.
За секунда, ако можеш, не оставяй я в беда.
Границата - ласка тайна с хармоничните души,
щом откриеш е чудесно! Границата не руши!

{Още»}

 
КАКВО НИ НОСИ ЩАСТИЕ

Олга Ступенкова
превод: Красимир Георгиев
КАКВО НИ НОСИ ЩАСТИЕ
Какво ни носи щастие?
Букетът на зората,
поле от маргаритки,
гальовно нежно лято?

{Още»}

 
ЛЮБОВ

Анита Коларова
ЛЮБОВ
Преди да закръжи край мен дъхът ти
и ти от него да изплуваш там,
те нося дълго
нежно в мен прикътана -
в утробата на своя женски плам.

{Още»}

 
ПРЕДГОВОР КЪМ КНИГАТА „ИНДЖЕ ВОЙВОДА. КЪРДЖАЛИЯ И НАРОДЕН ЗАКРИЛНИК” ОТ ГОРО ГОРОВ

Стефан Каракостов
Когато Паисий още не беше показал на света своята история, а призивите на Йосиф Брадати стигаха само до малцината негови последователи, здравите народни сили, вдъхновени от  волята за свобода и историческата песен, отмъщаваха за гнетящото робство и потъпкана вяра. така сърцата жадно биеха за свобода под хайдушкото рухо.

{Още»}

 
БРАТЯ РАЗБОЙНИЦИ

Александър Пушкин
превод: Димитър Горсов
                   С почит и в памет
                   на Стоян Бакърджиев!
                                   Преводачът

{Още»}

 
В СТЕПТА ПУСТИННА НА БУДЖАК…

Александър Пушкин
превод: Нико Стоянов
***
В степта пустинна на Буджак,
където Прут-реката пак
обгръща руските предели,
край мътно ручейче-сирак
мъждука неизвестно село.

{Още»}

 
ЖИВИЯТ МЪРТВЕЦ

Александър Полежаев
превод: Григор Ленков
ЖИВИЯТ МЪРТВЕЦ
Дали тук някой е видял
мъртвец, обзето от сила злобна,
враждуващ с тъмнината гробна,
как страда, роб на тъжен дял?

{Още»}

 
АЛЕКСАНДЪР ПОЛЕЖАЕВ: МЪЧЕНИК НА ЧЕСТТА

Елена Тагирова
превод: Татяна Любенова
По времето, когато в малкият дом на дербентска област се измъчвал и мечтал за свобода Бестужев, в крепостта на Грозни, в изнурителни военни походи се измъчвал друг изпаднал в немилост поет - Александър Полежаев.

{Още»}

 
КАПКА В МОРЕТО

Васил Симоненко
превод: Андрей Германов
КАПКА В МОРЕТО
Има мъдрост, дошла мълчаливо
от далечната далечина:

{Още»}

 
ВЯРНОСТ

Дмитро Павличко
превод: Андрей Германов
ВЯРНОСТ
Додето тя бе седнала на прага
и кърмеше спокойното дете,
иззад измазаната пъстро къща
изскочи месец русоляв - ерген.

{Още»}

 
ОТ МАЛЪК ВЯРВАХ В ЧУДЕСАТА…

Александър Яшин
превод: Димитър Василев
***
От малък вярвах в чудесата.
Звезда ли блесне - туй е знак:
далече нейде по земята
душа се е родила пак.

{Още»}

 
ПТИЦАТА КЪМ СВОИТЕ МАЛКИ

Михай Томпа
превод: Димитър Пантелеев
На сухия клон със смълчана уста
вий дълго стоите от мъка сломени.
Дали си припомняте днес песента,
която научихте нявга от мене?

{Още»}

 
ЗА КАФЕТО

Абрахам Барчай
превод: Иван Хаджихристов
Алчен англичанин хищна длан протега:
теб, кафе димящо, кръв на роба-негър
праща надалече, трупа куп от злато…

{Още»}

 
ОЧИ ПОД НАЕМ

Георги Михалков
Дарин го виждаше често там, на ъгъла, до магазина за модно облекло и обувки, на главната улица. Стоеше неподвижен до вратата на магазина, ей така, сякаш продавачите бяха поставили пред витрината пластмасов манекен, който от време на време обличаха с току-що получените нови дрехи, за да видят минувачите какво се продава вътре.

{Още»}

 
НИЕ И ТАРАЛЕЖИТЕ

Или за кратофагията с отвращение
Георги Чалдъков
                 Нещата, които даваш на други, продължават да ти  принадлежат.
                                                Джой МакКрий (1872-1918), канадски лекар и поет
Това, както и други мои есета, могат да бъдат класифицирани като публицистична science-in-fiction (не science fiction - научна фантастика),

{Още»}

 
БЕСАРАБИЙО МОЯ!

Нико Стоянов
БЕСАРАБИЙО МОЯ!
          „Родино моя - майчице мила…”
                                       Пеньо Пенев
Ах, залезът неповторим
над хоризонтите далечни!

{Още»}

 
РОДИНА

Нико Стоянов
Родина…
Различно звучи за всеки музиката на тази дума. Но всички ние веднага си представяме златния прибой на узрелите пшеници на Украйна, зелените правоъгълници - градините и лозята на Молдова…

{Още»}

 
ПОКЛОНИ СЕ НА ВСИЧКИ ПОСОКИ, НА ПЪТЯ ПРЕД ТЕБЕ…

Наталия Панишева
превод от руски: Спаска Гацева
***
Поклони се на всички посоки, на пътя пред тебе,
щом случайно омръзне ти половецката степна роса.
Нямаш избор богат, още раната щом аленее,
нека Бог ти даде тъмна нощ и коне - чудеса.

{Още»}

 
ОТ СТОТИЦИ ПЛАТНОХОДКИ

Михай Еминеску
превод: Димитър Василев
От стотици платноходки,
в бяг напуснали земите,
колко ли на смърт ще водят
ветровете и вълните?

{Още»}

 
ПРАДЯДО

Микола Винграновски
превод: Иван Давидков
ПРАДЯДО
Вятър стария лес разлюля,
сън спокоен обгърна небето.
А над нас свети звездна кола,
без волове и колелета.

{Още»}

 
ВЕЧЕР ПРИ ДУНАЕЦ

Андрей Плавка
превод: Иван Давидков
ВЕЧЕР ПРИ ДУНАЕЦ
Залезът ален гасне,
тънко струи прохлада.

{Още»}

 
СПОМЕН ЗА АСЕН ДЖАКОВ И ПЪРВИЯ ХИМАЛАЙСКИ ТРЕКИНГ

Румен Воденичаров
Когато в Катманду научихме, че поляците са на Базовия лагер за Южната стена на Анапурна , се зарадвахме много. Какво по-хубаво да срещнеш стари познати, и то не другаде , а в Светилището на Анапурна - богинята на плодородието.

{Още»}

 
ПОЕТЪТ НЕ ЖЕЛАЕ…

Карлуш Друмонд де Андраде
превод от руски: Георги Ангелов
* * *
Поетът
не желае да носи отговорност
за развоя на събитията в буржоазния свят.

{Още»}

 
В НЕЗНАЕН ЧАС

Борис Бухчев
В НЕЗНАЕН ЧАС
От планинското било, където
кротко залезът коленичи
и не смеят дори ветровете
да прекъснат съня на кокиче,

{Още»}

 
НА ПРИЦЕЛ – МОРАЛНАТА НАДСТРОЙКА НА РАЗЛИЧНО МАНТАЛИТЕТНИТЕ ХОРА

Юлий Йорданов
Познавам нашия земляк Георги Атанасов като добър “мерач” на стихотворното слово. Вярно, то е в повечето случаи на военна тематика, но… това не му пречи да каже нещо гражданско, дори и да е с поглед под козирката на офицерската фуражка.

{Още»}

 
ЮНАКЪТ, ЩО БОЗАЛ ДВАДЕСЕТ ГОДИНИ

Любомир Духлински
Имало някога някъде, към края на европейската земя едно малко царство, едно господарство. Малко било то, бедно, но приказливо.

{Още»}

 
СТАРАТА КУКЛА

Юлия Момчилова
Онази нощ Луната се залови да нанизва изминалия ден на своята дълга и предълга огърлица от свършили дни и нощи. Случайно ръцете й се заплетоха и тя изтърва деня. Той падна върху перваза на един отворен прозорец. Луната се спусна да го вземе, а денят се търкулна в стаята. Тя надникна вътре. Огледа предметите.

{Още»}

 
ДУМАТА НА НАРОДА

Имре Мадач
превод: Иван Хаджихристов
ДУМАТА НА НАРОДА
Дума на народа, ти, комета,
пламваш и изчезваш в пустотата,
а след теб глумят се, лаят псетата…
Но веднъж ще разтресеш земята!

{Още»}

 
БЕЗСЪНИЦА

Фьодор Тютчев
превод: Йордан Ковачев
БЕЗСЪНИЦА
Звъни часовникът в нощта -
еднообразно, всекичасно!
На мрака нощен повестта
и странно ни звучи - и ясно!

{Още»}

 
МОЕТО ДЕТСТВО

Виктор Юго
превод: Тодор Харманджиев
                       Ето че всичко отмина…
                       Няма го вече моето детство; то
                       е мъртво, тъй да се каже, макар
                       все още да съм жив…

{Още»}

 
НЯМА ДА ВИДЯ ТОВА

Нада Ивелич
превод: Иван Коларов
Аз няма да видя това,
но ми стига да зная,
че със всяка година
твойта рокличка се удължава
с половин педя;

{Още»}

 
НАСТАНЕ ВЕЧЕР

Божидар Божилов
НАСТАНЕ ВЕЧЕР
Непреводими образи и думи.
Един куплет - с небе за цял народ.
Не от злато излян - а от куршуми.

{Още»}

 
ГРЪЦКО УТРО

Павлос Нирванас
превод: Банчо Банов
ГРЪЦКО УТРО
Спокойно, чисто утро на Егея в синевата…
Новороденото творение трепти сред въздух просветлен.

{Още»}

 
ИСКАХ ДА СЕ КАЧА НА ВЪРХА…

Филип Хорозов
***
Исках да се кача на върха,
в който има кладенец.
Исках да пусна монета
в окото си.

{Още»}

 
ИСПАНСКИ ПОЕТИ

превод от руски: Георги Ангелов

Росалия де Кастро

ОБИЧАМ ТЕ
- Обичам те: защо ме ненавиждаш?
- Мразя те…: защо ме ти обичаш?

{Още»}

 
ОТКРИТО ПИСМО ДО ЛИТЕРАТУРНИЯ КРИТИК Г-Н НИКОЛА ИВАНОВ

Димитър Горсов
Уважаеми г-н Иванов,
Четох с удоволствие статията Ви „РЕДАКТОРСКА НАМЕСА ПРЕВРЪЩА ЕДНО ВЕЛИКОПЕЛНО СТИХОТВОРЕНИЕ В ШЕДЬОВЪР”. Направили сте задълбочен анализ на стихотворението на Славчо Красински „Когато слиза вечерта…”.

{Още»}

 
СЪЩНОСТ

Даниела Радева
СЪЩНОСТ
Не искам да бъда дъжд,
а пустиня -
земя, готова да приеме
порив.

{Още»}

 
ПЛЪТЕН ДЪЖД…

Люба Александрова
***
плътен дъжд
мрежата на село
се прокъсва

{Още»}

 
МАГДА ПРЕЗ ЮЛИ

Иван Вакрилов
От града до Нефела са към четири километра и Коце ги взима за пет-шест минути с мотора - значи след малко ще пристигне. Току-що излязла от банята, с още мокра коса, Магда е облякла на голо тънка басмяна рокля без ръкави - от тези, с копчета отпред.

{Още»}

 
ЕЛЕГИЯ

Константин Батюшков
превод: Димитър Горсов
ЕЛЕГИЯ
Как бавно щастието идва,
как бързо чезне някой ден…

{Още»}

 
МОЯТ ГЕНИЙ

Константин Батюшков
превод: Кръстьо Станишев
МОЯТ ГЕНИЙ
О, памет на сърцето, ти
по-силна от ума печален!
Как често в чудни широти
от твоя сладък дъх съм гален!

{Още»}

 
КЛЕТВА

Валерий Фокин
превод от руски: Спаска Гацева
КЛЕТВА
Бели облаци - стомана.
Моят татко. Аз и той.

{Още»}

 
ЕСЕН

Михаил Лермонтов
превод: Ангел Тодоров
ЕСЕН
Пожълтели са листата -
и политат те с тъга,
само борът и елата
са зелени и сега.

{Още»}

 
АЗ ИСКАМ ДА СЪМ МЛАД ПАСТИР…

Костас Кристалис
превод: Кръстьо Станишев
Аз искам да съм млад пастир високо в планината,
да спя в кошара дъхава при птиците в горите,
да имам стадо от овце и пъргави козички,
да имам кучета добри, поляни и ливади,

{Още»}

 
БАЛАДА ЗА СЛЪНЧОГЛЕДА

Иван Драч
превод: Иван Давидков
БАЛАДА ЗА СЛЪНЧОГЛЕДА
Някога слънчогледът имаше ръце и крака,
имаше тяло - грапаво и зелено.

{Още»}

 
АНА Е ВЕЧНА

Дюла Юхас
превод: Нино Николов
Дошлото си отиде и загърби,
с каквото те запомних, излиня
лика ти в мен, като в мъгла потъна
снагата ти, гласа ти се стопи

{Още»}

 
РЕДАКТОРСКА НАМЕСА ПРЕВРЪЩА ЕДНО ВЕЛИКОЛЕПНО СТИХОТВОРЕНИЕ В ШЕДЬОВЪР

(Славчо Красински и „Когато слиза вечерта…”)
Никола Иванов
Беше през лятото на 1985 година. В апартамента на големия поет Иван Динков в София в ж.к.”Младост-1″ бе сватбата на големия му син Стоян Динков.

{Още»}

 
ВЪЖЕТАТА

Красимир Бачков
В големия град където живеех, изведнъж ми свърши въздуха. Опитах се да дишам както досега, но не се получаваше. Бях неспокоен, огледах се и без много да мисля, се качих на колата. Мартенският ден бе осеян с ниски провиснали облаци, през които от време на време се провираше слънцето.

{Още»}

 
МАМА

Дарко Марков
превод: Петър Анастасов
МАМА
Пред къщата порутена,
в която тя сиротна
влезе и се сбръчка,
сега стои самотна

{Още»}

 
БОЛКАТА СИ Е БОЛКА

Александър Фред
превод: Красимир Георгиев
БОЛКАТА СИ Е БОЛКА
Болката си е болка,
както и да я спрягаш,
тя отново душата ти пълни с мъка.

{Още»}

 
БАЛАДА ЗА СМЪРТТА НА ЯН КОЗИНА

Ярослав Връхлицки
превод: Григор Ленков
БАЛАДА ЗА СМЪРТТА НА ЯН КОЗИНА
О, тая страшна, тъжна вест
в селата буди плач:
Ян Козина загина днес
от клупа на палач!

{Още»}

 
СЕНТЕНЦИИ

Канташ
превод от руски: Литературен свят
***
Златното правило на класическата игра: първи в бой влизат пешките.

{Още»}

 
СЕНТЕНЦИИ

Санаи
превод: Литературен свят
***
Ако някой, който го боли гърба, започне да се оплаква от болка в ръцете и пръстите, а ти му сложиш пластир на главата, този пластир няма да му донесе облекчение.

{Още»}

 
ТЪНКА ВРЪЗКА

Боян Обретенов
***
Деца и вино.
Вино и деца.
И една тънка връзка -
с Бога.

{Още»}

 
ЛОШИ СТИХОВЕ

Хуан Гонсало Росе
превод от руски: Георги Ангелов
ЛОШИ СТИХОВЕ
Не ги късай.
Не ги изхвърляй
в кладенеца на времето.

{Още»}

 
ТУПАК АМАРУ НА ЗАДЕН ПЛАН

Антонио Сиснерос
превод от руски: Георги Ангелов
Имало освободители
с пухкави бакенбарди,
които наблюдавали как мъртви и ранени

{Още»}

 
ЖЕНАТА И УЛИЧНИТЕ КУЧЕТА

Себастиан Саласар Бонди
превод от руски: Георги Ангелов
Помня, в Лима имаше жена,
жива
сянка на просякиня, която събираше
около себе си бездомните кучета
като свои деца.

{Още»}

 
ЖЕЛЕЗЕН ВЕК

Иван Моик
превод: Здравко Кисьов
Намръщено гледа на нас векът ни твърд и прекрасен,
огъва ни като пръти стоманени в пукнатини опасни.

{Още»}

 
ИЗ „ВЪЛК ВЪВ ВЛАК” (1985)

Кръстьо Станишев
КАПКА
Капна дъждовната капка
върху зелената жабка.

{Още»}

 
ИЗ „БРОДЕЩОТО СЪКРОВИЩЕ”

Александър Бушков

Мазур спря, тъй като в първия момент си помисли, че му се е сторило. Нищо подобно - из тясната уличка наистина шумно и непринудено се разнасяше руска реч.

{Още»}

 
РУБАИ

Омар Хайям
превод: Найден Вълчев
***
Във чашата скръбта си ще удавя,
развод ще дам без ни една сълза
на ум, на вяра и ще се оженя
за щерката на витата лоза.

{Още»}

 
ЕСПРОНСЕДА

Борис Шивачев
Дон Хосе де Еспронседа е една от най-крупните фигури в испанската литература. Роден в началото на 19 век, в онази славна епоха на епически борби за испанския народ , когато този последният се беше вдигнал като един срещу тиранията на Наполеона и първи успя да разклати неговото всемирно могъщество, Еспронседа като че ли е [...]

{Още»}

 
ХУАН ВАЛЕРА

Борис Шивачев
Предговор към романа „Доня Лус” от Хуан Валера, преведен от Борис Шивачев и издаден през 1928 г.
Хуан Валера е един от най-известните испански писатели. Той се е наложил почти като класик. Неговият стил се счита за един от най-добрите.

{Още»}

 
ИЗ „ПЕПИТА ХИМЕНЕС”

Хуан Валера
превод: Румен Руменов

Казиното все още беше отворено, но светлините в двора и в салоните бяха загасени. Светеше в една единствена зала. Дон Луис се отправи натам и още от вратата видя граф Хенасар на игралната маса, заобиколен от петима души.

{Още»}

 
КЪРВАВИТЕ АПОСТОЛИ НА ЗЛАТНИЯ ТЕЛЕЦ

Ирина Репьова
превод: Стефка Тотева
Интересен текст, подписан от Александър Тимофеев се появи на сайта „Руски свят. Украйна”. В него се разказва за механизмите на ръководство на световните финансови структури от две семейства - Ротшилд и Рокфелер.

{Още»}

 
СПАСИТЕЛЯТ

Наталия Осипова
превод от руски: Спаска Гацева
СПАСИТЕЛЯТ
                              на баща ми
Живя по своему. С армейски кител.
Гласът му бръснещ криеше тъга.
Как станал на Родината спасител
разказваше подпийнал. На шега.

{Още»}

 
РОЗИ

Иван Мятлев
превод: Николай Антонов
РОЗИ
Как свежи бяха розите, как росни
в градината ми. Радвах им се аз!
Как молех страстно, да не ги докосне
с ръка студена пролетния мраз!

{Още»}

 
РУЧЕЙ

Умберто Саба
превод: Красимира Василева
Във моите мисли ти живееш красив,
в трева се нишат бреговете ти,
а наяве си толкова жалък и сив,
плитчините ти вече са сметище.

{Още»}

 
ВЕЧЕРНО СТИХОТВОРЕНИЕ

Марко Марков
ВЕЧЕРНО СТИХОТВОРЕНИЕ
Износени думи, износени вещи,
износени друми, износени свещи,
износени ласки, износени клетви,
износени маски, износени жертви.

{Още»}

 
КАТО ГАРВАНИ ДОЗЕМИ СЛИЗАТ ОБЛАЦИ СМЪТНИ…

Иван Переверзин
превод: Никола Инджов
***
Като гарвани доземи слизат облаци смътни,
през реката все още неизтляла жарава пламти,
и макар че животът върви към преддверия смъртни
преждевременно не ме оплаквай ти.

{Още»}

 
„РУСИЯ В ПЪЛЕН И ОКОНЧАТЕЛЕН ВИД”

Историята и светът в представите на Ф. И. Тютчев
Панко Анчев
1.
Умом - Россию не понять”, казва Ф.И.Тютчев, но това не е съвсем вярно. И не бива да се осланяме на тази парадоксална мисъл на великия поет,

{Още»}

 
ТЪЙ КАКТО ОКЕАН ЗЕМЯТА МИЕ…

Фьодор Тютчев
превод: Григор Ленков
***
Тъй както океан земята мие,
тъй сън обгръща нашите очи;
настане нощ - стихията бучи
       и о брега талази бие.

{Още»}

 
ЛЮБОВНИТЕ ПРОЗРЕНИЯ НА ТЮТЧЕВ

Григор Ленков
Цял живот, буквално до последния си час, Тютчев гори в неутолимата „жажда на любовта”, както сам я нарича. Любовта за него е живот, насъщна потребност на духа и тялото, пагубна и съдбоносна страст.

{Още»}

 
НЕ ВЯРВАЙ НА ПОЕТА, ДЕВО…

Фьодор Тютчев
превод: Нико Стоянов
***
Не вярвай на поета, дево,
недей да рониш ти сълзи
и, както от стихът му гневен,
от обичта му се пази!

{Още»}

 
НА АРТИСТИТЕ, КОИТО НИ КАЗАХА „СБОГОМ” И ОТЛЕТЯХА ПРИ ЗВЕЗДИТЕ

 Живка Шамлиева
Божествена искра се таеше в душите ви и разпалваше от нея светъл, чудотворен пламък. С него сгрявахте душите ни, премръзнали от вледеняващите лихви на бездуховност, на разруха и нравствено падение!

{Още»}

 
КОГАТО ОБРАЗА Й ВИДЯ…

Тин Уевич
превод: Иван Коларов
***
Когато образа й видя
зад рамката на тих прозорец,
извира музика в гърдите
тъй, както в морските простори.

{Още»}

 
ПАПАГАЛЪТ

Захариас Папандониу
превод: Николай Антонов
ПАПАГАЛЪТ
Научи се да казва „Добър вечер”.
- И гръцки вече овладях.
Какво стоя? Не ме е страх! -
надуто папагалът рече.

{Още»}

 
СЛУЧАЙНОСТ

Калина Томова
Срещна го съвсем случайно. Нищо не търсеше, отдавна затвори вратите на сърцето си за всички мъже. Само старите проверени приятели останаха там, само в тях имаше доверие. Дори не във всички.

{Още»}

 
„ГОСПОД Е МОЯТ ПАСТИР, ОТ НИЩО НЕ СЕ НУЖДАЯ…”

Георги Н. Николов

Калина Томова, която живее в Чикаго, е известна на българския читател със своите стихове и кратки белетристични форми в периодичния печат. Сега пред нас е романът й „Тайната на сребърната нишка” - ЦМК „Алфамаркет”, Стара Загора, 2012 г.

{Още»}

 
ИЗ „МЪЖКА СМЯНА” (1975)

Иван Николов
ДВЕ МИНУТИ ЗА ОБИЧ
Слънце в локвите, кални цървули,
гъста глъчка,
без ехо дошла…
Съхне сол по чела и по скули.

{Още»}

 
НА СВЕТЛАТА ПАМЕТ НА МАЙКА МИ

Иван Карановски
НА СВЕТЛАТА ПАМЕТ НА МАЙКА МИ
1.
В бащин дом се аз завърнах,
минах пътната врата, -
тебе, майко, тук не зърнах:
сетих лъх от пустота.

{Още»}

 
ПОЕЗИЯ

Афанасий Фет
превод: Боян Обретенов
***
Не с туй могъщ си, Господи, и недостижим
във моето блуждаещо съзнание,
че в ден велик изпрати своя слънчев херувим
светлика да запали над твоето мироздание

{Още»}

 
ПО ПЪТЯ

Веселин Тачев
Студеничко, октомври е, но слънцето топли приятно зад стъклата на автобуса, който бърза по опънатия асфалт и унася в дрямка.

{Още»}

 
ИЗБОРЪТ

Виктор Воскресенски
превод: Красимир Георгиев
ИЗБОРЪТ
Вървиш и не вярваш в печалния край.
Съдбата ни вълча е сложна:

{Още»}

 
ДОМЪТ УТИХНА

Цтибор Щитницки
превод: Димитър Василев
Домът утихна.
Полунощ звъни. Във мене,
като в градина заснежена,
безшумно сняг снежи.

{Още»}

 
ОСТАНИ ОЩЕ МАЛКО

Цтибор Щитницки
превод: Димитър Дублев
ОСТАНИ ОЩЕ МАЛКО
Остани още малко,
лампата не запалвай.

{Още»}

 
МАРИЯ

Франьо Крал
превод: Димитър Дублев
Ах, някога,
Мария,
някога
те срещаха Татрите с дъхаво цвете
и скътаха твоя венец лесовете.

{Още»}

 
ПИСМО ОТ ФРОНТА

Ангелос Сикелианос
превод: Николай Антонов
Пиша ти… А тъй голямо е мълчанието,
че ако заговори, ще ме чуеш може би.
Доскоро побеснелите оръдия ревях,
като че глутница от лъвове по върховете;

{Още»}

 
ПСАЛОМ НА ВЯРАТА

Зигмунт Красински
превод: Дора Габе
Откъслек
Човечество, живее в теб Исус Христос!
Във твоите гърди той вечно пребивава,
гостува в твойте съдбини,
във твойта кръв е неговата кръв

{Още»}

 
ПРИКАЗКА ЗА ЗЛАТНОТО ПЕТЛЕ

Александър Пушкин
превод: Кръстьо Станишев
      Нейде, зад девето царство,
та в десето господарство,
славен цар Дадон живял -
там от младини вилнял,

{Още»}

 
СЧУПЕНАТА ВАЗА

Виктор Юго
превод: Гина Петрова и Йордан Янков
Китай за миг единствен на пода разпиля се…
О, тази нежна ваза с отблясък тъй прекрасен,
покрита с бели птици, с цветя, с извити хижи,
с неща, които само насън човекът вижда.

{Още»}

 
БЛЯСКАВ МИТ

Димитър Горсов
БЛЯСКАВ МИТ
И от водите на Йордан Исус към кръста тръгна,
и от греха
с жест мантията на величието сне…

{Още»}

 
МИХАИЛ КОЧЕВ НЕ Е ЗАБРАВЕН И ДНЕС

Лилия Захариева
Роден е на 15/27 февруари в далечната 1878 г. в гр. Чирпан. Неговият баща е Георги Кочев - съратник на Васил Левски и един от основателите на тайния революционен комитет в Чирпан.

{Още»}

 
В ПАМЕТ НА Ю. И. АЙХЕНВАЛД

Владимир Набоков
превод: Стефка Тотева
Да опознаваш човека,  означава да го създаваш: натрупват се в душата ни неговите черти и знаци, расте, развива се, оцветява се неговият образ, всяка нова среща с него обогатява душата ни, и колкото повече  последователност и истина има в това творчество, толкова повече ние обичаме този човек.

{Още»}

 
ГОРИ НА ЗВЕРОВЕ, ПОДНЕБИЯ НА ПТИЦИ

Имре Чанади
превод: Найден Вълчев
Надхвърлих вече трийсет и петте и скоро
ще стигна и до трийсет и шестте.

{Още»}

 
КОГАТО РАБОТЯ…

Лев Озеров
превод: Николай Стайков
***
Когато работя, аз слабо вярвам,
че има смърт. Не, просто аз не вярвам.

{Още»}

 
КУРВИНА МОГИЛА

Руси Маринополски
Планината сближава хората, казва народът. Ще добавя - колкото по-високо се срещнат, толкова по-бързо става това.
Нас ни събра дебелата сянка на вековен бук в подножието на Атово падало, заоблен връх, покрит само с трева.

{Още»}

 
ИЗ ПЪТЯ

Платон Воронко
превод: Андрей Германов
Къщурчица бяла,
червена ограда,
леха разцъфтяла

{Още»}

 
ЛЕБЕДОВ ПОЛЕТ

Платон Воронко
превод: Цветан Ангелов
В сетен час дали запява всеки,
аз не знам,
но той запя тогаз…

{Още»}

 
ЗА ВОЙНАТА

Евгений Подаков
превод: Красимир Георгиев
ЗА ВОЙНАТА
Метал - студен и твърд, стоманен,
и взрив - горящ, рушащ лудеещо,
на бойното поле смърт гладна
снабдяват с глупави човечета -

{Още»}

 
АЗ СЪМ БЪЛГАРЧЕ

Валентин Пламенов
Аз съм българче, признавам си! Обичам нашите планини зелени. И това признавам. Българин да се наричам, първа радост е за мене - от мен да мине.
Оказа се, че българин да се наричам, носи и купища други радости.

{Още»}

 
ПИСМO ОТ ОТВЪДНОТО

Магдалена Бояджиева
ПИСМO ОТ ОТВЪДНОТО
                 На баща ми -
                 скулпторът Димо Бояджиев
Когато опознавах празнотата

{Още»}

 
ДОКТОР ЛЮЦКАНОВ

Станко Нацев
Втора седмица някакъв тип с бели маратонки и протрити на коленете дънки преследваше доктор Люцканов. Той отскачаше като футболна топка щом лекарят внезапно се обърнеше и се опиташе да го сграбчи за ръката.

{Още»}

 
ЗАЕК

Никола Зидаров
Голямо хоро се люлееше на площада в сред селото. Децата викаха, играеха, тичаха, гонеха се. Старите, насядали край оградите, се любуваха на младите, които ненаситно викаха и скачаха. А пък гайдата, така беше заситнила, като че ли казваше кой де да стъпи.

{Още»}

 
БЪЛГАРСКИ ПЕЙЗАЖ

Дмитро Павличко
превод: Иван Давидков
БЪЛГАРСКИ ПЕЙЗАЖ
Крива река е блеснала в тревата -
същинска сабя на Хаджи Димитър.

{Още»}

 
ТРИПТИХ

Сергей Поделков
превод от руски: Спаска Гацева
ТРИПТИХ
Зърното проследи го с поглед плах:
пиукаше си пиленце без страх

{Още»}

 
ПОЕТИ ОТ БЕЛГИЯ

превод: Марко Марков

ЖАН ДИПРЕО

МАЛКАТА КИБРИТЕНА КЛЕЧКА
Тя бе малка кибритена клечка,
малка и стройна кибритена клечка
в скромна червена рокля.

{Още»}

 
ДВОЕН ЧОВЕШКИ ЧЕРЕП

(Поезия от Чили)
превод и бележка: Никола Инджов
Четири крупни фигури се възвишават в чилийската поезия като върхове на висок хребет. Това са Габриела Мистрал, Висенте Уидобро, Пабло Неруда и Никанор Парра.
Габриела Мистрал има щастливата съдба да бъде първият литературен Нобелов лауреат на Латинска Америка.

{Още»}

 
НИЩЕТА

Владимир Башев
НИЩЕТА
Презирам нищетата,
увълчваща кръвта,
овъгляща нещата
докрай, до същността.

{Още»}

 
МОМЧЕ И ВИШНА

Войтех Михалик
превод: Владимир Башев
МОМЧЕ И ВИШНА
Защо се надигаш надменна и скришна?
- Раста над човешко сърце с нож пробито…

{Още»}

 
ХЪРВАТИЯ - СТРАНАТА НА ИСТИНСКИТЕ НЕЩА

Елена Алекова
Наскоро бе осъществена поредната проява от дългосрочния проект Литературен мост „София - Загреб - София”.

{Още»}

 
ИЗ „МЕСЕЦЪТ СЛИЗА ЗАД МЕН” (1968)

Иван Хаджихристов
ПРИЕМЕТЕ МЕ, КАКТО ОБИЧАТЕ
Всеки миг е история, нова украса
и меридианите - светъл шезлонг.

{Още»}

 
РЕФЛЕКСИИ –ЧАСТ 8

Здравко Кисьов
***
Дали кошмарите, които съм имал, не съм ги сънувал, а са били самата действителност?
***
Как да не бъдеш песимист и скептик, след като и стрелката на компаса сочи винаги и единствено само север!

{Още»}

 
ВЪЗМЕЗДИЕ

Юрий Кузнецов
превод: Марко Марков
ВЪЗМЕЗДИЕ
Със старец дрипав срещна ме случаен ден.
Очите му сълзят. - Защо? - запитах го тогаз.

{Още»}

 
В СТУДЕНАТА И ПУСТА НОЩ СТОИМ…

Юрий Поройков
превод: Марко Марков
***
В студената и пуста нощ стоим,
и гледаме звездите чисти в мрака,
и чудо чакаме, над него бдим -
то там живее и ни чака.

{Още»}

 
КРАЙ БЪЛГАРСКИТЕ БРЕГОВЕ ПРЕМИНАХМЕ…

Владимир Солоухин
превод: Андрей Германов
Край българските брегове преминахме…
От палубата дълго гледах аз
как плува, плува върволица синя
от хълмове крайбрежни покрай нас.

{Още»}

 
ЗАБРАВА

Лорендзос Мавилис
превод: Димитър Василев
ЗАБРАВА
Щастливи са умрелите, че те забравят
горчивия живот… О, пред нощта

{Още»}

 
УНГАРСКИЯТ ЕЗИК

Габор Гараи
превод: Михаил Берберов
Каква е тая реч?
           За чужденеца е неразбрана тя. А който
говори само нея, се обрича

{Още»}

 
ИДЕАЛИСТИ

Иван Франко
превод: Пенчо Симов
ИДЕАЛИСТИ
Под дънер прогнил посред блатната тиня
живеели дребнички червеи в мир,

{Още»}

 
ГЛАСЪТ НА МИСЛИТЕ…

Михай Еминеску
превод от румънски: Нико Стоянов
сонети
ГЛАСЪТ НА МИСЛИТЕ…
На мислите гласът и той заспива -
остават чувствата ни светли само.

{Още»}

 
ЕСЕН

Ханс Йорг Райнбергер
превод: Кръстьо Станишев
ЕСЕН
Когато мирисът
на разлюлени картофени стъбла
се носи през нивите.

{Още»}

 
БЪДЕЩЕТО

Виктор Юго
превод: Надя Кехлибарева
Не се страхувам аз от сенки на убити
и своя път избрах през доловете скрити

{Още»}

 
НЕ ЗНАМ ЗАЩО ПРИ НЕЯ ТЪЙ СЪМ НАТЪЖЕН?…

Лев Мей
превод: Иван Коларов
***
Не знам защо при нея тъй съм натъжен?
Не съм се влюбил, не: любящият бленува,

{Още»}

 
СТИХОТВОРЕНИЕ

Лаури Вийта
превод от руски: Георги Ангелов
В тъмнината, измъчена от бездната,
сиянието си на бисера отдаде

{Още»}

 
БОЛКАТА НЯМА ДА УТИХНЕ…

Вилхелм Екелунд
превод от руски: Георги Ангелов
Болката няма да утихне,
да замлъкне.

{Още»}

 
ЩЕ РАСТЕ…

Пол Соренсен
превод от руски: Георги Ангелов
Отново ще растат треви, цветя в полето,
отново жито ще расте, за да засища гладни,

{Още»}

 
КЪСНА ХУБОСТ

Филип Марински
КЪСНА ХУБОСТ
Избяга си и лятото нататък.
Пристига есента с походка плаха.
Ръжда размита капе по листата,
а пък къпините се разцъфтяха…

{Още»}

 
ОРЪЖИЕТО НА БОТЕВАТА ЧЕТА

Константин Гълъбов
12 октомври 1925 г. Пътувам с параход „Юпитер” от Виена за Лом и влизам в случаен разговор с непознат чужденец, вече много стар. Говорим дълго за съвсем обикновени неща - и ето, разговорът ни взима неочаквана посока.

{Още»}

 
ЕМИР КУСТУРИЦА: „АЗ СЪМ ПРАВОСЛАВЕН СОЦИАЛИСТ”

Екатерина Габишева
превод: Литературен свят

Емир Кустурица разказва за антиконформизма и влиянието на руската литература върху неговия живот и творчество.
Режисьорът вече е идвал в белоруската столица. Миналият път с рок-групата The No Smoking Orchestra („Непушещият оркестър”).

{Още»}

 
ПРАВОСЛАВНИЯТ СОЦИАЛИЗЪМ КАТО БЪДЕЩЕ НА РУСИЯ. ТЕЗИСИ.

Николай Сомин
(Изказване на Кръгла маса в Клуба на националната преса, 27 септември 2010 г.)
превод: Литературен свят
1. Какво ни погубва? Наркоманията? Корупцията? Пиянството? Засилването на гастарбайтерите? Да. Но всичко това са следствия. В края на краищата нас ни погубва изглеждащата като безобидна думичка „пазар”. Погубва ни капитализмът.

{Още»}

 
НА ПЛАНИНАТА БЕЛАСИЦА

Валерий Латинин
превод: Дафинка Станева
НА ПЛАНИНАТА БЕЛАСИЦА
Тишина на върха без дървета,
поднебесен уют и простор.
В долината пасат си овцете.
Плуват облаци - земен декор.

{Още»}

 
ЗНАМЕ

Шандьор Петьофи
превод от унгарски: Нико Стоянов
Шие твоята игличка -
ти окърпи вече всички,
сякаш друга грижа нямаш, -
ший по-скоро, мила, знаме!

{Още»}

 
ПРОКОП ГОЛИ

Франтишек Челаковски
превод: Григор Ленков
Край брега Моравски, в ширната лука,
на бивак отсяда хилядна войска.
Там Прокоп юначен, предводител личен,
чака вест от своя племенник обичан.

{Още»}

 
ПЪТЕШЕСТВИЕ НА ДУШАТА

Сигитас Гяда
превод: Марко Марков
ПЪТЕШЕСТВИЕ НА ДУШАТА
всяка
пролет
моята
душа

{Още»}

 
ЩЕ ПОСАДЯ МАСЛИНА…

Павел Боцу
превод: Иван Милчев
Ще посадя маслина. И в пръстта
ще зазвъни часовникът на дните.
Живот ще се зачене в тъмнота,
в дръвче зелено сокове ще бликнат.

{Още»}

 
КОРАБЪТ НА ГЛУПАЦИТЕ

Александър Степанков
превод: Красимир Георгиев
КОРАБЪТ НА ГЛУПАЦИТЕ
Зло не правех, живях си убого, без грях,
ала някой с противна шега ме нарочи,
в Кораб гнил на Глупаците плувам със страх -
ни до пристан да спра, ни от лодка да скоча.

{Още»}

 
О, ВИЙ, ЖЕНИ, КОПНЕЖ Е ВАШТО ИМЕ

Игор Белкин
превод: Красимир Георгиев
О, ВИЙ, ЖЕНИ, КОПНЕЖ Е ВАШТО ИМЕ
О, вий, жени, копнеж е вашто име!
В страната на мъгливите мечти
мираж е таз любовна пантомима
и няма място за любов почти!

{Още»}

 
СЯНКАТА НА РЕНЕСАНСА

Панко Анчев
Ренесансът е началото на модерната епоха, нейното предверие. Той отваря вратите към нов свят, нечуван и невиждан преди, запленен от античността, но по-суров и механистичен от нея. Античността е идеалът на Ренесанса, негова цел и смисъл.

{Още»}

 
КЪМ ИСТОРИЯТА НА ДЯВОЛА

Иван Илин
превод: Татяна Любенова 
Дяволското начало има в живота на човешкия род своята история. По този въпрос съществува сериозна научна литература, не засягаща, впрочем, последните десетилетия. Обаче, именно последните десетилетия хвърлят нова светлина върху двата предишни века.

{Още»}

 
НЕ ГО УБИВАЙТЕ!

Васил Добрев
Милост, госпожи и господа! Не го убивайте! Поне тук може да проявите милосърдие - не се изискват пари, нито огромни усилия, а само всекидневна, най-добросъвестна и гальовна грижа като към безпомощно и беззащитно дете.

{Още»}

 
ПАМЕТНИК

Гаврила Державин
превод: Димитър Горсов
ПАМЕТНИК
Издигнах си аз паметник красив и вечен!
От бронз по-твърд, с ръст пирамиди надвиши…

{Още»}

 
ВСИЧКО

Луи Гийом
превод: Марко Марков
Сечивото не е всичко -
нужна е ръка да го държи.

{Още»}

 
РЕКВИЕМ

Уоле Шоинка
превод: Марко Марков
1.
Ти неподвижно плъзгаш се над езерото неподвижно,
грижливо пази то следата ти свенлива.

{Още»}

 
МИГ

Расул Рза
превод: Андрей Андреев
Понякога ми се струва,
че звездите на небето
са бисерни копчета -

{Още»}

 
ДВАМА ГЛЕДАТ ДВАМА

Робърт Фрост
превод: Кръстьо Станишев
Забрава и любов са ги довели
високо в планината, със нощта
тъй близка, ала не така високо.

{Още»}

 
ВОДОПАД

Володимир Лучук
превод: Андрей Германов
ВОДОПАД
Чувайте - грохот!
Грохот такъв!
Хлъзва се Прут по скалата!

{Още»}

 
ЗАВЕЩАНИЕ

Янош Вайда
превод: Ангел Тодоров
Над клуба на магнатите се вее
флаг черен за богатия събрат.
Народът нека сълзи днес да лее,
предаде богу дух велик магнат.

{Още»}

 
ЕСЕН

Светозар Аврамов
ЕСЕН
Дърво над реката -
оглежда пожълтелите
листа на живота си.

{Още»}

 
МНОГОПЛАСТОВА, ДЪЛБОКА И СЪДБОВНА КНИГА

Никола Радев
Слово за книгата на Елена Алекова „Отвъд думите”, произнесено в Смолян
Днес Елена Алекова е в родния си край, при своя корен, на 25 километра от Мугла. Мугла присъства във всичките й книги - с любов и мъка, с възторг и обреченост, с първото познание за света, с което човекът, докато тупа сърцето му, мери [...]

{Още»}

 
„НО КОЙ СМУЩАВА ТУКА ТИШИНАТА?..”

Георги Н. Николов

През 1941 г. в София излиза книгата „Безмълвният Париж”: безплатна премия от година ХІІІ на вестник „Литературен глас”. Неин създател е уважаваният професор Петър Петков-Осоговец (1890-1972), автор и на други творби с художествено съдържание: „Петър Осоговец”, „Тайните на живота”, „Разбулени тайни”, „Кръвта говори”… Произведението, което спомняме с тези кратки редове, не е традиционно [...]

{Още»}

 
НЕ БЕРЕТЕ ГРИЖА

Люба Александрова
Селото беше в ниското, гробището на високото, гушнато в боровата гора. Слизаха бавно, с тежки внимателни стъпки, опипваха земята с крак. Беше валяло, предизвикателно мокро за възрастни и малки. Малките паднат ли - нищо, възрастните - нещо, често бая нещо.

{Още»}

 
УТРО

Иван Нивянин
УТРО
Утрото е светлоструйно и прекрасно,
утрото изприда сребърни одежди.
Ние с тебе из нивята бързо крачим
пълни със възторг и пролетни надежди.

{Още»}

 
МЪЛЧАНИЕ

Висенте Алейсандре
превод: Марко Марков
МЪЛЧАНИЕ
Взря се наоколо. Нещо поиска да каже.
Бавно се врязаха буквите в устните бледи.
„Обич. Обичах ви. Много обичах.”

{Още»}

 
ЛЕНИНГРАД

Антонио Сиснерос
превод: Марко Марков
ЛЕНИНГРАД
Бихте казали, че ледовете и мъглите са вечни,
че кулите, стърчащи сред ветровете, са целия град
/и мостовете над Нева, и Ермитажът/.

{Още»}

 
В ЗЛОВЕЩИ, ТЪТНЕЩИ ПОЖАРИ…

Николай Старшинов
превод: Димитър Василев
***
В зловещи, тътнещи пожари
гори самият небосвод.
И крачим с бойните другари
във кръв и пот
след взвода взвод.

{Още»}

 
СВИТЯЗ

Адам Мицкевич
превод: Найден Вълчев
СВИТЯЗ
(откъс)
Тръгнеш ли някога към Навагрудак,
влязъл на Плужин в горите,
спирай конете - ще видиш в почуда
дивното езеро Свитяз.

{Още»}

 
КЪМ САМОТАТА

Адам Мицкевич
превод: Дора Габе
КЪМ САМОТАТА
Във твойте морски глъбини, о самота,
потапям свойто озноено тяло.
С каква наслада спущам се в света
на хладни, непроникнати кристали!

{Още»}

 
БАЛАДАТА НА ПАЖА

Юлиуш Словацки
превод: Григор Ленков
(из драмата „Мария Стюарт”)
„Сине мой, сине! Защо мълчиш?
Защо си мрачен? Защо тъжиш?
Меча ти в кръв защо е?”
- Призори с меча сокол убих!

{Още»}

 
КЪМ МАЙКА СИ

Юлиуш Словацки
превод: Дора Габе
Ще трепне не веднаж сърце ти, майко мила,
когато видиш тез, които се завръщат,
ще кълнеш, че тежък бе над мене кръстът,
че търпях тъй много, много преко сили.

{Още»}

 
И МЕ ВПИСВАТ

Дежьо Костолани
превод: Нино Николов
И МЕ ВПИСВАТ
И ме вписват в разни досиета
леко да ме имат под око,
като лист от прашните им папки,
като роб на техния закон.

{Още»}

 
СТАРИЯТ КОНКИСТАДОР

Николай Гумильов
превод: Божидар Божилов
СТАРИЯТ КОНКИСТАДОР
В планините, като в коридори,
заблуди се старец конквистадор,
в небесата плували кондори,
срутвали се снежните простори.

{Още»}

 
ВАЛИ, ВАЛИ…

Иван Краско
превод: Димитър Пантелеев
ВАЛИ, ВАЛИ…
Вали, вали, не престава…
Как бледнее, остарява
образът чист на земята
в есенния дъжд и вятър.

{Още»}

 
ВЪЗРАСТНИЯТ ГОСПОДИН С КОСТЮМА…

Калина Вергиева
***
Възрастният господин с костюма
сред “дами” с анцузи, жилетки и забрадки -
като видение, като анахронизъм…
Като усещането за нагарчащото сладко,

{Още»}

 
ЖИВОТ

Иван Арнаудов
ЖИВОТ
Живота твой не е живот - поток
от въжделения и идеали…
Ала светът открай си е жесток -
той няма твойта младост да пожали…

{Още»}

 
ОСОБЕНОСТИ НА БЪЛГАРСКИЯ КАНИБАЛИЗЪМ

/Инсталация от нета/
Светослав Атаджанов
Людоедството е реалност и в 21 век. В миналото е съществувало по религиозни, ритуални и други причини, както и при масов глад, при обсадата на крепости през войните, че и на Ленинград през последната.

{Още»}

 
ПОВЕСТ ЗА ДЪРВОТО

Щефан Кръчмери
превод: Кръстьо Станишев
Брулеха нашата ябълка,
още зелена я брулеха
и плодовете незрели
возеха на чужденците,

{Още»}

 
ДИЛЕМА

Николаус Ленау
превод: Кръстьо Станишев
ДИЛЕМА
Дилема чужда трябва да решаваш.
Логично ли си стегнат във верига?
Но двойка от ръце дали достига
до истината? Сплашен се съмняваш.

{Още»}

 
ЧОВЕКЪТ ПЕЕ СЛЕД ВОЙНАТА

Душан Василев
превод: Иван Коларов
Аз дълго газих в кърви до колени,
а мечтата ми не стори нито крачка.
Сестра ми се продаде,
остригаха на майка ми косата посребрена.

{Още»}

 
ОТЧАЯНА ПЕСЕН

Милан Ракич
превод: Иван Коларов
Впий се в мене цяла със прегръдка страстна,
както тайна треска в жилите вилнее!
Стягай мойто тяло, нека да угасне,
и целувай лудо, както аз копнея.

{Още»}

 
ИЗ „АДРИАТИЧЕСКИ СОНЕТИ” (1908)

Йован Дучич
превод: Иван Коларов
КРАЙ ВОДАТА
Засребря в морето пътят на луната,
свети връх безкраен на вълна заспала.

{Още»}

 
ПЕСЕН ЗА СЪРЦЕТО

Милорад Митрович
превод: Иван Коларов
Младият и влюбен нека бяга,
страшен ужас над двореца ляга!

{Още»}

 
ИЗ „СРЕДНОЩ”

Джура Якшич
превод: Иван Коларов
О, душо! О, сянко мила!
О, майко моя! О, блага сила!

{Още»}

 
СЕДЕМ КНИЖКИ – ДЖУДЖЕТА ЗА МОМИЧЕТА И МОМЧЕТА

Приказки от цял свят,
преразказани от Марко Марков
ЗАЩО МОРСКАТА ВОДА Е СОЛЕНА
по мотиви от китайска народна приказка

{Още»}

 
ТОВА Е АЗИЯ

Адриан де Роовер
превод: Марко Марков
Дланите ми - да, това е Азия,
пръстите са като полуострови,
градове при пълнолуние са ноктите,
Сингапур, Аден, Бомбай, Хонконг.

{Още»}

 
ЕСЕНТА ДОЙДЕ В НЕДЕЛЯ

Леонид Кисельов
превод: Йордан Янков
ЕСЕНТА ДОЙДЕ В НЕДЕЛЯ
Есента дойде в градинката -
под оградата се провря.

{Още»}

 
И ТАКА ЛИ ЦЪФТЯТ ЦВЕТОВЕ…

Имантс Зиедонис
превод: Нино Николов
***
И така ли цъфтят цветове -
все от вятър, от нищо, за нищо?
И къде твоя поглед снове,
малък цвят, за пчелите излишен?

{Още»}

 
ТОЧКАТА

Димитрина Равалиева
ТОЧКАТА
Дебелите книги, ах, дебелите книги
и тлъстите мисли,
прахосничеството на чувства
и прелиствания…

{Още»}

 
ЖЕРАВНЕНСКИ БАЛАДИ

Димитър Гундов
ПРЕЛЮДИЯ
                     Стефане жерунянино,
                     Стефане кючук Караджа,
                     мало ли ти е на село,
                     свидна ли ти е майка ти?

{Още»}

 
ЛИДЕРЪТ ОТ ПРЕДГРАДИЕТО

Петър Ненов на млади години
Никола Инджов
През 1959 година Младежката редакция на Радио София бе формирана почти изцяло от начинаещи писатели.

{Още»}

 
НАДПИС НА ЩИТА

Никита Станеску
превод: Нико Стоянов
О, воин, аз защитавам
твоето тяло
и най-вече
пулсирането на сърцето ти.

{Още»}

 
МНОГО РАНО

Лорина Димова
превод: Нико Стоянов
                     „Ние пием кратко
                      в тази кръчма…”
                                Андрей Германов

{Още»}

 
ОЧИТЕ ТИ ОПАЗВАМ

Ендре Ади
превод: Нино Николов
С ръката си старееща
ръката ти погалвам аз.
С очите си стареещи
очите ти опазвам аз.

{Още»}

 
ТРИ СТРОФИ

Циприан Камил Норвид
превод: Дора Габе
ТРИ СТРОФИ
Не богохулствувай, че аз те нараних.
Аз шест хиляди мили се отбих от тебе
и мойте сълзи океана ще погребе
                                и гроба ще е тих.

{Още»}

 
МЪЛЧАНИЕ

Морис Роллина
превод: Георги Михайлов
Мълчанието е душа на вси неща,
що пазят навсегда ревниво свойта тайна.

{Още»}

 
ФАНТАЗИЯ

Жерар дьо Нервал
превод: Георги Михайлов
ФАНТАЗИЯ
Аз знам един напев, отдавнашен и стар.
За него бих аз дал и Вебер, и Росини.

{Още»}

 
ИЗ „СМЪРТТА НА ЯНОШИК”

Ян Бото
превод: Пенчо Симов
Огън пламва на върха на урва гола.
Кой го е наклал? Дванадесет сокола.

{Още»}

 
ВЕСТ ОТ МАЙКА МИ

Жан-Батист Тати-Лутар
превод: Пенчо Симов
Качих се нависоко по дървото на сезоните;
под мен разглеждам твърдата земя на миналите дни.

{Още»}

 
РОДОПИТЕ СА ПРЕДЕЛ

Елена Алекова
Родопите… Планината, където съм поела първата си глътка въздух. Планината, където изпървом осъзнавах какво е родината и в сърцето ми избуяваха първите кълнове на любовта към нея. Непреодолима и непреходна. Любов като вричане. Любов като обричане. Любов като обещание. Любов като себепознание и себевъзмогване.

{Още»}

 
РУСКИ ПОЕТИ - XIX ВЕК – ІІ

превод: Георги Ангелов

ФЬОДОР ТЮТЧЕВ

***
Не знам дали ще види благодат
душата ми болезнено-греховна,
и ще възкръсне ли на тоя свят,
отмине ли заблудата духовна?

{Още»}

 
И НИЙДЕ, И НИКОГА ВЕЧЕ…

Олег Шестински
превод: Нико Стоянов
                    В памет на Андрей Германов
Нагоре по село Боженци
аз тръгнах. - Как вятър свисти!
Огнището топло без мене
остана в дома да пламти,

{Още»}

 
СЛОВО

Иван Бунин
превод: Нико Стоянов
Мълчат могили, мумии-останки -
сред тази мъртвина
от тъмна древност в гробищната сянка
живеят Писмена.

{Още»}

 
НА БАЩА МИ

Жужа Раб
превод: Найден Вълчев
                      Linquenda tellus et domus
                           et placens uhor…*
                                                   Хораций
Недей се връща само в паметта
и само на Бакон при хълма дъбов.

{Още»}

 
ОРАЧ ОТ РАКОШ ПРЕЗ ТУРСКОТО РОБСТВО

Карой Кишфалуди
превод: Тодор Харманджиев
Това, що тате казваше с тъга,
че някога по-хубав бил живота,
почувствах го с душата си сега,
като ора в това поле сиротен.

{Още»}